На 17 октомври 2018 да почерпят

Нова срамна загуба за младежите

Ваня Стамболова се проваля във „Фермата“?

МВнР осъди оскверняването с надписи на мемориала в Япония

„Синя“ окупация в Разград

Почина режисьорът Димитър Петров Той е създал любими филми като "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Куче в чекмедже"

Унищожиха над 8 000 фалшиви стоки, задържани на „Капитан Андреево“

Саудитският консул в Истанбул е напуснал Турция

Ангела Меркел: Преговорите за Брекзит са като изчисляването на квадратурата на кръга

Преля гаврата с българските строители От бранша настояват да се търси отговорност от онези, които създават и разпространяват лъжлива и невярна информация

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 17 октомври 2018

Майк Помпео призова за „прозрачно разследване“ на съдбата на журналиста Джамал Хашоги

Звезди на пътищата според безопасността Три пъти повече са смъртните случаи у нас спрямо Западна Европа

Искат да изхвърлят Кешеру от националния

Цвета Караянчева: Дебатите по вота на недоверие ще бъдат в петък, гласуването другата седмица Отразяването на убийството на Виктория Маринова в медиите беше атака срещу ГЕРБ и управлението, заяви председателят на НС

Корнелия Нинова: Няма да допуснем повече други партии да ни влияят

Опитваме да принудим хората със задължително гласуване да ни харесват

– Г-жо Нинова, „Промяна в БСП – промяна за България“, това ли е единственият път „да се оправят нещата“, както казват хората на улицата, и защо тъкмо това е начинът?

– Да, това е пътят, защото сегашното управление води държавата към катастрофа. Огромните дългове, които трупа България, безсмислените даже вредни реформи, които се правят в областта на здравеопазването, са равносилни на геноцид. В образованието се заличава националната памет и се обричат децата на малограмотност. Пенсионната система не даде нищо на сегашните пенсионери, а при тези условия, при които вече трябва да се пенсионират хората, бъдещи може и да няма. Постоянните политически разправии между управляващите за власт и постове правят нестабилна политическата обстановка. Европа започна да спира пари. Ще има корекции по оперативните програми. Бизнесът не върви. Всичко това натрупано води България към катастрофа и алтернативата е само БСП. Така че – да! Да покажем силна опозиция, смислена алтернатива. Ако искаме хората да ни последват, това е пътят – промяна вътре при нас, за да доведе това до промяна за България.

– Тръгнахте на щурм срещу статуквото при обявяването на кандидатурата си за лидер на Българската социалистическа партия, говорите за „скъсване на олигархичните зависимости на партията“ – какво конкретно имате предвид и как да се случи?

– От много години върху БСП лежат съмнения за различни зависимости, включително икономически. Къде основателно, къде неоснователно. Заявяваме, че сме партия, която защитава хората на труда, дребния земеделец, дребните собственици, младите, интелигенцията, но за да застанем спокойно пред тези хора и да говорим открито от тяхно име и те да ни следват, трябва ясно да заявим: нямаме икономически зависимости. Нямаме олигархични зависимости. Няма да допуснем повече други политически партии да влияят върху решенията на БСП и не само да кажем, но и да започнем да го доказваме. За мен това е единственият начин да върнем доверието в БСП – изчистването на образа й от зависимости. И аз лично декларирах като кандидат за председател на БСП, че нямам никакви зависимости – икономически или други. Тръгвам смело и съм чиста пред съвестта си да правя политика.

– Искате да направите от БСП „партия на протеста“. Защо не сте сега такава партия, след като сте основна опозиционна политическа сила? Как може да се превърне БСП в партията на протестиращите и недоволните от сегашното управление?

– Защото когато обикалям страната и слушам хората, те не ни възприемат като достатъчна сила в опозиция. Защото не предлагаме алтернатива. Стигаме до критиките, но не предлагаме алтернативните решения. Например по въпроса за реформата в съдебната система социалистите разкритикувахме предложенията на управляващите, но не предложихме наше виждане за такава. Защото не си комуникираме с хората, които протестират, не общуваме с тях. Затова и при обявяването на кандидатурата си бях поканила толкова много граждански структури, хора от левия спектър на убежденията – майчински организации, студентски, кооперативни съюзи дойдоха да ми дадат подкрепата си. За мен това е голямата сила в политиката. Да те следват хората и ти да не ги предаваш. Но защото не сме силна опозиция, не предлагаме алтернативи, не си общуваме с тях. Затова и хората не ни припознават като партията, която може да води протеста срещу това управление – и тъкмо това бих променила.

– Говорихте за общото усещане у хората в България за липса на справедливост, за безнаказаност, за липсата на доверие между народа и държавата, обикновените хора и политиците. Колко сериозен е за вас този проблем?

– Има много тежко усещане у българите за липса на справедливост и това трае от години, не е от сега. За съжаление политиците сме тези, които също го подхранваме. И с поведението си, и с това, което говорим и после правим. Най-яркият израз на липса на справедливост е състоянието на съдебната система. Както престъпникът, убил възрастна жена, за да й вземе пенсията, така и политикът, заграбил милиони от обществени поръчки – да получават бързи и ефективни присъди. Голямо предизвикателство е и пред БСП да създаде това чувство за справедливост. Друг пример ще дам от последните дни – обикновените българи ще почиват по два-три дни по великденските празници, народните представители ще отмаряме 12. Това няма как да не оставя впечатление у хората, че животът е несправедлив. За едни може така, за други иначе, а ние сме привилегировани. Усещането за справедливост трябва да е еднакво у всички – с еднакви права и с еднакви задължения в тази държава.

– В обществените дебати за Изборния кодекс отново се открои тази постоянна тенденция от последните години народът масово да се обявява срещу решенията, които вземат политиците уж в негов интерес. Последните примери са депутатските упражнения с референдумите и задължителното гласуване. Как може да се промени това и може ли въобще?

– Може, разбира се. Никога не трябва да губим надежда. Просто трябва да си избираме по-разумно политиците, за да изпълняват точно ангажиментите, които поемат. Що се отнася до референдумите и пряката демокрация – виждате как дебатите върху Изборния кодекс се превърнаха в страшен пазарлък. В пленарната зала се разиграват циркове. Партиите заемат позиции, съобразени само с индивидуалния им интерес, а не с този на народа. Премиерът Борисов си промени мнението за задължителното гласуване на 180 градуса за 24 часа. Аз лично съм много голям привърженик на пряката демокрация и ако имам възможността, ще я въведа и в структурите на БСП – като начин на управление и вземане на решенията от всички членове. Но тук стои и един по-важен въпрос. С всичко, което правим – и около Изборния кодекс, и около референдума, продължаваме да рушим доверието в институциите. Всички социологически проучвания показват най-ниско ниво на одобрение на държавните институции – и към Народното събрание, и към Министерския съвет, и към президентството. Народът не вярва, че има държава. Вместо да започнем да се държим така, че да променяме това отношение, ние се опитваме да принудим хората със задължително гласуване да ни харесват.

– Определихте се като част от досегашната върхушка в БСП, която е изгубила контакта, връзката с базата си, и наблегнахте на нуждата от скъсване с тази практика. Как си представяте това да се случи?

– Преодоляването на дистанцията между върхушката и структурата започва с възстановяване на нормалния разговор между центъра и общинските структури. Да не им се налагат решения със сила. Да се уважава тяхното мнение. В първия си мандат аз бях депутат от Благоевград, т. нар. парашутист, спуснат от София в листата – знам колко обидно беше това за структурите там и колко време ми отне да изградим взаимно доверие, да ги убедя, че аз съм техният човек. Но това е загуба на време, за да преодоляваш недоверието на собствените си членове. Седнете с тези хора, изберете някакъв общ механизъм за вземане на решения. Другият начин, който предлагам, е в Изпълнителното бюро на БСП да има регионално представителство. Да има не само хора от София, а големите региони в страната да бъдат представени в ръководния орган. Изпълнителното бюро веднъж в месеца да провежда изнесено заседание някъде в страната в някоя от областите. Там да се събира с общинските председатели, с кметовете, с общинските съветници и да обсъжда заедно с тях освен националната политика и местните проблеми и да се вземат решения как да действат. Това скъсява дистанцията и кара хората да се чувстват част от тази цялата система.

– Според вас България трябва да развива икономиката на знанието и това да е част и от стратегията за национална сигурност – как виждате реализирането на тази идея?

– Предлагам с политическо и обществено съгласие да се изработи национален план за разработване на пет до шест сектора в икономиката, за които България има дадености да са печеливши. Да се обвърже образованието с развитието на тези сектори, като се заложат в държавните училища и университети толкова специалности и бройки, колкото са необходими на тези сектори. За да има кадри за икономиката. Защото сме в ситуация, в която хем имаме висока безработица, хем множество незаети работни места – именно защото няма съответствие между образованието на безработните и нуждите на пазара на труда. Важно е да наблегнем на професионалното образование – средното техническо образование. Там е мястото, където има нужда от най-много кадри. Професионално образование, обвързано с икономиката, означава и децата, докато учат, да могат да стажуват. Да се подпомагат фирмите с данъчни облекчения, когато наемат млади работници. Предлагам също така много да заложим на фундаменталните науки, защото това е бъдещето. Икономика на знанието, а не на изостанала и архаична икономика. Светът се движи напред и трябва да мислим за иновации.

Нашият гост

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. През 90-те работи като стажант-съдия, юрисконсулт на Столичната община и следовател в Столичната следствена служба. Между 2005 и 2007 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката с ресор външноикономическа политика. Народен представител. Член на Националния съвет на БСП. На 25 април обяви кандидатурата си за председател на партията на предстоящия на 7 май конгрес.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.