“България търси талант” по Би Ти Ви е училище по това как да губим достойно

- С какво допринесе за “автотерапевтичния ефект на нацията” петото издание на БТТ?

- Както обикновено - с добро настроение и добронамереност. Неслучайно го оприличавам с лагерен огън, около който се събира нацията. Нещо като “вечерите на таланта”, които се организираха едно време по бригадите. На такова място дори и да се изложиш, не събуждаш типичните за тези географски ширини злостни подигравки, а добродушни усмивки.

- Шоуто е към края си. Кои бяха най-омерзителните моменти?

- Не бих ги нарекъл омерзителни. Има често разминаване между самопреценка и обективна действителност, но то като цяло е доста характерно за нацията. Будещ съжаление феномен са също така свръхамбициозните родители, които прехвърлят, сублимират неслучилия се свой живот върху съдбата на децата си и на всяка цена искат да ги избутат на “голямата сцена”. Често несъобразявайки се изобщо с това, което искат самите деца.

- А най-трогателните?

- Приятелствата, които се създават по време на състезанието, благородните жестове. “България търси талант” е най-вече училище по това как да губим достойно. В крайна сметка един само печели, а другите губят. Докато не разберат, че всъщност всички са спечелили.

- С кого от журито най-рядко бяхте на едно мнение?

- С Михаела, но това само ме кара да я обичам и уважавам повече. Тя е чудесно младо момиче, не само талантлива, но и с ярка гражданска позиция.

- Като експерт по талантите според вас какъв е критерият за талант?

- В самата дума е закодиран смисълът “рядкост”. В древността талантите като мерна и парична единица са били рядкост. Има още и умението да “продадеш” в добрия смисъл на публиката таланта си. Да го облечеш във форма, с номер, който да подчертава съдържанието. Да изненадаш, да разкажеш история, да направиш послание. От гласуването на публиката става ясно, че хората подкрепят вълнуващите истории и добре направените послания.

- Как се казва “не ставаш” на малко дете?

- Не се казва “не ставаш”. Казва се: “Това е пътят, но още много трябва да работиш и да се стараеш.” А при по-тежките случаи: “Може би това не е твоя талант!”

- Имате много таланти, занимания и интереси, но какъв точно сте по професия?

- На първо място - журналист и сценарист. На второ, и с което се гордея най-много, продуцент в един по-широк смисъл. Открил съм и съм им помогнал в първите крачки изключителни присъствия в българската литература, публицистика, изобразително изкуство и донякъде в музиката. Това съм наследил от баща си. Той много повече се гордееше с книгите, на които беше редактор, отколкото с тези, които сам е написал. Смяташе, че редакторската работа и това да помогнеш на някой талантлив в пътя му е истинското удовлетворение на литератора.

- Виждате ли резултат от участието си в политиката?

- Да. Гергьовден е особена формация, която е заразила с идеите си много от днешните”силни на деня”. За жалост не можем да ги възпитаме в нашето добронамерено и некомерсиално отношение към обществените дела. Затова е нужно едно положение на иронична дистанция, което изисква малко повече интелигентност.

- Заставали ли сте лице в лице с акула?

- Неведнъж. И това не е опасно. Опасно е, когато акулата е под теб. Те винаги нападат отдолу, но като цяло са прекрасни създания, непредставляващи заплаха за човека. Годишно пострадалите от коне или магарета са хилядократно повече от нападнатите от акули.

- А с политическа акула?

- Зависи какво влагате в термина. Акулата е създание, което “разчиства” слабите и болните звена в една екосистема. Все още не съм срещал личност, която да се занимава с това в областта на политиката.

- Коя е най-опасната религия?

- Всяка институционализирана вяра крие опасността да създаде “талибани”. Мисля, че неуважението към различието е неуважение към Бога, независимо каква религия изповядваш.

- Кой е най-зловредният талант?

- Завистта. Мисля, че българите имаме несъмнен талант в тази област, който идва от това, че самите ние се чувстваме все недооценени.

- Благословия или световно зло са социалните мрежи?

Те просто са една нова среда на общуване и мисля, че са донесли много повече добро на човечеството, отколкото зло. Също като парната машина. Представете си какво би струвало на един гениален математик, да речем от Карнобат, да попадне в полезрението на световната научна общественост преди 15 години?! Днес е достатъчно да предложи решение на хипотезата на Риман във фейсбук...

- Кой днес е враг номер едно на човечеството?

- Както и преди хилядолетия - самото човечество. В тази връзка една от основните доктрини на Гергьовден е, че змеят, с когото се бори Свети Георги, твърде често е онова, което го гледа сутрин от огледалото в банята.

- На кого трябва да се забрани да пише и най-вече да публикува книги?

- На никого. Всички, чели “Майсторът и Маргарита”, знаят, че ръкописите не горят. Такава забрана би била безсмислена.

- Кое от нещата в детството ви липсва днес?

- Безгрижието и майските бръмбари. Никой не е дал още смислен отговор на въпроса къде изчезнаха майските бръмбари?!

- Отдавна вече не живеете в сянката на баща си. Имало ли е време, в което сте предпочитали да се казвате по друг начин, а не Любен Дилов?

- Никога не съм се чувствал в сянка. По-скоро е отговорност да носиш това име, която понякога тежи. Иначе е имало случаи, когато баща ми може би е искал да се казвам по различен начин. Бях получил на домашния си адрес открита картичка от Рим с целувки и пожелания “лудите ни нощи да се повторят”. Подателката не беше уточнила за кой Любен Дилов става дума...

- Как разпускате вечер след тежък ден?

- Като сменям една работа с друга или пък с приятели. Имам наистина много приятели, което е учудващо, като се има предвид варварският публичен живот, който водя.

- Каква музика слушате в колата?

- Аз лично нямам кола, така че - каквато ми пуснат. По този начин наистина разбирам по-добре возещия ме.

- Коя книга стои на нощното ви шкафче?

- О, не е една. Десетки са. А в тоалетната имам специална библиотека, където слагам книгите с “отложено” прочитане. Сигурно гонят 500 вече... В момента третото “Метро” на Глуховский, разкази на Мураками, една нова книга по китайска философия и културната история на Русия на Орландо Файджис. Последната е наистина забележителна книга - горещо я препоръчвам - казва се “Танцът на Наташа”.

- Къде ще почивате това лято?

- Няма да почивам. Имам нови проекти, които ще изискват да работя цяло лято. Вероятно ще прескоча за по няколко дни на гмуркане в Созопол и Гърция. Това ще е.

- Кое от изкуствата ви е най-чуждо?

- Старая се да разбера всяко. Дори и бийтбокса, както си пролича от петото издание на “България търси талант”.

Нашият гост

Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник “Поглед”, списание “Литературна академия” и др.

От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания. След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение “Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател. В момента е в журито на шоуто “България търси талант”, което утре трябва да избере кой е най-талантливият българин за 2016 г.