На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането му в ада. По юдейски обичай Йосиф и Никодим снели тялото му от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, недалече от Голгота.

Гробът бил запечатан, а отпред била поставена стража.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за хората райските двери. Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена с най-краткото име - Великден.