Учени откриха защо някои хора остават младолики, а други - не. Те намериха първата част от човешкото ДНК, което определя колко стари изглеждаме. Става въпрос за някои мутации в гените, които предпазват тялото от UV лъчите, но са причина и за червената коса, пише Би Би Си.

Проучването е на учени от университета Erasmus University Medical Centre in the Netherlands and Unilever. Д-р Дейвид Гън, участвал в изследването, казва, че възприеманата младост е добре познат феномен.

„Срещаме двама души, който не сме виждали от 10 години, и забелязваме, че единият от тях не изглежда и ден по-стар, а виждайки другия човек, си мислим „Леле, какво се е случило с него?“, споделя д-р Хън в сайта на Би Би Си.

Проучването е осъществено, като са използвани снимки на лицата на 2,693 души. По фотографиите се познавало на каква възраст са хората, след което резултатът се сравнявал с истинската им възраст.

Втория етап на проучването включва търсене на разлики в мутациите в ДНК-то на онези от участниците, които изглеждали по-млади.

Всички резултати сочат към MC1R гена. Той е много важен за произвеждането на меланин в тялото, който влияе на пигментацията на кожата и я предпазва от UV лъчите. Този ген, обаче, има много вариации, много от които влияят на косата. Той има прозвището „генът на червенокосите“.

В проучването се предполага, че някои вариации на този ген са довели хората да изглеждат средно с две години по-млади от онези, които има други негови вариации.

„Вълнуващата част е, че открихме гена, което е първата стъпка, след която ще можем да открием и още“ споделя проф. Манфред Кайзер от екипа, работил по изследването.

Екипът от учени, обаче, не може да обясни защо MC1R има такъв ефект.

Проучването е интересно, но не е намерило елексира на младостта, твърди професор Ян Джаксън от UK Medical Research Council's Human Genetics Unit.

Планирани са още изследвания и д-р Гън се надява те да доведат до създаване на продукт, който да подмладява хората.

„Това е първото генетично проучване на възприемаемата възраст. Ние искаме да намерим нещо, с което да доставим гена за всички“, казва д-р Гън.

„Това е интересно проучване, което показва как генетиката може да влияе на стареенето“, казва проф. Тим Фрайлинг. „Обаче авторите признават, че трябва да намерят повече генетични вариации за да имат шанс да предскажат как ще изглежда някой на старини само на базата на ДНК.“