Проф. Огнян Герджиков: България има нужда от задължителното гласуване

Според действащата Конституция задължителното гласуване трудно може да бъде защитено, но на този етап от развитието си България има нужда от него. Това проф. Огнян Герджиков пред БТВ. Според него то би било полезно, защото по този начин ще се намали влиянието на купения вот и търговията с гласове, което е изключително грозно явление:

„Там където има задължение, трябва да има и санкция – това е азбуката в правото. Но тъй като нашите депутати усещат, че има нещо не съвсем чисто, затова се чудят как да заобиколят това и правят нещо като опити за квази санкции или за поощрения, изобщо нещо, което е малко като мазало, както бихме казали малко по-разговорно. Въпросът не е изчистен чисто юридически”.

Това може да стане с промяна в Конституцията и двойното гражданство, смята Герджиков. Демокрацията е скъпо удоволствие, смята проф. Герджиков и каза, че много се радва и е похвално, че младите българи в чужбина са се надигнали срещу ограничаването на правото им на глас, въпреки че в много малка степен те биха повлияли на политическите процеси у нас.

Герджиков обясни, че това е индиректно ограничение с намаляване на възможностите. „Когато не създадеш условия да се упражни едно право, тогава се стига до ефекта на ограничаване на тези права”.

В Турция стават изключително големи безобразия, допълни Герджиков. По думите му България би могла да помисли за нещо, което не е непознато по света – да се откаже от двойното гражданство.

"Или имаш българско гражданство, или турско, немско, каквото си искаш, за да се знае ти си български гражданин и упражняваш всичките си права като български гражданин".

По отношение на езика на омразата, Герджиков каза, че ние сме много силни да мразим, и много ни се отдава:

„И друг път съм цитирал една мисъл на чудесния поет Георги Константинов: „Омраза има за всички, любовта не достига”. Много сме обсебени от тази омраза, много негативизъм лъха от общуването ни, защо така, докога така. Трудно мога да си дам отговор до края, но това е въпрос на култура и на възпитание, като се започне от образованието.

Ние сме нация с изключително голям процент неграмотни и полуграмотни хора. Това е огромен проблем. Необразованият човек не е отворен към красивото, не е отворен към духовното, той е на първично равнище и от там идват такива прояви на негативизъм.

В Конституцията пише, че образованието е задължително до 16-годишна възраст. Това е текст, който е в непрекъснато нарушение. Поне в социализма в това отношение бяхме по-добре. С принуда се караха малцинствените групи на училище. Никой не следи сега какво задължение има, като няма санкция, контрол”.

По отношение на българския език, проф. Герджиков сподели, че едно от нещата, от които се срамува е, че предпочитаме латиницата пред българския език и пред нашите букви. Второто е тази немара към българския език, твърде многото грешки, които се допускат на много равнища, дори на най-високо равнище, допълни Герджиков и даде като пример актове на Министерския съвет, на Народното събрание, и отбеляза, че журналистите също имат принос.

„Това, което звучи от екрана и от радиото трябва да е безупречно или близо до безупречното в езика”.

Езикът на политиците също не винаги е пример, добави професорът. Той коментира, че много го дразни също така липсата на членуване.

"Езикът е жив, хората преобразуват езика. Някои казват, че трябва да се махне пълният член, аз съм против, толкова е хубаво, че има пълен и непълен член, най-малкото да се знае кой е грамотен и кой не толкова. Не можем съвсем да опазим езика от чуждици, така е по цял свят, но все пак трябва да има някакъв филтър, не може безконтролно да навлизат толкова много чуждици".

Понякога се гордеем на 24 май, а след това си разменяме визитни картички на латиница, имената на фирмите също често са изписани на латински, въпреки че търговският закон изисква имената на българските фирми да са задължително на български, а след това може и на латиница. Това изглежда не впечатлява никого, коментира Герджиков.

Той даде за пример "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников още от преди 140 години.

„Изглежда си го носим някакво дълбоко потиснато самочувствие и искаме с това да избием нашия комплекс за малоценност и така сме склонни от векове да го правим”.

Коментари

Задължително поле