За 300 000 лв. ремонтират спортен комплекс „Плиска“

Младен Маринов: Все още не е обсъждано конкретно име за главен секретар на МВР

Откриха новата Академична година в ЮЗУ Кметът д-р Камбитов към студентите: Знанието е Вашата виза към успеха

Високопоставен член на ИДИЛ е задържан в Турция

В Шуменско вятър до 20 метра в секунда, има паднали дървета

Теди Бургазлиева стана майка на близнаци

Премиерът на Нова Зеландия се появи с тримесечната си дъщеричка на срещата на върха в ООН

Сърбите предпочитат да плачат за нещо, което отдавна е изгубено, заяви Вучич

Шефът на КЕВР Иван Иванов: Токът няма да поскъпва от октомври Новата цена на газа за потребителите няма да е по-висока от 8 на сто

Имам ли право на отпуска и заплаща ли се „клас“ при втора работа при един и същ работодател

Спипаха тракторист да краде нафта

Прокуратурата поиска временно задържане за черногорски гражданин, издирван от Интерпол

Пожарът в „Топлофикация“ – Сливен вероятно е тръгнал от самозапалили се въглища

Огнен ад едва не погълна монтанско село Пожар от подпалени ниви обкръжил селото, пламъците се извисили 4 м

Неизвестен нападна баба в Търново заради 3 лева

Стефания Сандрели – дива по италиански

С Марчело Мастрояни.

Една от най-популярните и обичани италиански актриси – лъчезарната Стефания Сандрели, празнува днес, 4 юни, двоен юбилей – 70 години живот (на 5 юни) и 55 години кариера. По този повод италианските киножурналисти й посветиха специална вечер в Рим на 31 май, за да й присъдят наградата „Златна лента“. Тези премии празнуват първите си 70 години. Техни досегашни носители са само пет души – София Лорен, Алберто Сорди, Микеланджело Антониони, Данте Ферети и Франческа ло Скиаво. Няколко национални кинофестивали вече я почетоха със специални прожекции на нейни филми, държавните и частни телевизионни канали също излъчват заглавия, но главното събитие предстои.

На 16 юни във Фиезоле, недалеч от Флоренция, след прожекцията на „Познавах я добре“ (1965) на Антонио Пиетранджели Сандрели ще получи престижната награда „Фиезоле майстори на киното“, давана на италиански и световни творци на седмото изкуство. Актрисата дебютира в него на 15 години с „Нощна младеж“ (1961) на Марио Секуи. Сред най-известните италиански и чуждестранни режисьори, с които е снимала, са Бернардо Бертолучи („Партньорът“, „Конформистът“, „ХХ век“, „Открадната красот“а“), Марио Моничели („Да се надяваме, че ще е момиче“), Карло Лидзани („Любовницата на Граминя“ – италианско-българска продукция), Клод Шаброл („Магьосници“), Мануел де Оливейра („Говорящ филм“), Маргарете фон Трота („Африканката“). Има три награди „Давид“ на Донатело“ за главна и второстепенна женска роля, множество други отличия, „Златен лъв“ за цялостно творчество във Венеция (2005).

– Пиетро Джерми ви избира 15-годишна в „Развод по италиански“. Какво изпитвате към онова момиченце Анджела?

  – Нежност. Фотограф ме спря в родния ми град Виареджо и ми направи снимка – бях с шотландска поличка и пуловер в цвят метличина. Озовах се на обложката на списание „Часовете“, Джерми нареди да ме търсят. Татко вече го нямаше, моите шест чичовци казаха „не“. Убедих брат ми да ме придружи до Рим. След кратко време всичко се промени – след „Развод по италиански“, с който обиколих света, заснех „Прелъстена и изоставена“, „Алфредо, Алфредо“ все с Джерми. Захласвах се да го гледам. Той пееше, смееше се, плачеше, докато нагласяше кадъра. Беше авторитарен, но не и строг. Режисьорът трябва да е диригент.

– Какво ви ръководеше в началото?

Инстинктът. Бях малко повече от дете, не бях готова. Казвала съм го и пак го повтарям – най-напред като зрител, после като актриса – киното ми донесе щастие. Това е фантастична работа, която ми даде свобода. Трябва, разбира се, да има и дисциплина.

– Любовта има голяма роля в живота ви?

 – Да, и там всичко е инстинкт. Тоталната страст към Джино Паоли, раждането на дъщеря ни Аманда. После един напълно сбъркан брак. Три години Аманда живя в Милано с баща си, ходех да я виждам, беше много болезнено за мен. Възвърнахме си изгубеното време и днес дъщеря ми е щастлива от нашите отношения.

– Работили сте с красиви и очарователни актьори, ухажваха ли ви?

– Аз също се заглеждах по тях. Снимах „ХХ век“ с Робърт де Ниро и Жерар Депардийо, Бертолучи също беше хубав. Където и да хвърлях око, улучвах точно. Не знаех кой е Де Ниро, когато го видях за пръв път. Казах му в лицето: „Господи, колко си сладък.“ С извинението, че във филма сме съпруг и съпруга, Депардийо винаги искаше да вечеря с мен. „Трябва да работя върху отношенията ни“, казваше.

– Хубаво извинение. Вие какво правехте?

– Правех се на блондинка.

– На блондинка?

– Правех се, че нищо не забелязвам, и флиртувах. Отивах на прожекциите с Жерар, срещах Робърт и излизах с него. Флиртуването помага, защото мъжете само приказват и накрая се плашат, ако една жена е интелигентна.

– С Еторе Скола имате незабравими филми – „Обичахме се толкова много“, „Терасата“, „Семейството“, „Вечерята“. За вас той е не само режисьор, но и човек, изиграл важна роля и в живота ви. От какво се ражда вашето разбирателство?

– Има хора, които усещам по инстинкт като част от семейството си, близки за моята кариера. Скола е един от тях. Когато получих във Франция признанието „Кавалер на изкуството и литературата“, той беше до мен, беше и в Кан, и във Венеция. Неговото присъствие е доказателството, че бях направила добре нещата. Аз съм инстинктивна, но и крехка. Той беше моят наставник, интелигентен и благороден. Много ми е тежко за неговата загуба.

– Съжалявате ли за нещо?

– Не. Направих онова, което исках; живях с киното, без да забравя истинския живот. Ако сега, при толкова постигнати неща и с две фантастични деца, кажа: „Бих могла да сторя още не знам какво си“, ще бъда неблагодарна.

– Как изживявате 70-те си години?

– Не ги усещам. Понякога, гледайки снимките, си казвам: „Е, добре, бях хубавичка.“ Остаряла съм красиво, тялото се променя, но най-важното е главата. Обяснимо е, че ми дават роли на баба, и това ми харесва. Имам пет внуци и ги обожавам. Работя много, чакат ме два филма. После се връщам в театъра с дъщеря ми. Казвам на всички жени – красотата отминава, не се захващайте само за нея, че после болката е неизбежна.

По материали в италианския печат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.