Независимо от доходите все повече хора инвестират в здравето си

Най-търсени са продуктите от лимец, които са и най-скъпи - 7 лева за килограм

Как една детска алергия става причина за преобръщане на хранителните навици в семейство и основа за бизнес, който завладява цял град, показва пекарна „Квасникъ“ в Търговище. Миниистерията около печивата, които са хем оригинални и вкусни, хем и здравословни, започна преди почти месец след отварянето на кокетната пекарна. В нея се предлага хляб с квас, замесен от пълнозърнести брашна. За любителите на сладките има уникално брауни, бисквитки с кокос, ядки, веган бонбони и десерти. Вече има и пица „Маргарита“ с квас и моцарела.

Собственичката на пекарната Силвия Иванова още не може да се начуди на интереса и вече е разбрала, че не може да насмогне на търсенето. „Нещата, които предлагам, са по-скъпи, защото и продуктите са специфични, а приготвянето отнема време и ресурс. Когато започнах, си мислех, че е по-скоро, за да задоволя потребността си да покажем и на другите здравословния хляб и продуктите, които приготвям вкъщи за семейството си. Нямах идея да го превръщам в бизнес за печелене, тъй като хората са с по-скромни финансови възможности. Оказа се, че независимо от доходите все повече искат да инвестират в здравето си. Хората свикнаха и вече сутрин минават и си купуват дори по 2-3 филийки за през деня“, доволна е младата стопанка.

Тя няма нужда от реклама на бизнеса си. Стоката й се популяризира сама. Още в първите дни на отварянето настана истерия в социалната мрежа, че хлябът свършвал рано и трябвало да чакат дълго. А опашка за хляб по наше време си е истинска новина. Заваляха препоръки кога да пекат малките симпатични самунчета, които будят такова любопитство. Наложи се Силвия да вкара в приготвянето им съпруга си, който си има съвсем друг печеливш бизнес, но пък е „виновен“ тя да отвори пекарната. Двамата приготвят тестото късно вечерта и се прибират към полунощ. Към 4,30 часа пак са в пекарната, за да подготвят стоката за печене.

Когато преди 5 години започнала да меси у дома, а после отворили и обекта си, двамата с мъжа й и идея нямали, че техният хляб ще предизвика такъв интерес.

„Малката ми дъщеря беше първокласничка и аз реших да напусна работа като счетоводител, за да си гледам детето. То боледуваше, имаше алергия, която много ни притесняваше. Започнах да чета литература по тази тема и неусетно минахме на друг режим на хранене. Първо с мъжа ми наложихме пиенето на вода. Оказа се, че никой от нас не поема достатъчно и така учим и децата си. После преминахме на повече плодове и зеленчуци, при възможност биопроизводство. След това дойде и т.нар. разделно хранене, при което различните групи не се смесват, за да не се натоварва организмът и не се затлачва с токсини“, разказва Силвия.

В началото близки и познати гледали нея и мъжа й с подозрения и дори не приемали техния начин на живот, който включвал и активно спортуване, но сред природата. „Истината е, че децата престанаха да боледуват. Когато все пак мине някой вирус, успяваме да се справим с лимони, мед, чайове и много течности. Лекарствата вече не са част от живота ни“, споделя майсторката на хляб. Първия замесила преди близо 2 години. Решила, че този от магазина е вреден с всевъзможните подобрители, с които е пълен. Сега признава със смях, че явно първите самуни не са били особено добри, но вкъщи много си го харесвали, нищо че на вкус хлябът бил кисел и твърд. Постепенно се специализирала, ходила и на курсове. Преди година прихванала свой квас, който поддържа жив. Той се прави от брашно, вода, хмелова отвара. Съхранява се в хладилник и се захранва с брашно поетапно. „При ферментацията на тестото се развиват богати вкусове. То втасва 16 часа и се получава букет от полезни бактерии“, радва се Силвия и с удоволствие разказва на всеки клиент, който надлежно я разпитва за технологията. По това време започнала да прави и веган сладкиши, забравяйки напълно любимите преди това фонданови торти и тежки кремове. Всичко това си оставало в нейната кухня, докато миналата година в Търговище не направили фестивал на здравословното хранене с участието на д-р Людмила Емилова. Мъжът й я подтикнал да занесе там от техния хляб. „Три дни квасих, месих и пекох, защото в домашна фурна трудно се получава. Занесеното от мен предизвика страхотен интерес. Хората почнаха да питат защо не продавам тези вкусни неща, които са здравословни и не водят и до покачване на теглото, както обикновените печива, а засищат с неповторим вкус при малко количество. Тогава мъжът ми даде тласък на идеята да отворим пекарната. Инвестира в нея, влагайки пари от другия бизнес. Аз се заех с приготвянето на хляба и сладките, а майка ми продава. Е, оказа се, че сама не мога да насмогна да приготвям по 100 хляба и повече, каквото е търсеното сега. Наложи се вечер и рано сутрин и мъжът ми да идва да помага. Сега обучавам работник, защото работата ни дойде доста. Вече правим и първите си пици“, разказва домакинята.

Най-търсени са хлебчетата от лимец, които са и най-скъпи – 7 лева за килограм. На голям интерес се радват ръжените и тези от типово брашно. Има любители и на белия хляб, но с квас. Всички брашна без бялото са приготвени на каменна мелница. Предстои да прави хляб и от спелта. Докато разказва, изпълнява ритуал по приготвяне на биокафе от редки и ценни сортове, които минават през специални технологии. Приготвянето му става с филтрация. И за ободряващата напитка е ходила на обучение при специалист. Права е, че кафето има съвсем друг аромат и вкус.

Силвия с удоволствие приготвя и сладки бисквити. Нейните са пълнозърнести, има и с оризово брашно. Използва кафява захар, а маслото е немско, защото се доверява на качеството. Бисквитките са със семена, ядки, сушени плодове. Някои имат яйца, но има и съвсем вегански. Прави и бонбони с фурми, какао и други екзотични вкусове. Браунито, с което вече е прочута сред любителите на сладки, е приготвено с оризово брашно. Асортиментът се обогатява с всеки изминал ден, а с него се роят и клиентите. Всеки иска да опита, не пропуска да разпита и пак се връща. Купуват и брашна, за да приготвят у дома такива печива. Така Силвия изнесе здравословната си кухня навън и взе да приучва и околните да се наслаждават на стария хляб с квас.