Голямата българска актриса Доротея Тончева получава наградата за цялостен принос към българското кино на 24-тото издание на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”. Това обяви на пресконференция във Варна неговият творчески директор проф. Александър Грозев. Тази година се отбелязва 70-ият юбилей на кинодамата, изиграла толкова много знакови роли у нас.

Доротея в превод означава “дар от Бога” (oт гръцки doros - дар, theos - бог). Известната със своята емоционалност и опърничавост актриса обаче ненавижда името си!

“Отвратително име, много го мразя”, сподели тя в интервю неотдавна.

Причината да бъде кръстена така е майка й - русенската аристократка Лидия, която, когато била бременна с нея, четяла “Херман и Доротея” на Гьоте и оттам си харесала това име.

Недолюбва името си, защото било прекалено дълго и се изписвало трудно. Освен това като малко фъфлела силно и почти не можела да го произнася.

Голяма роля в детството на Доротея има нейната баба. Тя играе в самодейни представления в Русенския театър и често води детето със себе си - и на представления, и на репетиции, зад кулисите. Оттогава малката се влюбва в театъра.

Проблемът обаче е, че баща й не е съгласен дъщеря му да става актриса. “Карагьозчия къща не храни”, било мнението му по въпроса.

Записва да учи тюркология в университета, но не се отказва от мечтата си. И когато баща й заминава като дипломат в Анкара, се прехвърля във ВИТИЗ. Следва скандал, но няма връщане назад. Завършва през 1969 г.

След години обаче, след като започва да се снима в киното, същата тази баба силно страда от морални скрупули. Хокала я непрекъснато: “Ма как ма, как ша са цалуваш с този, ма, нали не ти е мъж, ма!”, спомня си актрисата и добавя: “Това беше трагедията в селото - ах, наш'та мръсница пак с друг са фанала... Горката, много се измъчваше, като ме показваха на екрана всеки път с различен партньор.”

Първият й филм е летящ старт - “С дъх на бадеми”. Играе редом със Стефан Данаилов, Невена Коканова и Георги Георгиев-Гец. Ролята идва съвсем случайно - Доротея се мотае из Киноцентъра на пробни снимки за “Шибил” на Захари Жендов. Там я зърва режисьорът Любомир Шарланджиев, който току-що е започнал снимките на “С дъх на бадеми”, и казал на Захари: “Бе, Захари, ти докато се моташ, я да взема аз Доротея в моя филм, защото сега почваме. За два месеца ще го заснема и ти после си я вземай, ако искаш.” И така по една случайност кариерата й тръгва нагоре.

Следват още филми, спектакли, много емоции...

Голямата любов в живота й е поетът и драматург Стефан Цанев, за когото тя е омъжена от 1982 г. до сега. Хубавата добруджанка не се запознава “целенасочено” с автора на “Пир по време на демокрация”. “Със Стефан бяхме в едни и същи компании 10-15 години. Всеки си имаше друг, ние двамата просто се познавахме, но нищо повече. Аз бях още тийнейджърка, когато изрязвах негови стихотворения и му ги четях. Той беше обвит с някакъв ореол, стиховете му тайно се препечатваха, беше неустоим. И веднъж си казахме, че няма смисъл да се разпиляваме по сокаците, и се оженихме”, обяснява Доротея.

Сватбата им е спонтанна и луда. Двамата със Стефан трябва да летят за Бургас, за да гледат премиера на “Хамлет”. Полетът обаче се отлага и пътуват с влак, а Доротея не понася железниците. В купето се скарват зверски и слизат начумерени на гара Бургас. Там ги посрещат Недялко Йорданов и съпругата му Ивана Джеджева. Като виждат колко са мрачни и напушени, Ивана казва: “Абе, Недялко, тия докога ще ги траем да се влачат така. Гледай ги на какво приличат двамата? Довечера има премиера и аз с тях трябва да се занимавам, я да отидем да ги оженим още сега.” Речено-сторено - качват ги на колата и ги закарват “на 20 километра от Бургас” в Поморие. “Беше много смешно, защото имаше хор от пионерчета, които пееха “Щастливи старини, щастливи бъднини”, спомня си актрисата.

Всяко лято Доротея Тончева и Стефан Цанев прекарват в къщата си в Балчик. “Това е нашият дворец, в който неусетно гаснем”, твърди тя и разказва как минава един техен ден: “Стефан става рано и започва работа, а аз слизам в двора и оглеждам цветята, ухажвам ги, че да пораснат. После отивам на морето и плувам...”

Мрази телефоните

Какво Доротея обича най-много? Да гледа непознати хора. “С часове мога да седя отстрани и да гледам минувачите, излъчването им.” Има и едно нещо, което тя ужасно мрази - да говори по телефон. “Не мога. Стъписвам се, когато не виждам човека в очите. И отговарям само с “да” и “не”. Късата прическа й е като запазена марка - не я е променяла от години. Всичко тръгва от филма “Последната им дума” на Бинка Желязкова. Там има епизод, в който за наказание на всички затворници им режат косите. Бинка й казала: “Как може, аз исках да те направя много по-грозна, а виж, ти сега си много по-хубава, отколкото с дълга коса”. И оттогава - все така.

За нея

Моята последна любов

“Ела, моя последна любов,

ела, моя Дорис, трийсет години

с мен -

героическа орис!

Какво не мина през наш'те

глави -

заспи, забрави,

заспи, забрави...

Защото нищожно е всичко

пред близката драма:

единият ще е жив,

другият ще го няма.

Пред ужаса на живата самота

предпочитам смъртта,

предпочитам смъртта.”

Стефан Цанев, съпруг

Великолепна актриса

Великолепна, забележителна актриса с невероятно вътрешно излъчване. За първи път снимахме заедно “Дъх на бадеми”, партнирахме си чудесно и в “Дами канят”...

Близки сме, особено като бяхме млади, бяхме много често заедно, защото живеем в един блок. Децата тичаха непрекъснато от единия апартамент в другия...

Стефан Данаилов, актьор

Една от най-смелите в професията

Една от най-смелите и характерни актриси в българските кино и театър. Доротея Тончева винаги се хвърля в пропастта на всяка роля с безстрашието на големия талант и с чистото любопитство на дете. За нея няма жанрови граници нито в театъра, нито в киното. Независимо дали играе в пиеса на Шекспир, Чехов, Ибсен, Брехт, Тенеси Уилямс или Стефан Цанев, героините й са непримирими, силни жени с дълбок драматизъм и психологизъм, но са и неординерни комедийни персонажи. Безспорно всеки европейски театър и кино биха се радвали в галерията им от ярки таланти да блести и натюрел като този на Доротея Тончева.

Патриция Николова, театровед