Приложима ли е реформата “Горанов” в Кодекса за социално осигуряване?

Като навърши възраст, човек да може да договори за колко време ще получава пенсия

Промените, които са предложени за изменение и допълнение в Кодекса за социално осигуряване, имат една голяма част, която е свързана с управлението на пенсионноосигурителните дружества, с регулацията, с осигуреността, с одитния контрол - неща, които беше крайно време да бъдат направени.

Има една част обаче, която е свързана с управлението на средства на осигурените хора във втория стълб. Разделя се периода, в който човекът е свързан с пенсионноосигурителния фонд на две - период, в който натрупва своите средства, и период, в който започва да ги потребява. За този, втория, период е предвидено парите да отиват в общ финансов пул - технически резерви, както са наречени. Това се прави, защото държавата има притеснение, че няма да може да стигат парите от индивидуалните партиди на някои лица, които са с много ниски осигуровки, или на такива, на които им се е паднал много неблагоприятен инвестиционен период (вторият стълб е капиталова схема и парите се дават да се инвестират и да се умножат). По този начин собствеността върху парите за индивидуалната партида на човека се заменя с право на изплащане на пенсия. И то при две условия - пенсията да бъде пожизнена, както е в солидарния стълб, и пенсията да бъде поне с минимален размер, равен на социалната пенсия.

Мисля, че вместо да се правят такива предложения за промяна на цялостната философия на пенсионната система и на втория стълб и да се дестабилизира доверието на хората във втория стълб, трябва да се отиде с една стъпка по-нататък. По-добре държавата да премине към премахване на две неща, заложени в Кодекса за социално осигуряване - едното е, че с втория стълб не трябва да се гарантира пожизнена пенсия. Трябва в един момент, когато човекът навърши определена възраст, той да може да се яви в пенсионния си фонд - втори стълб, да види какво има в личната си партида и да договори за колко време ще получава своите пари.

Ето един пример - отива човекът и вижда, че има 30 000 лв. лично събрани в индивидуалната му партида. Той казва - искам тези 30 000 лв. да ми ги разпределите на равни пенсионни вноски за 15 години, което значи 180 месеца. Следователно тези пари в индивидуалната партида се падат по 167 лв. на месец допълнителна пенсия. Може и човекът да иска в по-началната част на своята пенсия да харчи повече - за пътуване или за ремонт на дома си. Второто, което трябва да се случи, според мен, е минималният размер. Да се въвежда такова изискване също не ми се вижда състоятелно.

Ако наистина искаме да защитим философията, че това са лични пари в лична партида и те са толкова, колкото са се натрупали - те са мои, много или малко, нека си ги получавам като моя втора пенсия и каквото остане - нека го наследят моите наследници. Държавата трябва да помисли за премахване на две категории в Кодекса за социално осигуряване - пожизнена пенсия от втория стълб и минимален размер на пенсията от втория стълб. Защото прехвърляне на парите в техническа резерва (финансов пул) фактически става същото като в първия стълб - солидарния принцип. Необходим е дебат, а времето, което дават за обществено обсъждане на сайта на МФ, е много малко. Ако държавата има намерение да премахне капиталовия характер на втория стълб - да го каже и да се приключи. Но така с тези промени се променя цялата философия на осигурителната система и на втория стълб и човек загубва доверие за това, което винаги е мислил - че това са негови лични пари в негови лични партиди. Понятието дефицит няма как да се прилага към втория стълб. Парите са такива, каквито са се събрали в моята лична партида, от моите вноски и от инвестиционната дейност на фонда. Те са или достатъчни, или недостатъчни - но не може да бъдат дефицит, защото те са реални средства, които ги има там.

(От БГНЕС)

*Авторката е бивш социален министър.