Д-р Стефан Филев, директор на МОБАЛ-Велико Търново в отговор на твърдения на червен депутат: Няма закриване на болнични структури! Здравеопазването не е плод, зеленчук!

Българска връзка в скандал за нелегален трафик на оръжие в Гърция

Вторият най-успешен отбор в Шампионската лига идва за в чест на Гунди

Корнелия Нинова: Не е вярно, че сме се съгласявали да се продължават мерките по евтаназия на животните

Парламентът прие проекта за модернизация на Военноморските сили

Какви здравни вноски дължат българите в чужбина

Спипаха обявен за национално издирване извършител на престъпление

Задържаха трима надзиратели от варненския затвор

Вулканът Килауеа на Хавайските острови продължава да изригва

Депутатът от БСП Валентин Ламбев: Жителите на Камен спят с по три катинара на вратите заради престъпността

Руснаци са заподозрени за нападението с „Новичок“ срещу Сергей Скрипал и дъщеря му

Павликени и Калъраш със съвместен проект за управление на извънредни ситуации

Двигател V8 и 435 коня за градски Aston Martin Дребосъкът Cygnet се превърна в свиреп "звяр"

Интернационална катастрофа затвори пътя Шумен-Силистра Молдовка удари украински ТИР, в тях се блъсна румънско "Рено"

Шефът на БАБХ: До два дни ще стане ясно дали чумата е тръгнала по околните села

Партийни ултиматуми превръщат властта във феодална

Сегашната формула генерира хронична политическа нестабилност

Външното министерство е сведено до звено към отдела за връзки с обществеността в едно посолство

Най-характерното за феодализма е разпокъсаността на териториалните владения. Множество малки, често противоборстващи феодални единици начело със съответния княз, дук или херцог. Васали, подчинени в рамките на хлабава коалиция, на най-големия феодален владетел – техния сюзерен, комуто плащат дан, за да имат власт. Власт, упражнявана не в името на обща цел, а още по-малко за общото благо, а в името на самата власт, която е нищо повече от извличане на данъци и такси от населението и на всевъзможни ресурси от територията.

Тъкмо този, отречен от историята модел, се възпроизвежда все по-отчетливо в днешното управление на България. Имаме разпокъсана в партийно отношение власт, в което няколко малки партии васали и партията сюзерен управляват в името на собственото си оцеляване във и чрез властта. Правителство без обща национална стратегия, превърнало управлението в поредица от ситуативни и разнопосочни отигравания с едничката цел да се закърпи правителственото мнозинство. Не управление, а консумация на власт. Управленски сектори, заградени от съответната партия феодал с бодливата тел на клиентелизма, която администрира според собствения си капацитет, хвърляйки прах в очите на населението с аклинания за „реформи“. И всички те – плащащи дан на сюзерена кога с клетви пред издигнатия от него идол на „стабилността“, кога с щедри словесни дарове или банално угодничество.

В самото начало на мандата в Института за модерна политика определихме правителственото мнозинство като „мозаечно“ от гледище на структура и представителство на интереси. И прогнозирахме, че тази формула ще генерира хронична политическа нестабилност, която ще нарасне видимо след първата година на управлението. Към днешна дата, почти в средата на втората година от управленския мандат, не само живеем в такава ситуация, но тази оценка трябва да бъде ревизирана към по-лошо. Вече сме изправени пред феодализирано управление. Противоборството между отделните феоди е всекидневие. Е, не с копия и мечове, а с партийни ултиматуми. Няма да ни приемете „закона на Кунева“, тогава напускаме управлението, казват от едното феодално владение. Отхвърляте ограниченията за гласуване в чужбина и късаме с коалицията, тръбяха до онзи ден от съседния партиен стан. И сюзеренът се чуди – да наложи своята правда с огън и меч или да угоди на бунтуващите се феодали. До следващия ултиматум.

Някой вероятно ще каже – такава е управленската технология в една многостранна и сложна коалиция. Всяка стъпка се договаря, всичко е „ти на мене, аз тебе“ и всеки дърпа към себе си. Но това е само отчасти вярно – такава е технологията в примитивната политика. Прилича на разгащен башибозук, който се мобилизира само за плячкосване и се разотива в нестройни редици под звуците на партийните зурни, за да се събере отново, когато главният феодал го привика.

Така изглежда правителството, образно казано. Управленската програма, която беше прокламирана като „програма за стабилно развитие на България“, отдавна е изхвърлена в кошчето като досаден къс хартия, оцапан от партийни… да го кажем вежливо, провали.

Феодът „Здравеопазване“ е тотално затлачен и все повече се превръща в луксозна привилегия за богатите, а не в конституционно гарантирана от държавата грижа за хората независимо от тяхното социално положение. Обявените „реформи“ в образователната система пък дотолкова ще я зацапат с некадърност, безродие и хаос, че дипломираното невежество, което друса кючеци и пали димки на стъпалата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, за да отбележи като феноменално събитие завършването на гимназия, ще ни се стори като изискано интелектуално соаре, задаващите се преименувани училища и „приоритетни“ студенти.

За отбраната и външните работи няма смисъл да говорим. Феодалните образувания нямат единна отбрана и обща външна политика. Така и с днешното правителство – българското небе го харизаха на съюзници, сред които и Турция; външното министерство е сведено до звено към отдела за връзки с обществеността в едно посолство.

Всички министерства и сектори са превърнати във феодални владения, от които се чува единствено шумно хрупане на бюджет и еврофондове от страна на феодалната плутокрация. Построеното в резултат на това управленско храносмилане се открива с фанфари и рязане на ленти, за да бъде затворено на другия ден за ремонт.

И разбира се, като говорим за феодализирано управление, няма как да не се прояви и друга характеристика. Знаете, че дори дивечът и горските плодове са се водели собственост на феодала, а крепостното население е било драно с такси за ползването им и с наказания за всяка своеволно откъсната боровинка или уловен пъдпъдък. Е, не е ли същото и с повишените цени на винетките, за които нагло ни беше отговорено, че пътищата били „услуга“ и който не можел да плаща по-солена сума, не трябвало да я ползва. Оставям настрана това абсурдно разбиране за пътната мрежа в държава, която претендира да е излязла от Средновековието. По-важното е, че този модел се възпроизвежда във всички сектори и на всички нива. От повишените, кой знае защо, такси в университетите до безумните концесии на плажове, полезни изкопаеми и водни ресурси.

Лошото е, че не става дума за конкретна политическа ситуация. Евфемизмът за този модерен феодализъм се нарича неолиберализъм. Това е устойчивият избор на българския народ, който програмира бъдещето за десетилетия напред с още по-големи социални неравенства. Бъдеще с матрицата на държава от Третия свят – устойчива бедност на 95-96 % от населението, което едва свързва двата края, без достъп да нормални здравни грижи и добро образование; 1% свръхбогати, които притежават всичко, а останалите 2-3%, които са техен персонал, се изживяват като „средна класа“, която се лигави на „новото божоле“ и се боричка да докопа някоя по-неоглозгана огризка от трапезата на феодалите.

Само един ултиматум може да обърне тази тенденция – ултиматум от народа с бюлетини в урните за смяна на феодалния модел. Но блажени са вярващите. Да живее новият феодализъм.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.