За Ботевия марш и мощните илюминации над катедралния храм „Св. Александър Невски“, с който за първи път бе възвестено Възкресение Христово нямало решение на Светия синод. Оказа се, че те са самоинициатива на Дионисий.

Пред „Труд“ той обясни, че подобна практика има в Русия, Гърция, Сърбия и Румъния. Имало я в България и до 1946 г. Архимандритът призна, че лично той като председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ лично е поискал разрешение от министъра на отбраната Николай Ненчев за участието на гвардейския духов оркестър в ритуала.

Дионисий имаше версия и за триминутното прекъсване на пасхалната литургия с Ботевия марш. „Това е, което имат гвардейците като репертоар за най-тържествената част на зарята, друго не е подготвяно.“

Според шефа на гвардейците ген. Боян Ставрев въобще не ставало дума за заря, а за тържествени илюминации. „Зарята е нещо по-обширно. Там има строй, блокове и т.н.“, поясни той. И допълни, че илюминациите били изпълнени от частна фирма.

На свой ред Дионисий бе категоричен, че синодът няма да плати и стотинка за зарята. Собственикът на фирмата му бил приятел и дарил фойерверките за светлия празник.

Висшият клир обаче не е единен по темата за зарята. Оказа се, че тя е направена зад гърба на Синода. „Светият синод няма нищо общо със зарята. Подобно нещо не е гласувано на последното заседание на висшия клир. Това е самостоятелно решение на патриаршията“, заяви пред „Труд“ главният секретар на Светия синод отец Герасим.

„Ако наистина Дионисий е поръчал зарята, това е трябвало да бъде съгласувано със Светия синод, а такова нещо не се е случвало на последното заседание на висшия клир. У нас няма такава традиция“, заяви пред „Труд“ митрополит Гавриил. Очаква се висшият клир да излезе с официално становище след заседанието си на 17 май.