Цветана Пиронкова на родна земя: Няма по-хубаво от лошото време

Първата ни ракета Цветана Пиронкова се завърна усмихната и щастлива на родна земя, а интересът към нея от журналисти и фенове на летище София бе огромен. Тя записа най-доброто си класиране на „Ролан Гарос” в Париж, достигайки четвъртфиналите. Направи го за общо трети път в турнир от Големия шлем.
Във френската столица пловдивчанката победи 3 тенисистки от топ 20. В последната битка я спря финалистката през 2010-а Саманта Стосър (Австралия) с 4:6, 6:7. Цвети игра с превръзка на дясното бедро заради болки, което явно се отрази на играта й. С достигането си до тази фаза на турнира тя ще се изкачи до 70-о място в световната ранглиста, което ще я класира за олимпиадата в Рио.

- Доволна ли сте от постигнато в Париж?
- Няма как да не съм доволна, дори много. Страхотен турнир за мен, страхотни победи, страхотни емоции, въобще... Всичко беше супер!

- Кое надделява - емоцията от успеха, който постигнахте, или съжалението, че бяхте толкова близко до полуфинал?
- И двете чувства присъстват със сигурност. Определено ме е яд, че не успях да продължа, тъй като във вчерашния мач (вторник, б.р.) имах доста шансове. Но в крайна сметка това е тенисът. Както аз направих обрат преди това в няколко двубоя, сега на мен ми се случи. Затова предпочитам по-скоро да се радвам на този успех, отколкото да съжалявам.

- Как през вашите очи мина мачът с Радванска, как стигнахте до обрат?
- Той продължи почти три дни (усмихва се). Не мога да дам точна рецепта. Просто анализирах срещата. Имах един ден да си почина, което беше добре за мен, тъй като разтегнах мускул на лявото бедро. Имах нужда от лекарска намеса и я получих. А при подновяването на мача, излизайки на корта си казах: Започвам отначало! Така й стана.

- Подразниха ли ви оправданията на Радванска, че домакините не са прекъснали двубоя заради дъжда?
- Не, определено. Тя си има мнение, казва го. Аз обаче абсолютно не съм съгласна. Да, условията не бяха добри, но те не бяха добри за всички състезатели. Паралелно с нас играеше Джокович, но не го чух да се оплаква. Може би това, че е загубила мача от сет и 3:0, повече я е подразнило, отколкото условията.

- Още в Ейла (Израел) по време на турнира за „Фед Къп” демонстрирахте много добър форхенд. Направихте го и сега. Как успяхте?
- Не разделям играта си на бекхенди и форхенди. Работя върху всичките си удари. Определено се чувствам в добре форма, усещам ръст в играта си.

- Предстои „Уимбълдън”, любимият ви турнир. Как ще се подготвяте?
- Още нямам окончателна програма. Първо трябва да се възстановя от този. Имам и здравословни проблеми с бедрото, а по време на мача с американката Стивънсън леко навехнах и глезена си. Ще ми трябва малко време да се възстановя. Със сигурност не са сериозни травмите, но ми трябва почивка.

- Много често се появява тази превръзка на лявото ви бедро…
- Да, доста често… Когато се понатрупа умора, когато има тежки мачове (смее се).

- Рио влизаше ли в плановете ви? Изобщо преди „Ролан Гарос” мислихте ли за олимпиада?
- Осъзнавах, че това е последният влак, който мога да хвана. Беше малко трудно да си го представя, защото имах да защитавам точки от миналата година. Освен това трябваха ми доста повече точки, за да мина напред в ранглистата и съответно да се класирам за игрите. Но ето че се случи. Така че супер (усмихва се).

- В медиите излезе информация, че след „Уимбълдън” стягате сватба…
- Не коментирам личния си живот. Няма да го направя и сега.

- От трибуните се чуваха доста български възгласи. Това помогна ли ви?
- Да, беше страхотно. Имаше солидна българска подкрепа. Въобще атмосферата на този турнир беше невероятна. Беше истинско удоволствие да играя на кортовете в Париж!

- На мача с Радванска за първи път видяхме баща ви да ръкопляска...
- Сериозно (смее се)? Не, той по принцип е емоционален, просто изражението му е малко по-каменно.

- С победите си в Париж успяхте да обедините България. Вероятно сте го усещали чрез социалните мрежи…
- В интерес на истината, когато съм на участие в турнир, гледам да се абстрахирам да чета каквото и да било. Но усещах подкрепата и по реакцията на хората в публиката, както и на моите роднини и приятели.


- ? Изпаднахте извън топ 100 в световната ранглиста преди турнира, но това сякаш ви мотивира допълнително. Още ли вашият любим турнир е „Уимбълдън” или вече е „Ролан Гарос”?
- Не. „Уимбълдън” е любимият ми турнир, казвала съм го и преди. „Уимбълдън” е най-специалната арена за тенис в света. Досега ми се е случвал срив два-три пъти в кариерата. Не е нещо странно, не ме притеснява. По-скоро неприятното ми беше, че не влизах на турнирите, на които исках да играя. Това сега се случва и с Ийстбърн, където искам да участвам преди „Уимбълдън”. Но в момента съм 16-а извън квалификациите. Така че ще видим (усмихва се).

- След „Ролан Гарос“ популярната фраза „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ важи ли за вас?
- (Смее се) Ами да, определено това е моето мото. Аз харесвам всички сезони, тренирам при всякакви метеорологични условия. Така че лошото време в Париж не ми е попречило. Успокояващо е, когато вали.

Снимка : СПОРТАЛ

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт