Психолози и социални работници влязоха в къщата на ужасите в Свищов Общинската администрация предприе мерки за социализирането на трите жени

Християн Гущеров е задържан заради сбиване в заведение

Талибаните поеха отговорност за атаката в Кабул

Десетки хиляди на протест в Солун: Македония означава Гърция

ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Всички на оружие!

карикатура: Иван Кутузов - Кути

По възрожденски емоционално одобрената суперсделка за изтребители и кораби е сметка без кръчмар. Нова техника за армията е нужна само при много строг разчет и обезпечение за години напред

Директно към въпроса – има ли нужда армията от превъоръжаване? Да, има.

А разумно ли е решението на Народното събрание да одобри покупка на ескадрила изтребители и нови корита за флота? Не, не е.

В емоционалните решения няма разум, няма логика, няма реализъм и най-вече не работи в полза на националната сигурност. Това, което се случи в парламента, изглежда като организирана лакомия за голяма комисиона. Това може да бъде потвърдено от всеки трезвомислещ човек, следящ процесите на извратено изкривената реформа в армията.

Дори самите дискусии в парламента бяха някак си по възрожденски свръхемоционални. Много ме развесели някакъв депутат, който изтъкна, че трябва да се купят нови изтребители, с довод от детската градина. Нещо от сорта „ако вие сте против нови самолети, значи защитавате руските интереси“. Това е толкова разумен довод, колкото любимата да каже: „Щом не искаш да купиш къща на Вануату, значи не ме обичаш.“

За да не изглежда думата „разум“ абстрактно употребявана тук, нека преведем потенциалната сделка за изтребители и морски съдове с пример от бизнеса.

Когато някой има чудесна идея за бизнес начинание и му трябват пари, той отива в банката. Там, както знаем, не ръкопляскат на идеите, колкото и да са гениални. Първото нещо, което ще поискат, е бизнес план. След това ще поискат възможно най-подробен план – анализ на пазара, възможност за налагане на идеята, финансово обосновка, приходи, разходи, печалба, реинвестиция, живот на продукта и т.н., и т.н. Освен всичкото банката ще се подсигури, като контролира изпълнението на бизнесплана ежемесечно, и ако нещо не върви като хората, може да се намеси в своя полза. А в българския случай ще ви поиска и гаранция под формата на някакъв сериозен залог.

Ако минем към колосалната сделка за превъоръжаване, ролите са следните – банката сме ние, данъкоплатците. Клиентът е правителството. Правителството идва при нас и ни казва, че има нужда от скъпи играчки, защото… и ни разказва една изключително красива приказка за лошия змей и за златната ябълка, която юнакът трябва да пази. Ние казваме – възможно е всичко. Можем да стане обект на агресия от страна на всеки – Русия, Турция, „Ислямска държава“, включително на гореспоменатия змей. И тогава ние трябва да сме като истинските банки и да попитаме: „Момчета, я ми покажете бизнес плана си! Какви са заплахите от змея, какви тактико-технически данни има той, какъв е дебитът на огъня, който бълва и ни кажете колко точно оръжие ни трябва да го държим настрана. Как ще гарантирате финансовата операция, за чия сметка и каква ще е тежестта за обществото. И ако ни излъжете, кой ще понесе отговорността?“

Ние не видяхме никакъв план, никаква обосновка, никакво финансово обезпечение, а да не говорим за залог. Залог би било – ако това не стане по план, аз ще поема отговорност. Но както казах, план нямаше. Оттук нататък е трудно да се разсъждава, защото в нормална банкова ситуация просто кредиторът ще хвърли в кошчето предложението на бизнесмена.

Първият голям проблем е чисто финансов. Правителството няма тези пари в наличност, нито може да ги задели от бюджета на армията въпреки растящите показатели на икономиката.

За да изпълним задълженията си към себе си и НАТО и за да можем да модернизираме армията, да запълним дефицита на кадри и задействаме в пълен обем програмите за подготовка и поддържане на боеготовността на прилично ниво, военният бюджет би трябвало да бъде над 2% от БВП. Това дори поехме като ангажимент към партньорите си в алианса. Това към момента е немислимо, защото трябва да се ощетят други сектори. В момента бюджетът на МО е 1,33 процента от БВП, но реално парите са по-малко от предходната финансова година, което означава по-малко от милиард. Според прогнозите за следващите години през 2017 г. на МО ще бъдат дадени 1 003 300 лв., а през 2018 г. – 1 003 711 лв. На този фон парламентът разреши да бъдат похарчени 2,312 млрд. лв. само за самолети и кораби. Нека някой разумен човек ми обясни как точно ще се заделят средства от бюджета за тези покупки?

Тепърва ще се гласуват и сделки за още милиард за сухопътна техника и какво ли още не. Тези пари не могат да бъдат отделени от бюджет с такива скромни размери. Това може да стане по три начина. Да отделим от здравеопазване или образование, защото там бюджетите са най-големи, да вземем още един кредит (пореден в началото на дълговата спирала) или да хванем от гьола златната жаба, да я целунем и тя да се превърне в 2,312 млрд. лева.

Но хайде да приемем, че тези пари се появят, тогава сметката на бюджета пак няма да излезе, защото тази техника има нужда от поддръжка, както и старата, която няма да захвърлим. Необходими са средства и за работата й. Да не влизаме в детайли, но само заради нея военният бюджет трябва да нарасне сериозно.

Армията отдавна не изпълнява само задълженията си по смисъл.

„В последните няколко години значително нараснаха изискванията към въоръжените сили, а бюджетът за отбрана като процент от БВП на държаватаза съжаление прогресивно намалява“, призна дори държавният глава Росен Плевнелиев.

Финансовият министър Владислав Горанов като технократ човек се изпусна и каза: „Най-малко аз ще започна да защитавам тези проекти от финансова гледна точка. Но изглежда, има необходимост и заради това правителството е преценило, че са целесъобразни.“

Вторият много голям проблем, който само след месеци или най-много година ще изпълзи на бял свят, е личният състав. Хората. Тази техника без хората е просто една добра комисиона за сметка на данъкоплатците.

Най-големият проблем обаче е в липсата на яснота какви задачи ще изпълнява армията в следващите десет години например? Ще охранява границата от бежанци, ще спасява давещи се имигранти, ще се бие с Русия, ще участва в мисии в Сирия и Украйна, ще подпомага държавата при бедствия? Какво точно от това и как ще помогнат в рамките на реалистичен бюджет новите покупки. Това е най-важното. Иначе не си струват милиарди за да гледаме паради.

Огромна част от милиардите, похарчени за отбрана през годините, са профукани по този емоционален, неоправдан с планове средства и затова състоянието на армията е плачевно.

Има два начина да разберем дали тази сделка е самоцелна.

Ако за 2017 г. бюджетът на армията не се увеличи с 10 на сто и след това в рамките на 5 години не достигне ниво над 2% от БВП, значи това е сметка без кръчмар. И второ, ако след 5 години някой каже: „Аз им купих самолети, кораби, а те вижте – докараха армията до просешка тояга.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.