Как се стигна до експеримента - частен СОТ да пази съдебната власт?

Какво може да се случи, ако държавното управление попадне в ръцете на случайно влезли в него експериментатори

Отговорност за този административен хаос несъмнено носи и главният секретар на ведомството Ивелина Николова

Преди броени дни Италия бе скандализирана заради изключителeн прецедент - мафията контролирала изпитите за назначаването на нови 400 надзиратели. Поне 88 кандидати от явилите се около 8000 били заловени с „пищови”.

Разследването установило, че „Коза ностра” продавала отговорите на тестовете срещу 25 000 евро. Заради възможността около 7000 мафиоти, които се намират из затворите на Апенинския полуостров, да бъдат охранявани от свои довереници, властите в Италия дори обмислят отмяна на конкурса.

Пак преди дни стана ясно, че у нас охраната на десетки съдебни сгради изведнъж попаднала в ръцете на частна СОТ фирма. Разбира се, това е далеч от италианския пример, но е показателно какво може да се случи, ако държавното управление попадне в ръцете на случайно влезли в него експериментатори.

Половин година след края на злополучното министерстване на грантовия „граждански” активист Христо Иванов последиците от експериментите, на които Министерството на правосъдието бе подложено през 2014-2015 г., започнаха да изплуват в публичното пространство.

Аутсорсинг икономика

През пролетта на 2015 г. екипът на Христо Иванов бе решил да предприеме радикалната стъпка и да слее две ключови главни дирекции, които са на подчинение на правосъдното министерство - ГД „Охрана” и ГД „Изпълнение на наказанията”. Трябваше да бъдат уволнени над 700 служители, за да се реализират бюджетни икономии, макар че обезщетенията, които държавата щеше да плати, възлизаха на над 10 млн. лв. И всичко това на фона на известните от години факти, че надзирателите в затворите не достигат, а съдебната охрана е недостатъчна за над 50 съдебни имота в цялата страна. Опитът на Иванов и компания да се разправят с ГДО и ГДИН претърпя провал.

Макар двете главни дирекции да съкратиха немалък брой служители, поголовна сеч нямаше и заради започналите протести на надзирателите и съдебните охранители. Не е трудно да си представим какви биха били последиците, ако експериментът на Иванов да слее ГДО и ГДИН бе реализиран. Със сигурност нямаше да се разминем с предложения от типа „охраната на затворите да се аутсорсне”. България е известна аутсорсинг дестинация, но едва ли във всички сфери трябва да се залага на аутсорсинг икономиката. И тук въобще не става въпрос за евентуалните комисиони, които биха потекли към представителите на изпълнителната власт.

Празните приказки

И без всичко дотук да се е случило, налице са достатъчно примери, че венцеславеният от „грантовите” медии бивш министър Христо Иванов всъщност е водил политика в областта на съдебната охрана и местата за лишаване от свобода, която логично би се провалила гръмотевично.

Преди година от трибуната на Народното събрание Христо Иванов обвини всички управляващи в изминалите две десетилетия за проблемите в затворите. В отговор на депутатско питане тогавашният министър реваншистки обясняваше, че е уволнил шефа на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” заради проблеми с обществените поръчки за доставка на храна. Оказва се, че ГДИН купува храната си през директни договори, защото процедурите за избор на доставчици традиционно се обжалват. Иванов смело обещава, че на тази „порочна” практика ще се сложи край. В края на мандата му се оказва, че доставката на храни за затворите продължава да се извършва с директни възлагания. А никой вече не помни „празните приказки” на провалилия се министър.

Консултантите от затвора

Със сигурност обаче няма как да бъде забравен експериментът, при който правосъдното министерство под „вещото” ръководство на протестъра Иванов бе включило в работна група за ремонт на Закона за местата за лишаване от свобода консултант - бивш затворник от неправителствената организация на убиеца Джон Полфрийман. Единствено преминаващата отвъд границите на абсурда номинация на осъдения за хладнокръвно убийство в центъра на София австралиец за „Човек на годината” от Българския хелзинкски комитет успя да отклони вниманието от не по-малкия абсурд правосъдното министерство да консултира политиката си за състоянието на затворите с принудително настанените в тях престъпници.

Идеологически обвързан с Хелзинкския комитет, а и финансово с оглед на общите донори, които осигуряват средствата за хибридните им „граждански” и „професионални” организации, Иванов много държеше да изтъква колко много трябва да направи държавата, за да подобри състоянието на затворите. И всичко това, докато чрез „грантовите” медии на обществото се внушаваше, че едва ли не прокуратурата и МВР са единствените виновни за осъждането на България пред Европейския съд за правата на човека.

Оказва се обаче, че ръководеното от екипа на Христо Иванов правосъдно министерство е допуснало страната ни да бъде осъдена през 2015 г. по 30 дела и данъкоплатците ще платят 800 000 лв. Малцина са наясно, че процесуалното представителство на страната ни пред Европейския съд всъщност се осъществява именно от правосъдното министерство.

Да объркаш сметките

Отношението на всеки висш представител на изпълнителната власт към даден сектор става известно, когато дойде време да се изготвят бюджетните прогнози. Какво е било отношението на екипа на Иванов към ГДИН и ГДО става известно от бюджета на Министерството на правосъдието за 2016 г., който те са изготвяли малко преди да напуснат безславно властта. През последните месеци се налага Министерският съвет да прави преразпределение на парите по бюджета на Министерството на правосъдието и конкретно за местата за лишаване от свобода и охраната на съдебната власт.

На настоящия министър Екатерина Захариева очевидно й е неловко да признае, че това е пряк резултат от липсата на систематичен и стратегически подход, а и на нужния административен опит у нейния предшественик. Но за сметка на това правителството първо премества 3 млн. от съдебната охрана към охраната на затворите, а после се налага да връща половината от парите, които отново отиват за охрана на съдебните сгради.

Отговорност за този административен хаос в Министерството на правосъдието несъмнено носи и главният секретар на ведомството Ивелина Николова, която бе едно от първите назначения на Христо Иванов, когато той бе сложен за служебен министър на правосъдието през август 2014 г. Въпреки многократните замесвания на името й покровителите на Николова успяват да й гарантират поста в МП.

Проблемът със закона

Освен всичко друго се оказва, че аутсорсването, което ГД „Охрана” на МП е извършило, влиза в противоречие с текст от Закона за съдебната власт.

Проблемът не е в това, че държавата ще плати близо 85 000 лв. за нещо, за което има цяла главна дирекция. Не е проблем дори потенциална ситуация, при която от частната фирма трудно би могло да се търси отговорност, ако по един или друг повод отделен престъпник или дори организирана престъпна група вземе, че се възползва от липсата на държавна охрана и вземе, че организира бягство на арестант или пък подмяна на веществени доказателства и подмяна на материали по наказателно дело.

Проблемът се състои в това, че за персони като Христо Иванов и неговите покровители приоритетно се явява раздържавяването, което пък често се разбира като разграбване - буквално, но и преносно. И всичко това - по ръба и отвъд границите на закона, подобно на грабителската приватизация, реализирана при управлението на Иван Костов.

Проблем е също, че експерименти като тези, на които бяха подложени съдебната охрана и надзирателите, са само част от пъзела на лабораторно създадени политици, управляващи и „граждански” активисти, гледащи на институциите и обществото като на опитни животинки.