Австралия: Притеснени сме от неясните законови основания за задържането на Полфрийман

Защо заводите за автомобили заобикалят България Оборотите в изработката на компоненти растат с 27%

Проблем със сензорите на Tesla Електрониката не улавя бързо движещи се обекти, които изведнъж попадат в обсега на автомобила

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света Литургия на Петковден (СНИМКИ)

Apple забавя споделянето на iCloud папки

Министър Петков: Предвидено е увеличение на всички пенсии с 6,6% от юли

Огромни вълци унищожават добитъка в благоевградско село

44-годишен мъж е с опасност за живота след пожар в Бургас

Мъж е убит с нож в Костенец

Откриха най-тежкото авокадо в света Рекорд на Гинес и за най-голяма плодова салата

Три дни безплатни прегледи във ВМА на пациенти с акне

Какво поучително има за жената и за мъжа в статия за рибите?

Проф. Михаил Константинов: Най-слабото звено при подготовката на избори е са секционните комисии

Над 500 са телефонните измами от началото на годината, откраднати са 3,5 млн. лева

Еквадорското правителство и коренното население се споразумяха за край на протестите в страната

Турция в ЕС – абсурд

Преговорите с Анкара продължават подобно на бюрократично зомби

Изненадващата оставка на умерения турски министър-председател Ахмет Давутоглу по-рано този месец за пореден път хвърли сянка върху бъдещето на сделката за бежанците, подписана през март между Турция и Европейския съюз. Но независимо дали ще продължи напред или не, споразумението е само един аспект от широкия спектър на отношенията между ЕС и Анкара. И в светлината на развоя на политическите събития в Турция и Брюксел е време да преосмислим как трябва да изглеждат тези отношения.

Под вътрешен натиск да предприеме мерки срещу бежанската криза германският канцлер Ангела Меркел се поддаде на серия искания на турския силов президент Реджеп Тайп Ердоган в замяна на сделката за мигрантите. Сред тях в допълнение на 6-те млрд. евро и въвеждането на безвизов режим в Европа за турски граждани беше и обещанието за отваряне на нови глави от дълго отлагания преговорен процес за приемане на Турция в ЕС.

Вероятността за турско членство е все още далечна, така че обещанието на Меркел беше разгледано предимно като символичен жест, който да подслади сделката за Ердоган. Но предвид развитието на Турция под негово управление и ниската популярност на страната му в Европа жестът беше неуместен. Време е веднъж завинаги да издърпаме щепсела на кандидатурата на Турция за член на ЕС и да помислим за алтернативи.

Основанието за турско членство е добре известно: то ще привърже още по-тясно към Запада мюсюлманската демокрация и съюзник в НАТО, стимулирайки политически и икономически реформи. И докато преговорният процес стимулира известен напредък в първите години на ХХІ век, имаше много малък ефект, когато не отговаряше на вътрешнополитическите планове на Ердоган. Неговата управляваща партия се съобрази с нормите на ЕС, когато трябваше да намали влиянието на армията в политиката, но вместо да позволи на ново овластено гражданско общество да поеме контрола на отговорностите, концентрира властта в себе си, отслабвайки трудно отвоюваните светски традиции на страната.

Отвъд възхода на политическия авторитаризъм в страната мнозина европейци поставят под въпрос европейската същност на Турция. Само 3% от турската територия практически се намират в Европа – и БВП на глава от населението възлиза на една трета от средния за ЕС. Мюсюлманска страна със 75 млн. души население, граничеща със Сирия, Ирак и Иран, Турция много бързо ще се превърне в най-гъстонаселената държава в ЕС.

И тук идва мръсната малка тайна на преговорите: турското членство е малко вероятно някога да се случи. На всеки етап следващата стъпка трябва да получава единодушното одобрение от всички държави членки с възможности за референдуми в някои от страните. Съмнително е някога да се постигне консенсус. Въпреки всичко това преговорите с Анкара продължават подобно на бюрократично зомби, защото различни европейски участници – най-вероятно французите или германците – очакват някой друг да наложи последното вето и да поеме вината.

В сърцевината си проблемът с Турция демонстрира неспособността на Европа да гледа на съседите си през друга призма освен тази на „разширяването”. Въпреки настоящата тенденция на „европесимизъм” и демократично изоставане в страни като Унгария и Полша неоспоримо е, че разширяването на ЕС беше изключителната сила за стабилизиране и демократизиране на Стария континент. Продължителният интеграционен процес с широките си изисквания за върховенство на закона и норми за свободен пазар доприне много за укрепване на централно- и източноевропейските държави след падането на Берлинската стена.

Но перспективите за разширяване не могат да служат вечно за външнополитически инструмент. Европейските лидери трябва да започнат да разглеждат алтернативи на приемането на Турция, като превръщането на страната в „стратегически партньор”, за което отдавна настоява самата Ангела Меркел: това може да генерира напредък в множество области, без да обещава или изисква невъзможното. Време е ЕС да разпознае стабилните си граници и да разработи капацитетите да ги отбранява, засилвайки концепцията, че континентът може да действа като политическа сила, а не като вечно разширяваща се международна организация.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.