10 януари 1997 г. Исторически ден за България. Атаката на парламента. Мразовитият януарски ден беляза и старта на последната значима ера в българския футбол. На стадион “Българска армия” за първи път стъпиха две момчета. Тогава почти никой не бе чувал имената на Стилиян Петров и Мартин Петров.

19 години по-късно Стенли отново чака своя първи мач. Преборил битката с левкемията, Петров отново иска да играе професионален футбол. Казва, че шутът му още става. И че състоянието му във фитнеса е почти на нивото от момента, когато чу жестоката вест за състоянието си.

Стилиян винаги е бил борец. Едва ли някой фен на ЦСКА през 1997-а е очаквал, че тогава ще види последния шампионски дубъл на “червените”. Стилиян Петров бързо впечатли треньора Георги Василев, който го доведе на “Армията”. Въпреки изключително силния тим на ЦСКА младият халф бързо започна да трупа мачове. Още на 19 години стана лидер и любимец на най-успелия български клуб.

Очаквано ЦСКА нямаше как да запази дълго младата си звезда. “Селтик” плати рекордните за онова време 4,5 милиона долара. Трансферът не стана лесно най-вече заради тежките закони на Великобритания, изискващи всеки легионер да има 75 процента от мачовете за националния отбор в последните две години. Фактът, че бе само на 19 помогна на Стенли да намери вратичка в правилника. Още със стъпването си на “Селтик Парк” българинът стана звезда. Най-добър млад футболист на шотландската Висша лига, на отбора си, на феновете. Спечели всички купи в Шотландия. Вкара гол при паметната победа над “Рейнджърс” с 6:2.

Но не всичко е цветя и рози. През 2001-ва за първи път Петров чу, че футболната му мечта може да остане нереализирана. Жестокото счупване на крака се оказа само първата мъчителна вест за него. Шест месеца Петров бе вън от терена, но вярваше, че ще успее.

През 2003-та чудото бе европейският сезон на “Селтик”. Воден от Стенли и Хенрик Ларсон, шотландският тим стигна до финала за Купата на УЕФА. В драма срещу “Порто” отборът падна с 2:3 след продължения. А това бе първата голяма купа на прохождащия в професията Жозе Моуриньо. За седем години Петров изигра 312 мача за “Селтик”, вкара 55 гола и в деня на напускането си бе десетият най-добър голмайстор на шотландската лига.

Много отбори искаха да притежават Стилиян Петров. Говореше се за интерес дори от “Манчестър Юнайтед” и “Ливърпул”. Българинът избра да последва своя треньор - ирландеца Мартин О’Нийл, в “Астън Вила”. Еврошампионът от 1982-ра плати 6,5 милиона лири трансферна цена. За толкова смело сърце бе лесно да спечели отново любовта на феновете. Доста бързо Петров стигна до капитанската лента в... България. За първи път Стан бе капитан на “Астън Вила” в мач за Купата на УЕФА срещу “Литекс” в Ловеч, когато вкара един гол за победата с 2:0. Най-паметното му попадение е срещу “Дарби Каунти” във Висшата лига. В стил “Дейвид Бекъм” Стилиян изстреля куршум от центъра на терена, който прониза мрежата. Затова и никой не трябва да се учудва, че феновете и съотборниците отделно го избраха за играч №1 на “Астън Вила” за сезон 2008/2009.

24 март 2012 г., стадион “Емирейтс”, дерби с “Арсенал”. Това се оказа последният професионален мач на Стилиян. Засега. По време на двубоя Петров вдига висока температура. Шест дни по-късно официалният сайт на “Вила” обяви шокиращата вест - болен е от левкемия. Най-тежката битка на смелото сърце започва. За да завърши с туш! На 8 септември 2013-а 60 000 души дойдоха на стадион “Селтик Парк”, за да видят Петров в игра в своя бенефис. Надебелял, но все така усмихнат, той разплака Глазгоу. В интервю за “Труд” на терена Стилиян каза най-важното нещо: “Здрав съм!”

Човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Миналата седмица Петров обяви поредната - че отново ще е професионален футболист. Бъдете сигурни, че ще я изпълни!

Рекордьор в националния отбор

Стилиян Петров е едва вторият българин с повече от 100 мача за националния отбор - 105. С три двубоя той надмина друг бивш капитан и легенда - Борислав Михайлов. В националния отбор остава и една от мистериите, които едва ли Стенли някога ще разкрие. Едва на 27 години той изненадващо се отказа от националния тим, за да се върне шест месеца по-късно. Христо Стоичков, треньорът на България тогава, каза: “Никога не сме имали конфликт. Когато иска, вратите са отворени!” С Петров националният тим играе за последно на голям форум - Евро 2004 в Португалия. Останахме последни. Но да си 16-и в Европа днес за българския футбол звучи като химера. Няма ги последните мохикани Стилиян, Мартин и Бербатов. А без тях надеждата за светлина в тунела съвсем изчезна. Стилиян веднъж стана играч №1 на годината у нас - през 2003-та. Още пет пъти бе на второ място.

За него

Футболът е признанието му

Футболът не е професия за Стилиян. Това е неговото признание. Затова не се съмнявам, че ще успее. Горд съм, че го привлякох като 17-годишно момче в ЦСКА. Още тогава той показваше, че е голям лидер. Познавам го как мисли и съм сигурен, че един ден най-нормалното нещо е да поеме по треньорския път. Но сега му пожелавам успех в мисията си да се завърне на терена.

Георги Василев, треньор на Стилиян Петров в ЦСКА

Златно момче е

Стилиян Петров е златно момче, което обичам като свой син. Винаги е бил докрай отдаден на футбола. Каквото и да кажа за него е малко. Мина през ада, но успя да се пребори. Пример е за смелост. От ЦСКА той заслужаваше бенефис, какъвто му направиха и в “Селтик”.

Стойчо Младенов, бивш треньор на Петров в ЦСКА и националния отбор

Пример за всички

Стилиян Петров е един от най-смелите хора, които съм виждал. България трябва да се гордее с него. Подкрепата, която получи от всички в “Селтик” и “Астън Вила”, е невероятна. Толкова емоционален бе бенефисът му. Всички изтръпнахме. В живота има и лоши новини, а Стилиян ни научи как да се справяме с тях. Човек с огромна смелост и решителност.

Кени Далглиш, треньор на Стилиян в „Селтик”

Стан е велик мъж

Разтреперах се, когато чух новината за болестта на Стан. Едва му написах есемес. Бях сигурен, че ще спечели и тази битка. Голям мъж е, бих казал дори велик. Не само футболист. Усмивката му е магнетична. Винаги съм го приемал като мой брат. Стан чете футбола и един ден ще стане голям треньор.

Хенрик Ларсон, бивш шведски национал и съотборник в „Селтик”