Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Фенът терорист крие кой му е дал бомбата (обзор) Не е отхвърлена версията, че взривната смес е направена на стадиона

Проф. Лъчезар Трайков: Множествената склероза не е генетично заболяване Хроничната умора е един от първите симптоми

Хилда Казасян: Стига с тия сватби бе, хора!

Не съм влюбена, по-скоро обичам, признава певицата и бизнес дама

– Хилда, когато се уговаряхме за този разговор, каза, че има доста нови неща в живота ти, които искаш да споделиш. Откъде ще започнеш?

– От музиката! Много съм развълнувана, защото написах първата изцяло авторска песен в живота си. Тя се казва “Ако си тук” и е във фантастичния аранжимент на Живко Петров и Христо Йоцов. Всичко това стана спонтанно и бързо, мисля, че се получи нещо много искрено. Песента ще прозвучи и по време на седемте концерта в предстоящото турне, което стартираме на 11 май в Стара Загора, на 12 май ще бъдем в Пазарджик, на 14-и в Пловдив, на 25-и в Русе, на 26-и във Варна, на 28-и в Добрич и ще приключи на 1 юни в зала “България” в София. За мен е вдъхновяващо и вълнуващо, защото на предишното ни турне преди две години изживях огромно щастие, че толкова много хора имат потребност от тази музика.

– А кое е новото в този сезон на шоуто “Като две капки вода”?

– Ами по-различно е това, че талантите на участниците са страшно изравнени. Много ме радва, че всеки път изскача различен фаворит на вечерта. Очакванията вече са вдигнати толкова високо от предишните сезони, че просто се чудя как горките участници успяват само за една седмица да се справят с тази трудна задача – да влезеш в образ, да научиш песен, обикновено на чужд език, да влезеш в различен пол, ако трябва, да изиграеш всичко това на сцената…

– Може би не е редно да те питам, но ти самата имаш ли пристрастия към някой от участниците?

– Аз съм абсолютно искрена и не мога да крия, че страшно много харесвам Калин и Прея, изключително съм впечатлена и изненадана от Джулия, Поли – ясно, тя е перфектна във всичко, което прави по принцип, от Геро с неговото очарование, от Дуета, Орлин, Преслава… Дано не пропускам нечие име, но няма някой, който да не ми е фаворит. (Смее се.) Наистина са изключителни.

– А дразни ли те, че Рачков във всяко предаване повтаря фразата: “Хилда, как ме дразниш, Казасян!”?

– Как ще ме дразни?! Толкова добронамерено е всичко, абсолютно очевидно е. А да дразниш в хубавия смисъл на думата с това, че си позитивен и засмян, е само комплимент.

– Да, но казано сериозно, на някои не са им по сърце позитивните и усмихнатите хора като теб. С какво си го обясняваш?

– Ако трябва да бъда абсолютно честна, много зависи в какво обкръжение е човек, но аз това, за което говориш, наистина не съм го усетила. Мисля, че всички ние имаме нужда да сме заобиколени от усмихнати и вярващи в доброто хора, за които чашата е наполовина пълна, а не празна. Така че въобще не разбирам за какво става дума, защото няма човешко същество, което да не иска да има до себе си един усмихнат човек. Кой бяга от това, в крайна сметка?

Занимаваш се с толкова различни неща, има ли новост в ресторантьорството при теб?

– Ами да, тази година отворихме ресторант в Банско, който за мое щастие имаше много добър летящ старт. Мисля, че уютът и атмосферата, които ние успяваме да създадем с Пламен, някак веднага намират своята ниша от хора, които да се чувстват добре там. Така че вече си имам мое место и за зимата. (Смее се.)

– Е, добре, ред е и на личния живот. Медиите не спират да пишат за теб и Пламен – ту ще има сватба, ту няма да има… Вече изпуснах нишката, но каква е истината?

– Стига с тия сватби бе, хора! Можеш да си щастлив и без сватба! Защо ни трябва? И двамата с Пламен сме имали достатъчно бракове, изживели сме този еуфоричен ден и бялата рокля, за която младите момичета мечтаят… Аз се чувствам щастлива, спокойна и защитена и така, както сме. Не виждам абсолютно никаква причина да променям това състояние с какъвто и да е ритуал и да го правя достояние на който и да е друг.

Отец Сава:

Днес е трудно да се живее по християнски

Редуцирането на Великден до ядене и пиене го превръща в карикатура, възмущава се младият свещеник

– Отче, според проучвания все по-малко хора знаят какво се е случило преди повече от 2000 години и какво празнуваме на Великден. Какво според вас e пропуснала Църквата, та централният от всички християнски празници не може да бъде запомнен?

– Нивото на образованост пада, и то много сериозно. Проблемът е може би в това, че Църквата, особено у нас, няма достатъчно информационни канали, по които да проповядва и да образова, да разказва своя разказ за този празник. От друга страна, масовата култура винаги налага такива образи, като яйцата, козунаците, зайците, които са заместителни, сурогатни форми. Да си го кажем откровено, те всъщност само подхранват икономиката и са в услуга на консуматорското общество. Празникът започва да се преживява по този комерсиален начин, защото гласът на масовата култура става по-силен от гласа на Църквата. В Средновековието например Църквата е била ситуирана в центъра на публичното пространство. Сега далеч не е така. И до голяма степен това е нормално, защото днес животът е много по-различен.

– Самата Църква не може ли да намери въпросните канали и да стигне по някакъв начин до хората?

– Църквата сме всички ние, които сме кръстени. Не бива да мислим за нея като за институция и да я ограничаваме само до храмовете. Църква от гръцки означава събрание, събранието на вярващия народ, който е пръснат по целия свят. Всеки кръстен християнин има мисия. Всички заедно сме Църква. Ние се намираме в посттоталитарна ситуация и още не сме излезли от тоталитарното мислене. Това, което се е кодирало на по-дълбоко ниво у нас като поведенчески модели и манталитетни нагласи, изисква много повече време. Въпреки че вече няма тоталитарен режим и забрани, нещата се случват бавно. Всичко зависи доколко ние самите работим да се променим. Когато човек търси истината и анализира това, което се случва около него, рано или късно стига до знанието, което трябва да получи. Тук образованието е много ключово и е единственият път.

– Това означава ли, че ученето на религия в училище трябва да бъде задължително?

– Да, на религия категорично. Концепцията, която предложи преди време Светият синод, беше по-скоро културологична, т.е. религията като преподаване на православната култура, на фундаментите на вярата. Това са онези базисни предпоставки, без които човек не може да разбере Църквата и религията. По време на комунизма непрекъснато се казваше, че Църквата е инструмент за манипулация. Но очевидно вече не може да се разчита на тази теза. Човек трябва да разбира религията, за да я приеме.

– През последните 20 години непрекъснато се говори, че трябва да има часове по религия в училище. Защо това все още не се случва?

– Причината е политическа и в разделението на обществото. Няма силна политическа подкрепа. Ако имаше истинска воля, отдавна вероучението щеше да е факт. Освен това ние не умеем да правим нещата заедно и те се разпадат. Това е лично наша специфика и не знам колко е дълбока, но я свързвам с комунизма, защото това е неспособност да се прави общност и истинско гражданско общество. По времето на комунизма обществото е било слепено изкуствено. Било е държано изкуствено в една цялост и в мига, в който тази партийна шапка пада, самото то не може да съществува повече, защото спойката я няма.

– Как ще коментирате изключването на момиче от училище заради религиозна забрадка? Не се ли политизира прекалено много този проблем?

– Да, наистина нещата много се политизират и са много деликатни. От една страна, не трябва да се нараняват религиозните права и свободи, но от друга – трябва да се запази някаква мяра.

– Великден се свързва с хапване, пийване, а постът се възприема като диета за отслабване. Как православният християнин трябва да отбележи Възкресение Христово?

– Това също е свързано с консуматорството. Постът не е цел, а начин и път към истинската и дълбока молитва, която е общение с Бога. Тя е изостряне на духовните сетива на човека и това се постига чрез поста. Той е едно упражнение. Цялото очакване на поста е усилване на копнежа към Бога и кулминацията на всичко е възкръсната Литургия, когато вярващият християнин пристъпва към самото тяло на възкръсналия Христос и причастявайки се с Неговото тяло и кръвта Му, ние имаме надеждата, че както Христос възкръсна от мъртвите и победи със Своята смърт самата смърт, така и всеки един, който вкусва Неговото тяло и Неговата кръв, ще бъде съучастник във вечния живот. Редуцирането на поста и празника до ядене и пиене е гротеска, карикатура на самия празник.

* Балкански обвинява Драго Чая в кражба

* Иън Гилън ще пее със Софийската филхармония

* Сватбата на Джена се проваля заради ареста на девера й

* Жената в Мустанг е съпруга на всички братя в къщата

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 27 АПРИЛ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.