„Няма данни как възникнал празника, но очевидно през християнската епоха той се е наложил като празник на армията. Защо мисля така? Защото Свети Георги е конен светец, а в онзи ранен период от нашата история българската армия е била изцяло на коне. Държа да отбележа, че армията като институция е предхождала държавата поне с няколко века, т.е българският народ е имал конна армия, добре организирана и въоръжена.“ Това каза в интервю за „Фокус“ директорът на Нaционалния исторически музей Божидар Димитров по повод празника на Българската армия 6 май.

Относно българската армия историкът сподели следното: „Тя е познавала различни тактики, както личи от сраженията ѝ с готи или византийци. През Християнската епоха със сигурност са избрали конния светец Свети Георги за покровител на армията, защото той е бил най-популярен и почитан. Дори днес най-разпространените имена са на конни светци, като първо място заема Георги. Най-много хора с това име има в България. След това са Димитър и Тодор, които също са конни светци. Едва ли този процес е бил утвърден с указ, но просто се е приело, че това е празника на армията и държавата е направила всичко възможно той да се чества подобаващо още в онези ранни времена”.

По думите на Димитров за култа към свети Георги свидетелства и гръцкият разказ, „Чудото на св. Георги с българина”. „В този гръцки разказ, написан някъде из гръцките манастири се казва, че при тях дошъл един странстващ български монах. Гръцките монаси го приели, но той бил болен и легнал на смъртно легло. Помолил монасите да се съберат, за да има разкаже нещо, което му се е случило. Разказал, че по време на война с Унгарците през 893 година, от неговото село излезли 50 войници, конници. Помолили се на Св. Георги, а най-много се молел самият той и потеглили на война срещу унгарците. Войниците попаднали на унгарска засада и тръгнали да бягат, защото унгарските конници били стократно повече. Неговият кон паднал и си счупил крака. Той разбрал, че ще загина и седнал да се помоли на Св. Георги. В този момент конят му се изправил съвсем здрав, той се качил отгоре му и хукнал да бяга заедно с останалите 50 войници от селото. Монахът разказва още, че скоростта, с която е бягал конят, е била прекалено голяма и неестествена. Всичките 50 конници се прибрали след края на войната без да дадат нито една жертва. След няколко години започнали друга война. Това е войната с Византия през 896 година. Отново се помолили на Св. Георги и у принесли много жертви. По пътя старият му кон умрял, а един глас му казал да види как е заздравял кракът му. Почистили костта и видели, че тя е стегната с железен обръч. Гласът отново казал, че от този обръч трябва да бъде изковат Кръст, който ще ги закриля, а те това и направили. По-късно този войник станал монах, а кръстът винаги носил със себе си. След като разказ историята си, той предал кръста на гръцките монаси”, разказа директорът на НИМ.

Той допълни, че този наивен разказ ни показва с какъв огромния култ, българските мъже почитали Св. Георги. „Всички войници през тази епоха твърдо са вярвали, че той ги пази в сражения и във всички несгоди на войната. Именно за това този ден е празник на българската армия от стари времена”, каза още Божидар Димитров.