Становище за въвеждане на задължителен предмет "Религия" в учебните програми са внесли през миналата седмица в МОН представители на Православния богословски факултет към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Това обявиха публично в четвъртък от ръководството на факултета във Велико Търново.
"Искаме държавата да има политика по отношение на образованието по религия, а не да разчита само на религиозните институции и на БПЦ", заяви доц. д-р Мариян Стоядинов, заместник- декан на факултета.
"Приоритет на съвременното българско училище е образованието. То образова във всички области, с изключение на религиозните вярвания и традиции. Последното се случва във време, когато светът продължава да бъде арена на междурелигиозни предизвикателства- от плодотворни диалози до жестоки конфликти", пише в становището на богословите от старата столица.
Според доц. д-р Светлозар Влайков, също заместник-декан, религиозното възпитание на българските деца е въпрос от националната сигурност в контекста на събитията в Европа и на бежанската вълна.
"Виждате, че в ЕК и в Европарламента са притеснени от това, че в сърцето на Европа се настаняват представители на други цивилизации и култури, които налагат своя мироглед, идеология и религия", коментира доц. Влайков.
Той цитира и резултатите от анкета, проведена през 2010 г. и подготвена от богослов от СУ и социолози, според която 60% от анкетираните българи са за въвеждане на религиозно образование в училищата. Според възрастовия профил, 65% от подкрепящите са между 18 и 35 години, а 67% - между 35 и 50 години.
"Не само в Европа, но и българското общество е заплашено от тревожни тенденции", предупреждават великотърновските богослови.
Според тях, дефицитите от липса на религиозно образование се запълват с "локални суеверия и адаптирани чужди доктрини".
"А това поражда проблеми не само за народностните традиции и култура, но и за националната сигурност, като доказателство за това се операциите на службите и съдебните процеси в България през последните години", се казва в становището им до МОН.
Доц. Влайков разясни, че отскоро към просветното министерство функционира Експертен съвет, който ще обсъжда, ще вземе решение по този въпрос и ще подготви евентуални предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Представител на Православният богословски факултет към ВТУ в съвета е доц. Магдалена Маринова.
В позицията на факултета се предлага задължителните часове по "Религия" да са в гимназията - от IX до XII клас. Преподавателите от ВТУ смятат, че освен централната изпълнителна власт, местните власти също могат да вземат решение за въвеждането на предмета като задължителен в училище. В своята позиция, богословите привеждат и европейски документи в защита на въвеждането на религиозно образование в средния курс. Цитирани са препоръки на ПАСЕ, декларации от форуми на европейските министри на образованието, резолюция от Петия световен конгрес на народната просвета в Берлин, нормативи на Службата за демократични институции и права на човека към ОССЕ, Бялата книга за интеркултурен диалог на СЕ и др.
"Религията като задължителен предмет е въведена и в православните държави като Гърция, Румъния, Русия, а в Сърбия е в задължителен пакет с гражданското образование", изтъкнаха преподавателите.
От тази година в Богословския факултет на ВТУ се въвежда и нова специалност, засега единствена в България - "Религиознание". Тази магистърска програма ще е със засилено изучаване на английски език, като тя ще дава познания за трите основни световни религии- християнство, ислям и юдаизъм.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш