2 621 782 български граждани са социално слаби. Това е 36% от населението на страната, като средният дял за Европейския съюз е 8,2%. В същото време едва 3,5% от средствата в национaлния бюджет за текущи разходи се използват за социално подпомагане и помощи. Това сочат данните от последното изследване на Колектива за обществени интервенции и КТ "Подкрепа", представено днес.

600 хиляди са работещите бедни, 460 хиляди българи не са осигурени здравно и причината за това е крайната бедност. 1,3 млн. са бедните пенсионери.

По данни на НОИ средният брой на безработните в Бългaрия за 2015 година е 330 816, а 73% от тях не получават обезщетение за безработица.

През 2012 г. делът от БВП, използван за социална защита, е с близо 12 пункта по-нисък от средния за Европейския съюз.

Митове за социалното подпомагане 

По едно, са на мнение от "Подкрепа", обаче сме наравно с ЕС - по митовете за социалното подпомагане.

"Митовете, които се налагат и се разпространяват около социалното подпомагане довеждат до това редица социални плащания да бъдат замразени с години", заяви Ваня Григорова, председател на "Солидарна България". Докато публичното говорене е за това, че социалните помощи са твърде щедри, обезкуражават хората да работят, създават паразити, има непрекъснат спад в броя на изплащаните социални помощи. За 2008 година броят на получателите на социални помощи е намалял с 1,8%. За 2010 - с 37%, за 2013 и 2014 има леки увеличения от по 0,4 и 0,5 на сто, а за 2015 има 3,7% спад. 

Колкото повече се пропагандира за високите социални помощи, толкова повече те всъщност намаляват, независимо от това дали ляво или дясно правителство е на власт, констатират от "Подкрепа". Подпомагането се редуцира с едва забележими и наглед незначителни промени, които обаче, както данните показват, имат своя ефект, са на мнение съставителите на изследването.

Митът, че у нас има твърде много инвалиди, е само един от митовете за злоупотреби, които се тиражират, а заради други митове не се увеличава например майчинството, посочи още Ваня Григорова.

Непълнолетна и неработеща майка с 3 деца в България получава от държавата по 255 лева месечно, а не широко пропагандираните над 1000 лева под формата на социални помощи.

Броят на майките под 19 годишна възраст с три деца в България през 2011 година е бил 273, като от тях 128 са от ромски произход. Заради по-малкото число, обаче, са ограничени добавките за всички.

През 2015 година помощи при раждане са изплатени за 67 523 деца. Броят на отпуснатите еднократни помощи за майки студентки е намалял за 2015 година с над 43%. За 2015 година броят на подпомаганите бременни бедни е 15 660, което е с 19% по-малко от броя им през 2007 година.

От бюджета на Агенцията за социално подпомагане над 42% се дават за детски добавки, 15% за хора с увреждания, 9,5% са за месечни добавки на деца с увреждания и по-малко от 6% за лица в крайна нужда.

Според Европейския форум на хората с увреждания средният дял на инвалидите в Европа е 16 %. В България те са около 12 %. Въпреки че сме под средноевропейските нива, на нас ни се втълпява, че тези помощи са страшно много и със сигурност има злоупотреби, коментира Григорова. Тя бе категорична, че това не е аргумент да се намалят плащанията на хората, които имат най-голяма нужда от тях.

В България оценка на злоупотребите със социални плащания не са правени. Във Великобритания едва 0,7 % от получателите злоупотребяват със системата, а в Канада 0,6 % от подпомаганите. Въпреки това и там хората смятат, че има огромни злоупотреби със социалните плащания, коментира Григорова. В Нова Зеландия измамите със социални помощи струват на данъкоплатците 5 долара на година. За сравнение, данъчните измами костват на всеки новозеландец по 1500 долара всяка година.