Дело срещу рецидивист за грабеж и убийство в пункт за изкупуване на вторични суровини от 10 май 1990 г. е отлежавало в продължение на 15 години в Софийския градски съд (СГС), защото подсъдимият Г.Ф. избягал от правосъдието и то не е решавано дори и задочно.

Това установяват съдии от Софийския апелативен съд (САС) при проверка на наказателните дела през 2015 г. в СГС. По заповед на временния шеф на второинстанционния съд Стефан Гроздев девет магистрати от САС са следили дали колегите им от по-долната инстанция са насрочвали делата си в разумни срокове и изготвяли ли са навреме мотиви след обявяването на присъдата. Висшият съдебен съвет (ВСС) вече започна обсъждания по доклада.

Процесът срещу Г.Ф. стартирал през 1992 г. в СГС, но същата година бил прекратен. Извергът ударил с керамична ваза жената, която пазела помещенията за скрап. Увил покривка като примка около шията й и я удушил. Отмъкнал телевизиор „Юност“ за 150 тогавашни лева и токоизправител за него. Докато разследването се бавело, Г.Ф. изчезнал безследно. Прокуратурата възобновила делото на 11 май 1999 г. и внесла повторно в СГС обвинителен акт срещу Г.Ф. Процесът се паднал на съдия Весислава Иванова, която председателства 9-и състав. След година и половина тя спряла производството, защото от подсъдимия нямало и следа. Делото било рестартирано чак през юни 2015 г. от съдия Карамфила Тодорова. Тя поела папките от Иванова, която била повишена в Софийския апелативен съд. Тодорова приключила делото с присъда от 15 години затвор за Г.Ф. на 13 октомври 2015 г., защото избрала той да бъде съден задочно.

„Особено впечатление прави изключително ниският процент на делата, разгледани по общия ред. Ясно е, че този начин на приключване на делата изисква много усилия, но също така е ясно, че това е обичайна процедура за болшинството от делата и те не попадат в графа „особени“. Девет съдебни състава не са приключили нито едно дело от постъпилите през 2015 г. по общия ред“, заключват съдиите Петя Шишкова, Милена Панева и Пламен Дацов от САС, които ревизирали наказателните дела от общ характер. Те подчертават, че други седем състава са сложили край само на едно дело, което постъпило при тях за миналата година.

Проверяващите магистрати се натъкнали на спряно наркодело от 2014 г., което се разглеждало от състав с председател съдия Мариян Марков. Първоначално той е насрочил процеса десет месеца след като му е бил разпределен през 2011 г., а не до 2 месеца, както гласи чл. 252, ал. 1 от НПК. Марков дал ход на делото, преценявайки да съди един от подсъдимите задочно. По време на процеса дошла информация, че въпросният подсъдим е поискал от българската консулската служба в Хага да му издадат документ за самоличност. Марков постановил европейска заповед за арест на 14 януари 2014 г., а осем месеца след това лицето било задържано. Холандският съд поискал да узнае за какъв наркотик отговаря подсъдимият и какво количество от него е притежавал. СГС изпратил превод от обвинителния акт, а на 20 октомври 2014 г. съдия Марков изненадващо спрял делото. Последвало второ писмо от Холандия, в което се настоявало за повече подробности за престъплението, но българският съд не отговорил. До момента на проверка в продължение на година и три месеца Марков не предприел никакви действия по делото, посочват проверяващите от САС.

Същият съдия е упрекнат и че не следи стриктно процедурата за призоваване на свидетели и подсъдими. За четири поредни заседания той не могъл да призове подсъдим, тъй като призовката получавала майка му. Въпреки че жената давала дума пред органите на реда, че ще уведоми сина си за заседанието, така и не го сторила. „Съдия Мариян Марков е могъл да спре порочната практика с налагане на административни наказания, вместо да отлага процеса за следващи дати“, казват съдиите.

Срещу Марков се водят две дисциплинарни дела за бавно правосъдие. През юли 2013 г. той бе понижен от градски в районен съдия за две години пак заради забавяне на дела.

Съдиите от САС отделят специално внимание и на съдия Петя Крънчева, която бе част от управлението на Софийския градски съд по времето на Владимира Янева. През миналата година Крънчева насрочвала дела с драстично закъснение. Тя решила първото заседание по три нейни дела да се проведе между 4-5 месеца след датата на постъпване. „Делата не се отличават с фактическа или правна сложност и по тях липсва разпореждане на председателя за удължаване на срока до три месеца за насрочване, пишат апелативните магистрати.

Крънчева е сочена и за шампион по стари дела. Тя още разглежда наказателно дело от общ характер от 2008 г. Освен него има и други 7, образувани през 2013 г. и по-рано, които и до днес са висящи. Между тях се отличава само 1 с фактическа и правна стойност от 2009 г. и това едно от делата срещу бившия шеф на „Топлофикация“ Валентин Димитров-Вальо Топлото, който отговаря за пране на 12 млн. лв. и за укриването на 2 млн. лв. данъци. Освен Топлото подсъдима за укриване на 200 000 лв. данъци бе и майка му Цеца Димитрова, която почина през 2011 г.
Крънчева е порицана за бавно правосъдие през 2013 г. В момента срещу нея има висящо дисциплинарно дело, но то е за невярна информация за случайния жребий на делата, когато беше зам.-председател на Наказателното отделение.

Най-муден при писането на мотиви към присъдите си се оказва съдия Петър Стоицев. С 3 до 5 месеца той системно надвишал законния срок, който е 15 дни след обявяването на присъдата. Стоицев дори се мотивирал повече от пет месеца по дело, въпреки че му бил даден 30-дневен срок, защото процесът бил с фактическа и правна сложност.

Като отличници по писане на мотиви се посочват три съдебни състава, които се оглавяват от съдиите Вера Чочкова, Андрей Ангелов и Петър Гунчев.
При наказателните частни дела рекордьор при забавяне за решаване, насрочване и разглеждане на дела е пак съдия Мариян Марков, констатират съдиите Николай Джурковски, Невена Грозева и Стефан Илиев от САС.

За разгледаните въззивни наказателни дела от общ характер апелативните съдии Елена Каракашева, Вера Цветкова и Маргаритка Шербанова не са установили съществени нарушения.

Те обаче подчертават, че ръководството на СГС е отстранило съдебната администраторка Катя Гърнева, която по времето на Владимира Янева имаше особеното право „в случай на преценена необходимост“ да извършва ръчно разпределение на съдебни заседатели. Името на Гърнева изплува през 2015 г. в доклад на Висшия съдебен съвет за ревизия в Софийския градски съд след управлението на Янева. В специален раздел съдебните кадровици подчертаха, че старозагорският адвокат Момчил Мондешки имал достъп до служебните помещения на СГС. Виновник за безпроблемното му влизане се сочеше Гърнева. За адвокат Мондешки се твърди, че той е мъжкият глас в записите „Яневагейт“ между бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова.

До няколко дни съдийската колегия на ВСС ще реши дали да предприеме дисциплинарни мерки срещу провинилите се магистрати по доклада. Отговорите на съдиите от Наказателното отделение на СГС е, че с много от констатациите те не са съгласни, защото били действали по закон.