Когато слуховете убиват

Когато жизненоважни решения се вземат на основата на слухове, последствията могат да са смъртоносни.

Бежанци пробиват лодки – знаят, че ако съдът е годен, ще ги върнат обратно

Безсилието прелива в насилие на гръцката граница с Македония. По протежение на оградата с бодлива тел бежанците край Идомени са откъснати от света, без да имат никаква представа дали или изобщо ще бъде отворена някога границата. През април част от тях предприеха отчаян опит да пресекат браздата. Бяха посрещнати с македонски шокови гранати, сълзотворен газ и гумени куршуми. Триста души бяха ранени, сред които жени и деца. По-рано този месец бежанците избутаха изоставен железопътен вагон до границата само за да бъдат посрещнати с шоковите гранати и сълзотворния газ на гръцката полиция.

Това са част от униженията, на които са подложени близо 54 000 бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан и други страни, хванати в капана на гръцкото бюрократично чистилище. У дома мнозина от тях са оцелели на бомбардировки, престрелки и масови убийства. Отчаяни да избягат от насилието, те искат единствено да им бъде позволено да продължат към други европейски дестинации. Но 20 март вратата хлопна безвъзвратно като част от споразумението между ЕС и Турция.

Сега бежанците трябва да чакат експерти по миграционно право от други европейски страни, които да решат кой може да остане в Гърция или да получи убежище някъде другаде. Междувременно едва миналата седмица бежанците от Идомени бяха преместени в лагери около Солун. Не-гръцки медии не се допускат в лагерите и бежанците за пореден път нямат никаква представа какво се случва или защо.

Когато чуят хуманитарна криза, повечето си представяме хора без подслон и храна. В Гърция обаче, макар и примитивни, тези условия не липсват.

Това, което е огромна липса, е търпение и информация. Ситуацията създава едно от най-големите хуманитарни предизвикателства на света - как да се осигури достъп до достоверна, подробна информация, която да успокои тези напрежения. Предвид всичко, което трябва да преживеят бежанците - каналджии, опасни морски преминавания, чужди култури, вътрешни закони, международни споразумения - информацията е точно толкова жизненоважна, колкото храната, лекарствата и подслонът.

През последното десетилетие започна да се налага понятието „информацията като форма на помощ сама по себе си”. В допълнение към радиопрограмите, рупорите и билбордовете се появи цял набор нови технологии като текстовите приложения, които все повече се използват в кризисни сценарии, като позволяват на засегнатите не само да получават информация, но и да общуват с хуманитарните екипи.

Случаят с настоящата криза в Европа обаче е много по-сериозен. Тези хора говорят множество езици и се различават много по демографски показатели, ниво на грамотност и достъп до смартфони и интернет. В началото на масовата миграция преди година беше относително лесно да се подсигури достъпът на бежанците до информация.

Но тези пристигащи сега на остров Лесбос нямат никакво понятие какво трябва да направят или къде да отидат. Някои са научени от каналджиите, че могат да вземат такси до македонската граница - което сами разбирате защо е невъзможно.

Хуманитарни организации като „Интернюз” започнаха да разполагат банери на няколко езика по плажовете и пътищата в Гърция с важна за мигрантите информация: „върви, изчакай автобуса, намери лагер, регистрирай се, купи си билет за ферибота до континента“. След това започнаха да излъчват аудиобюлетини на борда на автобусите, които откарват бежанците към лагерите. Което работеше, докато още имаше посока напред, в която да се движат бежанците.

След това нещата се усложниха допълнително.

Оказа се, че основният поток на информация сред бежанците върви от уста на уста, подсилван от вездесъщите смартфони. Но по-голямата част от информацията беше безнадеждно остаряла. По-лошо: слуховете и дезинформацията се ширят масово, по-голямата част опасни и винаги произхождащи от турските каналджии.

Някои бежанци пробиват надуваемите лодки, когато наближат брега, защото им е казано, че ако съдът е годен за плаване, ще ги върнат обратно. Други знаят, че ако те хванат да носиш Корана със себе си, ще те арестуват, че програмите за презаселване са измама, че някои европейски страни ще плащат за всичко в новия им живот. Разкриването и разобличаването на тези митове се оказва много по-важно от всеки друг аспект на осигуряването на информация. Слуховете се разпространяват светкавично в бежанските лагери и много бързо шепотът се превръща в рева на тълпата. Когато жизненоважни решения се вземат на основата на слухове („Да пробия ли надуваемата лодка?”, „Да си унищожа ли паспорта”), последствията могат да са дори смъртоносни.

Създаден бе уебсайтът „Новини в движение” (News That Moves), който да осигурява релевантна информация на няколко езика върху безопасност за пътуване, достъпни хуманитарни центрове, промени в политиките, граничен статут и метеорологична прогноза. Последните седмици сайтът разкри в един лагер хора, които се представят за бежанци, за да правят печалба от препродажба на храни и стоки от първа необходимост.

Във времената на приложенията за мобилни телефони, където препредаването на информация става за секунда, проблемът понякога е твърде многото информация. Практически всеки държи в ръката масмедия под формата на смартфон, който може да разпръсква гигабайти непроверена информация за секунди.

Общ проект на няколко хуманитарни организации - „Слухотърсачът” (Rumor Tracker), цели именно да разкрива тези слухове. Технологията е базирана върху разработка от 2015 г. по време на земетресението в Непал и осигурява седмичен бюлетин за най-новите дезинформации, събрани от хуманитарните работници, които се ширят сред бежанците. Всеки слух е или потвърден, или разобличен, на арабски, фарси, гръцки и английски.

Но какво да кажем за хилядите бежанци, които влязоха в Европа, преди да се хлопнат вратите на 20 март? Техните информационни нужди в близките години също ще са огромни. От Мадрид до Мюнхен, до Прага и Париж въпросите ще са едни и същи: Къде мога да си намеря работа? Как да запиша децата си на училище? Кой може да ми помогне да науча езика?

Да се отговори на всички тези въпроси ще е необходима комбинация от всички похвати, с които разполагаме - от контекстуални технологии до добрите стари плакати, които понякога казват повече от всичко друго, и да приемем, че разкриването и разобличаването на слухове и митове е по-важно от всичко в съвременния дигитален свят.

* Г-жа Жан Бурго е президент на благотворителната организация „Интернюз”, която работи в областта на медиите и устойчивото развитие. Статията е за сп. „Форин Полиси“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи