Икономиката „ден за ден“ си е бананова история

Добро утро, Венецуела! Отмина ден първи от новата урбанистична реалност, в която столичната управа - родните Мадуро (без малко име), наказа работодателите си (вас, уважаеми) за своята некадърност. Шестдесет процента увеличение на таксата обществен транспорт се посрещат със същата гробна тишина, с която и рутинното по 1% на тютюневите изделия през няколко месеца. Може и да не виждате връзката сега, но ще обясня. Така или иначе оставям на вас да отгатнете къде отиват печалбите. Със сигурност не и в касите на общината и природения й център за градска мобилност. И да минават оттам, отиват в конкретни джобове, както вече разбрахме. Докато в световен план от месеци падат цените на енергоносителите - петрол, газ, софиянци получиха 60% увеличение на билетите за градския транспорт, а нацията като цяло плаща 30% по-скъпи винетки. Нарича се икономика „ден за ден“ и, честно казано, е бананова история. Сериозно ще попитам не ви ли омръзна да ви управляват хора, които хем се учат на управление на ваш гръб, хем го разбират единствено като средство за лично забогатяване?

Последните 300 верни граждани на столицата протестираха на „Московска“ 10 във вторник с плакати: „Няма да плащаме за крадци!“ Ама другите гласуват за некадърници, бе! Според едни „разбирачи“ шайката „управници“ на столицата планирали и третия лъч на метрото да го изорат с европейски пари, ама им казали: „Чакайте бе, нали два лъча вече ви изкопахме - този ваш публичен транспорт не се ли самофинансира!?“. И шат на патката главата! И понеже няма да е имиджово залудо да зариваш „Патриарха“, след като вече си го изкопал - вземи тези 60% увеличение на таксата за обществен транспорт и не се обаждай. Така е казал „Големият Буда“.

В знак на протест на 1 юни отидох на работа пеша. Е, преувеличавам малко, защото от четирите метростанции на подземния трамвай на последната се качих в дилижанса. Не за друго, ами защото Мадуро е пропуснал тротоарите по протежение на бул. „Драган Цанков“ отпреди старата Телевизионна кула, та почти до Интерпред (иначе „страшно“ кръстовище) и трябва да си шляпаш по пътеките на Борисова градина с колоездачите, последните столични песове и други лентяи посред бял ден. Те, тротоарите в София, никога не са били приоритет на Мадуровците - на нашата улица не са пипани от комунистите насам, но нали още стоят, явно няма и нужда. Пък и съм сигурен, че никой от столичните „мобилници“ не отчита тротоарите като част от пътната инфраструктура. Новият главен архитект преди месец стана първият управник на града, който употреби думата в публичното пространство и за малко да ми хареса. Но се сетих, че на човека може и да не му стигнат годините, за да изпълни мисията, загробена от четирима кметове за 25 години. Помните „Янчулевките“ - те са още с нас; стърчащите неузаконени „Софиянски имоти“, вечните „природни бедствия“ на Борисов, кметът с гумени ботуши и последните години на „общообразователния“ градоустройствен подход на Фандъкова. София се строи за гостите на града, за шофьорите със скъпи автомобили и който може да си купи къща под планината, но не и за обикновените данъкоплатци на града. Примирете се, съграждани.

Та за метрото на 1 юни - да не си помислите, че съм си платил нов билет - хайде де, изхитрих се още в понеделник и си купих десет пътувания на старите цени - белким протестите хванат дикиш. Тарикат, един вид, не е толкова „Малък Будала“. Ще бъде след седмица, разбира се!

Ден първи на новата Мадурова София и конкретни масмедии с различен интелектуален обхват вече са зарити от реклами на Столичната община (средно по три на час), които припомнят предимствата да бъдеш част от информационната база данни на обществения транспорт. Не, не го казват така, разбира се. Защо имат толкова пари за реклами, а нямат за билети, не става ясно, но... Даже се изтъкват специалните предимства, които получават ученици, студенти и пенсионери - които си спомняте са традиционните потребители на намаленията в градския транспорт.

Но стига справедливо възмущение. Да се върнем към безропотното примирение. Днес отбелязваме 140-ата годишнина от стъпването на четата на Христо Ботев на българския бряг на Дунав. Цинично си представих, толкова години по-късно, че ако войводата знаеше за освобождението на какви хора е дал живота си, щеше да обърне „Радецки“ към Виена. Или да започне линейни курсове Козлодуй - Крайова за 1 и 60 лв. Та... така и така ще застанете мирно по пладне, когато завият сирените, софиянци, вдигнете един юмрук за минута - ляв или десен отдавна не е от значение в този град - да ви видят, че сте тук.