Няма нито една указателна табела къде какво да видиш

Паметници на културата са оставени на собствен разпад

Средновековната столица на Пирин и Родопите - Мелник днес е тъжна гледка за туриста, който иска да види късче от някогашната велика история на областта.

Обикновено в събота и неделя хиляди любопитни атакуват района, за да го разгледат. И първото, с което се сблъскват, е ужасът къде да паркират колите си. Десетки автобуси правят маневри в тесния път, накрая оставят туристите и се чучват където намерят. За автомобилите има една разширена ивица - подобие на паркинг извън града. Затова всички шофьори влизат по единствената улица на селището музей и превземат смело всяко свободно място. И така ходенето по главната улица на Мелник, която води към всички обекти, се превръща в ад за туриста. Той се чуди дали да гледа красотите на града, или да се пази от пъплещите коли. Аха си вдигнал глава към уникалните мелнишки скали, и започват да ти бибиткат. Хората подскачат, лутат се, чудят се къде да се заврат, та потокът от прииждащи автомобили да премине.

Битката с колите е толкова изтощителна,че изчезва всяка магия и опит да се потопиш в пластовете на историята. Прахолякът ти е затулил вече гледката, поспреш и чакаш да се разсее, но идва втора атака. Този път установяваш, че трудно можеш да видиш някоя от уникалните къщи на Мелник. Отпред те са затиснати и направо обсадени от сергии. От всеки кат висят маски, балони, тениски на Меси и всякакви панаирджийски играчки и боклуци.

Надява се драгият турист, че след малко лудницата ще свърши, но не. Идва ред на механите и кръчмите. Те са повече и от сергиите, редят се по цялото протежение на града, озвучени от чалга и тежки македонски ритми. От оградите на механите висят стелажи с наредени по тях кичозни кратуни и пластмасови бутилки с вино, буркани с домашно сладко. Но всички са толкова прашасали от минаващите коли,че туристът, като вижда мръсотията, бърза да отмине.

Някъде из асортимента от висящи кърпи се мъдри табелка, че на 100 м. има музей на виното. Това е последното, съградено в Мелник. И потокът от туристи се насочва натам. А там имаш ли 5 лв., плащаш вход, ако не - гледаш отвън. Младите се чекнат по оградите и си правят селфита и всеки гледа да грабне бутилка вино, нали е бил в меката на виното. За тях това е символът на Мелник, става ясно от набързо разменени реплики. И те не са виновни, че друго не знаят, защото няма кой да им го каже. В Мелник няма нито една указателна табела къде и какво да видиш. Няма и описание пред къщите какво точно гледаш. Няма и карта да те ориентира, ако знаеш точно какво търсиш. За сметка на това пък табелите на хотелите и кръчмите са огромни. От кухните им се носят ухания на скара и шкембе чорба. Тук дори децата са изкушени от правенето на пари. На пейки сръчни ученички изсипват ягоди в чашки и продават. Целта на търговийката била да си купят по-моден смартфон.

Продължаваш по мърлявата улица и отминаваш изоставен строеж в центъра. Чудиш се кой и как го е разрешил, та нали тук всичко е паметник на културата, всяко строителство трябва да се съгласува с НИПК! По-нагоре пък се ужасяваш - паднала е къща, а комшиите обясняват: „Тук е така.“ Понеже всичко е паметник на културата, се оставя да падне от само себе си, иначе не можеш да строиш. Е, тази къща падна, стопаните са късметлии, отърваха се от реставрацията.

Търсим известната църква „Св. Антоний“, най-сетне виждаме мъничка табела. Като църквата на чудесата е известен мелнишкият храм „Св. Антоний Велики“, строен през XIX век. Тя е единствена по рода си у нас. Само две църкви в Европа са наречени на свети Антоний. Според поверията тук се лекуват бесове, болести и страхове. За това свидетелстват железни окови, които се слагали на болния, който преспивал вързан в храма. Чудо е още, че целият иконостас избледнява през годините, само образът на свети Антоний е все така ясен и опазен от времето. В Мелник са убедени, че в църквата стават чудеса. В центъра на храма пък се намира уникалният печат на Цариградската патриаршия с двуглавия орел. Отец Николай, който служи в нея ,казва, че това са суеверия, но хората вярват и търсят лек.

Питаме го за най-важното за което сме тръгнали - да видим къде са открити гробовете, сред които и този на деспот Алексий Слав, владетел на района през Средновековието, който превърнал Мелник в своя столица. „А, там не ви съветвам да ходите, всичко е обрасло в треви, може и змии да има. Но ето тука по пътечката вижте Болярската къща, тя била неговата резиденция“, обяснява услужливо отчето. Е, оказва се, че това е един от ценните обекти, които може да се видят в Мелник.

Къщата или по-скоро замъкът е паметник с национално значение на българската средновековна жилищна архитектура и е най-старата запазена византийска къща на Балканите. Тя е била построена през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството. Първоначално къщата е била резиденция на деспот Слав. Като част от Славовата крепост тази сграда е заемала най-важната стратегическа позиция в първото ниво на отбраната на крепостта и е играела ролята на ядро и централна зона на външния град.

През следващите векове къщата е била преустроена няколко пъти. През късното Средновековие и Възраждането тя е била най-богато обзаведената жилищна сграда в Мелник и района. Вътрешният двор е бил облицован с мраморни плочи, пак там се намирали фонтани с мраморни статуи, залите и стаите били с мозаични подове, стенописи, прозорци с цветни стъкла. Днес е оставена да се стопанисва от… времето. Великолепието личи от руините. Хората разбират, че това е уникално място, катерят се и снимат, а е опасно, никой не се е погрижил за предпазни огради. Няма и проект за реставрация и съхранение. А тук, покрай Болярския замък, се чува френска, италианска, руска, гръцка реч. Туристите щракат ли, щракат със скъпите апарати. Млади българи от Перник, Бургас, Варна също гледат любопитно и чукат на интернет, търсачката ги информира и един чете на глас на останалите.

И другите обекти в Мелник са така, чувстваш се като откривател, като ги намериш, и с мобилния интернет търсиш, за да разбереш какво гледаш. Само Кордопуловата къща е добре рекламирана, защото частните и стопани сами са е погрижили за това.

А туристи не липсват. Потокът се засили - особено след като екипът на проф. Виолета Нешева през 2012 г. направи сензационно археологическо откритие. След 40 години проучвания тя обяви, че е открит гробът на деспот Алексий Слав, племенник на първите Асеневци. Той е намерен край възпоменателния параклис-костница „Св. Троица“ на манастира „Св. Богородица Пантанаса“, построен от този най-прочут средновековен владетел на Родопите и Пирин от началото на ХІІІ век.

Стекоха се туристи и ценители на историята в Мелник, но градът-музей се оказа неподготвен да се възползва от този шанс.