Поругаха гроба на Стефан Стамболов Разрушен е и паметникът на Каблешкови

Берлин незаконно депортирал екстремист Върнатият на Тунис Сами А. е бил бодигард на Осама бен Ладен

Четири уволнения заради чумата разпореди Борисов (обзор) Браншът и правителството се споразумяха, карантината ще продължи шест месеца

Животновъди даряват кози от стадата си на засегнатите от чумата

20% по-малко безработни жени 14,4% разлика в заплатите на двата пола

Баварски патрули на границата с Австрия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 юли 2018

„Боинг“ получи поръчка за два нови „Еър Форс 1“ Сделката е на стойност 3,9 млрд. долара

Плащаме в брой до 5000 лева

Криминално проявен мъж буйствал в автобус на градския транспорт и отправил заплахи към водача

12 000 деца са отпаднали от клас 2000 върнати, но отново напуснали

САЩ добиха 11 милиона барела суров петрол за един ден за първи път в историята

Унгария се изтегля от миграционен пакт на ООН Споразумението ще бъде окончателно прието през декември

Въвеждаме еврото от лятото на 2022 г. Трябва да престоим в ERM II поне 3 години, каза Валдис Домбровскис

БЕХ трябва да се разбере с ЕК за пазара на газ

Илия Груев: Ритуал след победите вдъхнови „Дуисбург“

Немският „Дуисбург“ бе на крачка от сензацията във Втора Бундеслига. „Зебрите“ се добраха до баражите за оставане във втора лига, въпреки че на моменти изоставаха с 14 точки от конкурентите за оцеляване. Заслугата за преобразяването на „синьо-белите“ е на българския наставник Илия Груев. Бившият футболист на „Дуисбург“ пое клуба в края на 2015-а, в момент, когато отборът бе отписван от всички. Впоследствие той успя да наложи своята философия и да промени облика на втородивизионния тим и сензационно се добра до баража с „Вюрцбургер Кикерс“. Там възпитаниците на Груев обаче отстъпиха с общ резултат 1:4. Въпреки това местните футболни анализатори отчетоха възхода на тима под ръководството на българския специалист.

– Г-н Груев, прибрахте се в България, почивате си от тежкия сезон или мислите за следващия?

– Почивка…може да се каже. Доколкото ги няма ежедневните задачи, но непрекъснато телефонирам и се чувам със спортния директор Иво Гърлич и скаутския отдел. Не е така лесно човек да се отърси от това, трябва да направя и анализ на сезона, който да оформя писмено и да го прегледаме със спортния директор и ръководството. За мен е важно да анализираме резултатите. Мога да кажа, че коментарите и оценките за работата ми са положителни предвид разликата в точките в хода на сезона. На моменти изоставахме на 14 от „ФСВ Франкфурт“. Накрая всяка седмица бе финал за нас. За жалост позитивните резултати имаха и своето… отрицателно влияние, тъй като в решителния момент футболистите явно бяха гроги в психологически план. Взехме много точки в края с мотивация и убеждение, но за баражите бях наясно, че вече има психическа умора.

– Как се мотивира един такъв отбор, когато сте го поели в състояние на нокдаун?

– Много трудно и за мен като треньор, и за футболистите. Когато претърпявахме загуба, особено в началото, това повлияваше силно и на мен. Но трябваше бързо да го превъзмогна и когато застана пред футболистите, да им покажа, че можем да успеем следващия път. Позитивните резултати в края бяха и вследствие на много индивидуални разговори с всеки един от играчите.

– Чудото с достигането до баража може ли да се сравнява с това на „Лестър“ в Англия?

– По принцип, да. Без да подценявам техния успех, но когато играеш в горната част на таблицата, пак има стрес, но той е по-положителен като заряд. Когато си долу, стресът е негативен. Успяхме да се справим с това нещо. За мен беше много важно, че успях да запазя спокойствие в тима, особено когато не вървяха нещата. Всички ни отписваха и ни мислеха за сигурни изпадащи, само ние вярвахме, че можем да се спасим. Бяхме спокойни и когато не вървеше, и когато вървеше. За мен – при първата ми година на поста старши треньор – това си го слагам като плюс.

– Какво променихте в „Дуисбург“ с идването си?

– Първо, позитивното мислене. Когато поех отбора, трябваше да измъкна максимума от футболистите. В индивидуални разговори успях да убедя и успокоя играчите, че имаме сили. Най-вече се промени манталитетът ни, успях да предам на футболистите това, което е характерно за „Дуисбург“ – себераздаването на терена и характера. Това е нещото, което съм изпитал на свой гръб като футболист в този клуб. Ние успяхме да го направим и в резултат най-вече на това в последните 3 домакински мача стадионът бе разпродаден.

Другото, което въведох, е ритуал след срещите. След победи пеехме песни в съблекалнята. Имаме и плакат с резултатите. След всяка победа слагахме три зелени точки, а при равен – синя, загубите пишехме в червено. Когато някой вкараше гол или не допускахме такъв, двамата с вратаря нанасяха резултата, а другите ръкопляскахме. Това много сплотява. Футболистите в начало бяха плахи, но в края го правеха от душа и сърце. Това с точките много помага, защото този плакат стои на видно място в съблекалнята и когато влизаш и положителните резултати стоят пред теб, това ти се втълпява в главата.

– Как се чувствате в ролята на старши треньор? Дълго време бяхте помощник в редица отбори, това ли е правилният път за развитие на един специалист?

– Винаги съм имал амбицията да бъда старши треньор. Аз започнах като такъв на старша възраст в „Рот-Вайс Ерфурт“. Мисля, че това беше най-доброто развитие. Натрупах опит при добри специалисти като Красимир Балъков, Лотар Матеус, Коста Руняич. Това беше много важно за мен. Имах късмета, освен да се уча от тях, и да се развивам, защото са ме чувствали като дясната си ръка и са търсили винаги мнение от мен. Ако само редиш конусите и не вземаш дейно участие, няма как да се развиваш. Сега беше правилният момент, защото първо, че тимът бе във Втора Бундеслига и второ – „Дуисбург“ е отборът, който обичам и в който се чувствам у дома си. Това са нещата, които натежаха, за да взема това решение.

– Има ли възможност от есента в „Дуисбург“ да заиграе български футболист?

– Трудно ще се случи това в трета лига, където има правило за налагане на млади германски футболисти. Факт е, че от известно време български играчи имат право да играят в трета дивизия. Но на този етап не виждам как ще се случи, защото факторите за това са много. За мен би било удоволствие да работя с български играч, но сега това е малко вероятно. Във втора лига е далеч по-реално да се случи.

– Преди време бяхте свързван с „Левски“, имало ли е разговори с ръководството на „сините“?

– Само чух, че се говори по медиите за такава вероятност. Левскар съм и съм произлязъл от школата на „сините“ и това е отбор, който винаги ме е вълнувал. Но настоящето ми е свързано с Германия. Там се чувствам много добре и в момента не само аз, но и моето семейство.

– Колко е трудно за един български треньор да гради кариера зад граница. Сякаш там за наставниците почивен ден няма?

– Да, това е една от основните разлики. Настоящите футболисти и бъдещи треньори трябва да знаят това. Аз самият, когато играех футбол, си мислих, че е голям кеф да си наставник – правиш тренировка и това е. Само че оттогава нещата много се промениха. Планува се не само заниманието, но и периодът, подготовката. Правиш анализ на последния мач, подготвяш тактиката за следващия съперник и отделяш много време на социалната компетенция. Тя е много важна, защото без активна комуникация с футболистите в днешния футбол си обречен. Отделно работата с медиите е всекидневна – наясно сте, няма какво да ви я обяснявам. Трябва да си подготвен преди пресконференция или интервю, не може да излезеш и да говориш празни приказки. Наистина няма почивен ден. От друга страна, си привилегирован, след 36-те най-добри треньори в Германия си. Във Втора Бундеслига работихме само трима чужденците, всички други бяха германци.

– В България част от играчите възстановяват с пица и бира, в Германия как се процедира?

– Пици и бири няма при нас. Има задължително леко тичане след среща. Храна до час след двубоя от сорта на спагети, салати или пилешко месо. Другото, което правим, е влизането на играчите в ледената вана. Но в Германия такъв термин като „възстановяване“ няма. Всеки играч трябва най-добре да познава тялото си и да знае на кое реагира най-добре. Сауната, студената баня и масажистите са на разположение постоянно. Футболистите сами трябва да преценяват, но ако не са във форма и не се грижат за тялото си, влиза друг на тяхно място в стартовия състав.

– Социалните мрежи като фейсбук и туитър навлязоха в ежедневието на професионалните футболисти. Пречат или помагат според вас?

– Бих ги посъветвал да не влизат там. Не съм почитател на този вид комуникация и не влизам в тях. Но ако на играчите им доставя удоволствие и им харесва, няма да ги спра. Аз предпочитам директната комуникация и разговора на четири очи. Дори когато някой има рожден ден, предпочитам да му се обадя, а не да му изпратя SMS. Най-добрата комуникация е лице в лице, колкото и да е старомодно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.