Моят съвет към Скопие би бил да работят повече за по-добро бъдеще, отколкото да строят паметници за миналото

Сърбия де факто вече е признала Косово.

- Преди около 16 години отразявах първото ви посещение в България...

Това беше, доколкото си спомням, в края на януари - началото на февруари 2000 г.

- Да, имахте среща с премиера Иван Костов тогава. Как намирате днес България, г-н президент?

- България, както и целият регион се промени много за това време. Когато дойдох в София тогава, за България това беше много ключов момент, когато тя беше кандидат за членство в НАТО и Европейския съюз. Днес България е добър пример за района, след като вече е пълноправен член и на двете организации. Виждам модерна инфраструктура навсякъде, магистрали. Посетих и метрополитена в София и бях впечатлен.

Всъщност София днес е европейски метрополис. България разви през тези години много отрасли - зимния и летния туризъм. Имах удоволствието да посетя Банско през зимата за ски ваканция със сина ми. Ако сравня днешна България с тази отпреди 16 години, мога да кажа, че това е съвсем различен свят.

- А какво се случи с Косово за тези 16 години? Когато се връщате назад във времето, така ли сте си представяли Косово, както изглежда днес?

- Аз не съм гадател и не мога да предвиждам бъдещето - нито преди, нито сега. По онова време обаче имах три политически цели, които исках да постигна в живота си.

Първата беше свободата на моята страна. Това бе постигнато през юни 1999 година. Втората беше да направя Косово независима държава, което беше постигнато през февруари 2008-а. И третата ми цел, амбиция, мечта е да видя Косово в Европейския съюз и НАТО.

Днес Косово е това, за което в общи линии си мечтаех и си представях, че трябва да бъде. Последната стъпка, изглежда, е по-лесната, но постигането й ще отнеме доста време.

Днес гражданите на Косово в огромната си част подкрепят интеграцията на страната в ЕС и НАТО. Косово е призната като държава от 111 страни по света. Вече бяхме приети и като член на ФИФА и УЕФА.

Косово вече има междудържавен договор за нормализиране на отношенията със Сърбия, което е много важно. Разбира се, имаме нужда от още работа като нормализиране на отношенията в икономиката, но което е по-важното - че двете страни се движат в правилната посока. Иначе в общополитически план Косово среща същите проблеми, както и всички държави в региона.

- Така е. Както и в България, изглежда, и в Косово хората са нетърпеливи за по-добър живот и бягат на Запад. Вие имате десетки хиляди емигранти, бяхме свидетели и на много протести в Прищина, включително и атаки в парламента. Каква е политическата ситуация на Косово днес?

- Както казах, Косово наистина среща същите проблеми както и съседите си - икономически кризи, емигранти, протести. Спомням си, че и в София имаше много протести преди три години, но днес имате стабилни институции. Същите протести виждаме и в Скопие, и в Подгорица.

Протестите в Прищина бяха повече изключение, отколкото политически мотивирани събития. Но днес Косово е много по-различна държава, отколкото преди няколко месеца. Няма вече проблеми в парламента, няма протести, институциите са стабилни. Разбира се, плурализмът позволява изявата и сблъсъка на различни идеи, включително и в парламента - някои от тях са позитивни, някои от тях негативни.

Това, което мога да кажа, е, че аз като президент ще служа мъдро на всички жители на Косово.

- Вие казахте, че сте нормализирали отношенията си със Сърбия, но Белград не признава независимостта на Косово. Колко време ще отнеме, за да се случи това?

- Не можем да говорим за месеци, а за много години - прекалено сложно е. Но по един или друг начин Сърбия вече е признала Косово. Де факто вече е признала Косово. Единствено трябва да я признае де юре, но това ще отнеме доста време. Все пак по време на присъединителния процес към Европейския съюз това ще се случи.

Това, което е важно днес за Косово и Сърбия, е, че сме установили коректни и честни взаимоотношения и част от това е помирението между народите и страните.

- А отворените рани между двата народа?

- Единственият начин да затворим тези рани е да работим за по-добро бъдеще за двата народа, а не просто да си спомняме за тези рани. Не трябва да оставаме заложници на миналото. Горчивата история не трябва да трови нашето бъдеще.

Например смятаме да спрем работата по проблемите на безследно изчезналите лица от двете страни, защото това е хуманитарен проблем и не трябва да остава политически.

И не на последно място, ние не сме единствените страни, които са воювали помежду си и след това се опитват да се помирят.

- Европа има прекрасни примери - Германия и Франция изглеждат ненадминати в това отношение.

Да, ние нямаме Балзак, за да помири Косово и Сърбия, но така или иначе работим в тази посока. От друга страна пък, Косово има духовната подкрепа на Майка Тереза.

- Майка Тереза е католичка, албанка, родена в Скопие, Македония. Следващият въпрос идва сам - какво мислите за ситуацията в съседна Македония?

- Македония няма друга алтернатива, освен да бъде част от НАТО и Европейския съюз, и закъсняването на този процес е нежелателно. Политическата криза в Скопие има един адресат - Скопие. Добрият пример на диалог между Прищина и Белград трябва да бъде много полезен и пример за отношенията между Македония и Гърция.

И, разбира се, моят съвет към Скопие би бил да работят повече за по-добро бъдеще, отколкото да строят паметници за миналото.

- За тези години построихте много добра магистрала от Прищина до Тирана и Дурас...

...и ще построим също толкова добра до Скопие.

- Моят въпрос е кога ще има магистрала до София?

Нашата отговорност е тази до Скопие, поне до границата с Македония. И сме много близко да я завършим. Това ще стане съвсем скоро.

- Каква е вашата оценка за срещата на върха на страните от Югоизточна Еворпа, която приключи в сряда в София?

- Изключително ползотворна среща, на която имахме възможност да се срещнем на първо място с българския президент. Срещата беше изключително добронамерена, позитивна и дискутирахме начините да постигнем общи цели, каквито са общото ни европейско бъдеще. Разбира се, имахме възможност да дискутираме и общите проблеми и предизвикателства.

- Едно от най-голямото предизвикателство на Балканите, както и в цяла Европа е радикализацията на различни общности и религиозни групи. Каква е ситуацията в Косово от тази гледна точка?

- Дори днес (сряда, б.р.) ние дискутирахме какви общи действия да предприемем срещу радикализацията и тероризма в нашия регион. Косово беше посочена от президента Барак Обама и държавния секретар Кери за лидер в региона в действията срещу тероризма. Косово е действащият член на глобалната антитерористична коалиция. Пригодихме и променихме законодателството към международното и вследствие на това и на действията на държавата за последните седем месеца нямаме нито един случай на косовски гражданин, който да е заминал за Сирия или заИрак. Арестувахме приблизително сто и четиридесет лица, както сред тях са дванайсет-тринайсет влиятелни имами. Много от тях вече са изправени пред съда.

Много е важно обаче да се знае, че за да няма повече косовски граждани в Сирия или в Ирак, не е резултат само на репресивни или правни методи, но и много сериозна информационна кампания, която обясни и обяснява на хората, че войната няма нищо общо с религията и идеологията, а всъщност е свързана с криминално-финансова организация.

Във всяко общество има злодеи и затова трябва да бъдем нащрек във всеки един момент и при всички обстоятелства.

Нашият гост:

Президентът на Косово Хашим Тачи е роден на 24 април 1968 г. в село Брочна, община Сърбица, Югославия (днес Буроя, Скендерай, Косово). Хашим Тачи завършва история в университета в Прищина. Специализира история и политика на Югоизточна Европа в Цюрих (1996-1998).

От 1993 г. Тачи се включва в дейността на Армията за освобождение на Косово (АОК), която започва борба за отделяне на областта от Югославия и в превръщане на независима държава. Във войната получава бойното си име Джайпъри (Змията - алб. език). Осъден е на 10 години затвор от съда в Прищина за терористична дейност. В края на операцията на НАТО в Югославия участва на преговорите в Рамбуйе, Франция, от страна на АОК. Западните наблюдатели го наричат „Гласа на разума“.

На 9 януари 2008 г. Хашим Тачи е избран за министър-председател, а на 17 февруари той обявява независимостта на Косово. На 7 април 2016 г. парламентът в Прищина го избира за държавен глава.