Нови боеве в са избухнали Източна Гута

Путин, Меркел и Макрон са обсъдили ситуацията в Сирия

ГЕРБ обвини Нинова, че “пуска плоски лъжи”

МВР със съвети какво да правим при обилни снеговалежи и силен вятър

Патриарх Неофит възглави празнична света литургия в “Св. Александър Невски”

19-годишно момиче е загинало при катастрофа в района на Драгичево

Калоян Паргов: Гражданите от “Малашевци” поискаха да закрием битака

Гайди, заря и регата за 3 март във Варна

БСП ще пита чешкия премиер и ЕК за сделката с ЧЕЗ

Зоран Заев: Македония и Гърция ще намерят достойно решение на спора за името

Александър Симов: Оставката на Теменужка Петкова може да се окаже калкулирана

Дженифър Лорънс работи по документална поредица за сексуалния тормоз

Борисов открива инвестиционен форум на ЕБВР за Западните Балкани в Лондон

Два тира са катастрофирали на „Тракия“, няма сериозно пострадали

Благоевград посрещна над 500 плувци и техните семейства за II Международен турнир „Пирин- Благоевград“

Колко корупция може да понесе българинът

Катаджиите минават за най-корумпираните, но според изследването те са далеч след здравеопазването. Снимка АРХИВ ТРУД

Хората могат да я клеймят, но в същото време не виждат решение и са склонни на мирно съвместно съжителство с нея

Изглежда българинът има висок морал, но ако опре ножът до кокала, е склонен да преразгледа тези свои устои. Това показват данните от национално представително проучване на социологическата агенция „Екзакта” за корупцията, проведено между 28 март и 5 април.

Едва 2% от българите са склонни да приемат и да оправдаят корупцията като явление. Когато обаче на вратата почукат несгодите, много повече нашенци директно се втурват в играта „аз на теб, ти на мен”.

Здравето например е безценно – това го знае всяко дете. Всеки може да се прави на морален, но когато се обадят болежките, моралът отстъпва място на стремежа към живот. В такава битка всичко е позволено. Не е изненада, че 10 на сто от анкетираните са заявили, че през последната година са дали пари, за да си решат здравни проблеми. Не е изненада и кой е склонен да плаща за здраве – този, който има пари и който е непримирим. Най-много са жените. Всъщност не бих го нарекъл изненада, защото това са майки, това са дъщери, това са тези, които са създавали живот.

Останалите, които са плащали, реално са тези, които имат възможност, а техният профил е ясен – хора в разцвета на силите и на върха на финансовите си възможности. Другите вероятно са носили цветя, бонбони и уиски „Блек рам” – според възможностите на бит и душевност, но това по стара традиция не е корупция. До агне и дамаджана с вино не е подкуп.

В здравеопазването невинаги ще ти поискат пари, за да си свършат работата качествено, но този продукт на обществото ни става все по-скъп и по труднодостъпен. За да се прередиш, за да ти обърнат по-сериозно внимание, си склонен и да си доплатиш в болницата, което е потискащо. Традиционно подозираните в корупция катаджии са едва на второ място по рушвети след здравните работници.

За наше съжаление ние няма кого да подкупим, за да ни излекува от рушвета.

Лично за мен е изненадващо, че правосъдието, което плюем под път и над път, е много по-малко засегнато от корупцията – в сравнение дори с образованието. Едва под половин на сто от анкетираните признават, че са плащали, за да се отсъди в тяхна полза. Вярно е и друго, че този под половин процент вероятно е свързан с този обем от дела, който спира нормалното функциониране на обществото ни. Едва ли това, че някой платил на съдия да му отсъди имот е заплаха за страната, колкото и да е несправедливо от човешка гледна точка. Проблемът за обществото ни идва от тези малко на брой дела, които бетонират на върха на пирамидата хора, които затлачват икономиката, правовия ред, конкурентното развитие на страната.

Може би и затова няма изненада, че българите не вярват, че корумпираните ще получат възмездие. Оптимизъм има сред по-младите или онези над 60 години, които помнят железния ред на комунизма. Тук обяснението не може да бъде по-различно от това, че те не участват активно в стопанския живот.

В изследването прозира и блянът по Крумовите закони, по желязната ръка на властта. Неслучайно, търсейки лекарство против това негативно явление, огромна част от анкетираните аплодират „румънския модел”. Това, което се случва през последните години на север от Дунав, е наистина харесвано. Несправедливото общество, голямата ножица, която се отваря между бедни и богати, води до желанието хора от елита да сменят лукса с мизерията на затвора. Хората очевидно искат да гледат политици в калта. Две трети от българите сочат румънския модел на борба с корупцията като изход. Останалите просто не са чували или наистина разсъждат без емоции, защото виждат в спортното ловене на политици репресия.

Прави впечатление, че същия въпрос е задаван от „Екзакта” в национално представително изследване, проведено точно преди година – през април, 2015 г. Тогава одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55%, което е с 10% по-малък дял от сегашния.

След като се подреди пъзелът от данни на изследването, ни става ясно, че корупцията към момента се намира в добро здраве. Хората могат да я клеймят, но в същото време не виждат решение и са склонни на мирно съвместно съжителство с нея.

Упование в спецзакон

Въпреки че малцина вярват във възмездието за това престъпление, почти всеки втори смята, че корупцията може да бъде ограничена със специален закон. Всички други организации и ведомства изглеждат беззъби по отношение на рушвета. Едва 16 на сто от българите например вярват, че обществени организации могат да се справят с порока.

Около и над половината избиратели на повечето партии смятат, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас. В този смисъл би следвало да се разчита на подкрепа за закона сред значима част от политически изкушените избиратели у нас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.