“Дрийм тиймът” на ЦСКА за всички времена

През 50-те години тимът на ЦСКА е толкова силен, че е без конкуренция по родните терени, а е смятан и за един от силните на Стария континент въобще.

Футболът стана един от много важните социални феномени. Поради което не бива да бъде оставян само в ръцете на спортните журналисти. Както отдавна го овладяха представителите на бизнеса като собственици на клубове, така сега за него трябва да говорят и пишат и анализатори, и писатели. Само у нас той е оставен в ръцете на Тези… Няма да ги характеризирам Тези… освен с факта, че доведоха родния футбол до провал на всякакви равнища. Няма да ги характеризирам, но е редно да ги търсим. Тях - и видимите, и невидимите.

Провалът се откроява силно днес, когато поведението на ръководителите на БФС прилича на опит за унищожение на основното футболно тяло у нас. Казвам тяло, а не отбора на ЦСКА. Защото ЦСКА има не само впечатляващи международни и вътрешни успехи като клуб. Но е и произвел всички досегашни постижения на националния ни отбор, давайки му: 1. основните му футболисти на всички успешни поколения, и носейки 2. духа на играта и победата. Ще спомена и днешното доказателство за този дух: не само победите, а превъзходството му над отборите от “А” и “Б” групите. От формация, събрана месец преди началото на сезон 2015-2016 г. Пред очите ни се случва един триумф на духа. Който Тези… се правят, че не забелязват. Него, единствения, който е в състояние да промени безнадеждната ситуация.

Сега за футболистите. Направих си такъв експеримент: съставих от историята на професионалния футбол у нас по три идеални отбора на ЦСКА и на останалите родни клубове. Ама не ми говорете за относителността и за Айнщайн. Бях готов да кажа, че не ви слушам. Но не - слушам ви, но не приемам опонирането ей така, по принцип. Освен че е полезно упражнение за паметта - моята и вашата, то е и равносметка, и аргумент за тезите ми. Където относителността и внасянето на корекции в моя избор не ще променят нищо решително. В съставите под № 1 са вратарите; 2 - защитниците (последователно: десен, централни, ляв); 3 - халфовете; 4 - нападателите (дясно крило, централни, ляво крило).

Ето го първия отбор на ЦСКА: 1. Г. Найденов; 2. Ив. Зафиров, М. Манолов, Тр. Иванов, Ц. Василев; 3. Ст. Божков, Бож. Колев; 4. Хр. Стоичков, Д. Якимов, Д. Бербатов, Ив Колев. Срещу тях противопоставям: 1. С. Симеонов; 2. Ал. Шаламанов, Д. Жечев, П. Хубчев, Ц. Цветанов; 3. П. Величков, Кр. Балъков; 4. Т. Диев, Хр. Бонев, Г. Аспарухов, Ат. Михайлов. Как мислите - кой ще победи? Всички знаем, че ще е глупаво надприказване на хартия да определим по-силния. Ще се изразя така: предпочитам да съм треньор на хипотетичния идеален отбор на ЦСКА. Зная, че той няма как да губи с носителите на духа М. Манолов, Тр. Иванов, Ц. Василев, Б. Колев, Хр. Стоичков, когато към тяхното майсторство се прибавят и брилянтните Ст. Божков, Ив. Колев, Д. Якимов, Д. Бербатов.

Второто противостоене започвам пак с отбора на ЦСКА: 1. Г. Велинов; 2. К. Ракаров, Д. Пенев, Г. Димитров, Б. Гаганелов; 3. Б. Станков, Й. Лечков; 4. Г. Денев, Н. Цанев, П. Жеков, М. Петров. Изправям го срещу: 1. Бор. Михайлов; 2. В. Методиев, Ив. Димитров, К. Ивков, Ст. Аладжов; 3. Зл. Янков, Д. Дерменджиев; 4. Г. Попов, Ан. Желязков, П. Панов, Бож. Искренов. Мисля, че и тук оставям в глух размисъл познавачите и знаещите играчите от двете единадесеторки. Който няма как да ги накара да се закълнат, че другите ще доминират над ЦСКА.

И обещания трети отбор предлагам: ЦСКА: 1. Й. Филипов; 2. Р. Здравков, Ан. Рангелов, Гавр. Стоянов, Н. Ковачев; 3. Стил. Петров, Асп. Никодимов; 4. Ем. Костадинов, П. Панайотов, П. Жеков, Ст. Младенов. Другите са: 1. Ив. Деянов; 2. Пл. Николов, Н. Илиев, Н. Арабов, Вид. Апостолов; 3. Ивайло Йорданов, Д. Ларгов; 4. Ст. Абаджиев, Н. Котков, Н. Сираков, Ч. Цветков. Тук вече започва известно изравняване. По много ясната причина - ЦСКА няма количествения ресурс на 9-те отбора, от които съм излъчил единадесеторките на другите. При това ЦСКА като всеки голям отбор изграждаше бързо следващите си гарнитури и ги запазваше дълги години. И вероятно в клуба за 41 години (до 1989 г.) са играли по-малко футболисти, отколкото в последните 26. Извън досега посочените за ЦСКА не споменах много стойностни играчи като Д. Миланов-Пижо, Кр. Янев, Ст. Йорданов, Хр. Андонов-Итко, Сп. Джевизов, Пл. Марков, Г. Илиев-Майкъла, Г. Димитров-Червения, Р. Керимов, В. Романов, Цв. Йончев и т. н.; а при другите - Милчо Горанов, Ал. Василев-Чоко, Г. Соколов, Ив. Давидков, Ан. Китов, Хр. Илиев-Патрата, В. Войнов, Ал. Костов-Сашо, Пл. Гетов, Ж. Господинов, П. Александров, Сп. Дебърски и т. н.

Какво произлиза от сравнението? Че дори и да сложим знак за равенство между двете групи футболисти - основната причина за успехите на българския футбол, правим признанието, че който се опитва да погубва ЦСКА, унищожава поне половината от нашия футбол. В миналото, сега и в бъдеще. Миналото - защото се сипят заплахи, че ако еди-какво си станело, новият клуб нямал право да наследи историята на ЦСКА. А закъде без традиции, невидимият вечен и мощен стимул на успеха във всяка област. Сега - виждаме го сегато. С ЦСКА като дойно-имиджова крава беше лошо, но без този никакъв ЦСКА - трагично. Бъдещето крие и духа на миналото. Само с духа на онзи ЦСКА, който създаваше или развиваше футболисти за големите клубни и национални успехи и за велики кариери в чужбина, е възможно възраждането на българския футбол.

А за какви успехи става дума? За бронзови и сребърни медали от олимпиадите през 1956 и 1968 г. Когато грозно съдийство и други грозотии ни лишиха от златните медали. За фактическия четвъртфинал с Италия на европейското в 1968 г. Също не без хубаво съдийство, повторено и в 1994 г. А понеже беше друга системата, ние и до днес подценяваме този успех. За класиранията сред 16-те финалиста последователно през 1962, 1966, 1970, 1974 г. А през 1970 и 1974 г. имахме потенциала за далеч по-добро представяне. Но това е друга тема. 1994 г. не дойде като гръм. Тя е логичен резултат от постигнатото преди това с основен двигател ЦСКА. Титулярният ни състав от 1956 г. беше отборът на ЦСКА. А в последния ни що-годе държавен тим тримата от ЦСКА - Д. Бербатов, М. Петров и Ст. Петров, тежаха повече от останалите си колеги в отбора.

Когато нещо е заплашено със смърт, се дири спасителният пояс. Сега футболът ни е пред умиране. А във феномен като него са съсредоточени емоциите на милиони, за които често няма по-велики преживявания (ще припомня на драгите левскари, че на техния стадион се появи лозунгът “Без жените си можем, без “Левски” - не”); той е национален обединител; той може лесно да бъде развлекателна практика до зряла възраст. И т.н. Той може да сътресе държавата, войните в Югославия тръгнаха от футболния стадион; имаше и война с името “футболна” в Централна Америка.

Какво следва да се прави в такава ситуация? Тук, когато сме примерът за корупция, недействаща справедливост и законност, започват дебатите (?) за законност и демокрация. С пълна сила и с непримирима “моралност” в приказките на Тези… И на онези, които никога не ги спазват. Другаде хвърлят спасителния пояс. Няма да споменавам великите демокрации, които произвеждат сума си недемократичности в критични ситуации, а китайците, които недемократично, но умно казват: не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки. У нас пък на болния ЦСКА се нахвърлят, за да го доуморят. И се преструват, че така ловят мишки. Когато човек слуша изпълнителния директор на БФС Борислав Попов да се прави на хомус юридикус, му става жал за хубавата професия юрист. Не може да обясняваш на умиращия, че законът не позволява да му даваш животоспасяващи лекарства. Толкова за видимите Тези… А ако има невидими, те трябва бързо да разберат, че скритите им действия готвят национален трус. А животоспасяващи средства винаги има. И в тяхно име често се коват и закони, та да могат и хомусюридикусите да постъпват полезно за обществото. Въпросът е да осъзнаеш важността. Както най-после го направи Венц. Стефанов, който също първоначално държеше на действащите сега норми. Но най-после промълви - не знам как да стане, може би да им разсрочат дълговете, но ЦСКА трябва да играе в “А” група.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ