Ръководството на Министерството на образованието и науката ще се срещне в понеделник с представители на студентските съвети, с които да обсъди протеста на студентите заради стипендиите за успех, финансирани през оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Това обяви в Русе вицепремиерът Меглена Кунева, съобщиха от МОН и Би Ти Ви. Кунева очаква медицинските университети сами да стимулират финансово топ студентите си.

През новия програмен период стипендии ще се отпускат само на студенти, учещи по т.нар приоритетни специалности, които са 31 професионални направления предимно в областта на техниката, инжинерството и преподавателската дейност. От списъка със специалности отсъстват медицинските, което разгневи учащите се в тази област и ги накара да насрочат протест за 16 май. Това е денят, в който трябва да се проведе и срещата със студентите. Кунева се срещне само със студентските съвети, но не и с конкретните протестиращи. След протестите заради ситуацията в Студентски град през 2009 г. и окупациите от 2013 г. студентските съвети бяха критикувани от учащите, че са на страната на ръководствата, а не на своите състуденти, които представят.

„Ако аз бях писала закона, щях да употребя вместо "приоритетни" друг термин като "проблемни специалности, които имат нужда от подкрепа". Проблемът е, че има много важни за страната ни и за пазара на труда специалности, за които няма кандидати да учат, като инженери и педагози”, обясни Кунева. По думите й 50% от влезлите инженерство не завършват, а инвеститорите непрекъснато посочват, че имат огромна нужда от такива кадри, което налага стимуливане чрез стипендии на наплива за тези специалности.

Относно медицинската специалност образователният министър е категорична, че има достатъчно пари от държавата. Тя припомни, че от 2004 г. досега то се е увеличило повече от два пъти - от 40 до 88 млн.лв. Издръжката на един студент по медицина струва на държавата над 7 хил. лв. годишно, докато на един студент по икономика то е 700 лв.

По нейните думи, медицинските университети отбелязват много сериозни бюджетни излишъци или т.нар преходни остатъци. Тя даде за пример Медицинската академия в София, която за миналата година има около 100 млн. лв. излишък.

„Благодарение на държавата и на други фактори, там има средства. Мисля, че едно независимо академично заведение може да даде стипендии и за успех, и за социални нужди”, коментира Кунева.

Тя посочи още, че Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите при обсъждането на бюджета за догодина ще търсят начини и през 2017 г. да има средства за стипендии. Министър Кунева припомни, че тази година в бюджета са заложени 32 млн. лв. за стипендии, докато европейските стипендии са 26 млн. лв. за три години и половина.

Даването на европейски стипендии за т.нар. приоритетни специалности е изрично записано в гласуваната почти единодушно през февруари 2015 г. от Народното събрание Стратегия на развитието висшето образование, приемането на която пък беше едно от условията за стартиране на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, обясни кунева.

„Това не са пари от българския бюджет, това са европейски средства, които в този програмен период се дават от Европейската комисия само, за да се подкрепи определена политика. Тоест, не са просто за отличен успех или за социални нужди, а трябва да подкрепят развитието на образованието”, допълни Меглена Кунева.

Тя уточни, че Европейските стипендии са договорени още през 2014 г., когато са се изготвяли принципите за тяхното разпределяне. Тогава било говорено и със студентските организации, като е обяснено стъпка по стъпка какво представлява тази програма.

Тя посочи още, че Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите при обсъждането на бюджета за догодина ще търсят начини и през 2017 г. да има средства за стипендии. Министър Кунева припомни, че тази година в бюджета са заложени 32 млн. лв. за стипендии, докато европейските стипендии са 26 млн. лв. за три години и половина.