Под едноличната диктовка на председателя Калоян Топалов съдебната колегия избра кумата и кумицата за негови заместници

Съдебната колегия на Висшия съдебен съвет се поддаде на шантажа и без основателни мотиви допусна ръководството на Софийския градски съд да се превърне в еталон на шуробаджанащината в съдебната система.

Но решението от 17 май, с което съдийките Биляна Балинова и Радостина Данаилова станаха заместник-председатели на ключовата съдебна инстанция и ръководители на Гражданската и Търговска колегия, в никакъв случай не следва да се приема единствено от негативната му страна. Яростната кампания на административния ръководител на СГС Калоян Топалов, подпомагана от “бунтарите” сред членовете на ВСС по назначаване на двете командировани от по-ниската съдебна инстанция на началнически постове, всъщност има и своята дълбоко позитивна страна. И тя се състои в това, че толкова дълго очакваната “съдебна реформа” всъщност се е случила, при това се оказва и “успешно”. А доволни от резултатите трябва да са най-вече онези, които толкова много се потрудиха, за да овладеят част по част съдебната система. Да им е честито, но лесното свърши.

След решението на мнозинството в съдебната колегия да определи за началник на гражданските съдии кумицата на заместник-председателя на Върховния касационен съд Красимир Влахов и за началник на съдиите от Търговското отделение на СГС кумата на последната съпруга на председателя Калоян Топалов отпадна и последната илюзия, че атаката на върхушката от Съюза на съдиите в България в края на 2014 и началото на 2015 година срещу тогавашното ръководство на ключовия съд е преследвала някакви други цели освен поставянето на свои хора на управленските позиции. Никак не е случайно, че при изслушването на Топалов от ВСС на няколко пъти бяха направени препратки към обявените за порочни практики на ръководене на СГС от съдия Владимира Янева. Ето че за по-малко от година Топалов успя не само да продължи порочното управление на поверения му съд, но и да доразвие възможността олигарси и адвокати лобисти да получават не възмездие от правосъдието, а криворазбрана съдийска закрила и “правилни” решения.

Самоубийството на командирования от СРС в СГС съдия Цветан Ценов, за което неговите родители винят именно Топалов и прекия му ръководител Данаилова, е най-яркият пример за модела на страх, който се е възцарил в Съдебната палата през последната година. И именно този страх е причина да няма съдия от СГС, който да се е съгласил, ако въобще е бил канен от Топалов, да поеме поста, на който бяха спуснати “парашутистките” Балинова и Данаилова.

Арогантното поведение и неприсъщо за председател на съд, пък бил той и Софийски градски, което Топалов демонстрира при явяването си във ВСС, е само поредният знак за тоталното самозабравяне, което очевидно е обладало ръководството на институцията. Липсата на дори малка доза самокритичност и непрестанното самопредставяне като безпогрешен ръководител, превърнал се в жертва на мракобесни кампании, много бързо ще доведе до окончателното превръщане на СГС в съдебната инстанция, в която присъдите и решенията няма да се вземат на база на законите, на доказателствата и на вътрешната убеденост на отделния съдия, а на основание доколко близък до председателя на съда ще се окаже даден лобист или олигарх.

По време на изслушването си пред ВСС Калоян Топалов се “оплака” и от няколко съдии от СГС, които му “мътели” водата. А за да си осигури алиби, че е (не)зависим от Политбюрото на съдебната власт - Съюза на съдиите в България - председателят на СГС дори си позволи да пришие “мътещите водата” съдии именно към въпросната организация. Дълбоко обвързаната с лобистки и олигархични интереси структура традиционно не оставя подобни своеизлияния по неин адрес без последствия. Вече няколко дни обаче липсва каквато и да е реакция, която да защити “доброто” име на Съюза на съдиите в България. Играта на “доброто” и “лошото” ченге, която ССБ и Топалов се опитват да лансират, може да заблуди външните на системата наблюдатели. За магистратите и работещите в съдебната система пълната пасивност на ССБ за безобразията в СГС е възможно най-красноречивият пример за задкулисието, което е овладяло онази част от Съдебната палата, в която се намират кабинетите на магистратите от градския съд. Всичко това окончателно делегитимира и ССБ, която все по-трудно ще може да доказва, че е организация, която защитава принципни и справедливи каузи.

Бързането - назначаването на двете съдийки, които поемат началническите постове без изобщо да са станали съдии в СГС чрез конкурс, да се случи преди разглеждането, гласуването и влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт, които биха ограничили тези възможности, окончателно погреба и илюзиите, че с промените в конституцията и ЗСВ съдебната система ще подобри своята ефективност и ще възстанови доверието у инвеститорите и гражданите. Каквито и промени да се гласуват в съдебния закон, колкото и фокусирането на медиите бухалки на олигархията да е върху управлението на прокуратурата, все по-очевидно става, че проблемите в съдебната система винаги са произлизали от решенията на една определена група съдии, обвързана от години с лобистки кръгове и олигарси. Нещо повече, набирането на мнозинство у съдийската колегия на ВСС за двете скандални назначения в СГС контрастира с невъзможността същият състав от кадровици на Темида да избере вече двама административни ръководители на съдилища в страната. И ако допреди месец вината за това традиционно се хвърляше на прокурорите, които заради съществуващата дотогава възможност да гласуват при избирането на административни ръководили и на съда, то вече липсата на избор на председатели на окръжния съд във Велико Търново и на административния съд в Перник окончателно разкрива друга нелицеприятна истина - неспособността на съдиите да се самоуправляват. Но не заради прокурорите, а заради преплетените интереси и лобита, които владеят съдийската общност.

Времето тече, а с това и опитите на председателя на Върховния касационен съд Лозан Топалов да вини за проблемите в правосъдието у нас - политиците и прокуратурата - ще стават все по-несъстоятелни. Много скоро обществото ще осъзнае, че нищо от дълбоко очакваната “съдебна реформа” не само не се е случило, а напротив - проблемите са се задълбочили. Несправедливостта и задкулисието вече са официализирани, “лошата” Владимира Янева всъщност е била далеч по-добър председател на СГС от самозабравилия се Калоян Топалов. И популистки заповеди на Панов, с които търговски дела се взимат от съдиите от Търговското отделение на ВКС, за да се решават от съдии от Гражданското, не само че няма да доведат до по-бързото разглеждане на делата, а само ще затвърдят усещането, че корупцията в съдебната система става все по-голяма и дори официализирана.

На този фон опитите на политическите представители на олигархичното задкулисие, които отново ще се опитат да атакуват прокуратурата чрез предстоящото поредно внасяне на предложение за назначаването на “независим” заместник главен прокурор, изглеждат дори комично. И няма как да е друго, след като с ролята да са проводници на задкулисието са се заели будещи присмех персони като Радан Кънев и провалилият се като правосъден министър Христо Иванов.