Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Сайтът на парламента е недостъпен

Гърците отбелязаха 45-тата годишнина от бунта срещу хунтата

Волен Сидеров: Каракачанов също да подаде оставка, да започнем на чисто И двамата с Валери Симеонов изгубиха връзката с реалността, заяви лидерът на "Атака"

Жена се взриви край контролен пункт на полицията в Грозни

Дуейн Джонсън – Скалата изненада посетителите на фитнес зала

Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри Отварят остров Свети Иван за туристи

Финландия пита Русия дали заглушава GPS навигацията в Арктическия регион

Откриха уникално изображение на Иисус Христос в пустинята Негев

Старозагорско село отбеляза за 12-и път Празника на райската ябълка

Фермери премериха сили в картинг турнир (СНИМКИ)

Правителствената армия превзе последния бастион„Ислямска държава“ в южна Сирия

Ирина Бокова – между „Даеш“, Източна Европа и световната култура

Един ден през миналата пролет, когато Ирина Бокова беше в централата на ЮНЕСКО в Париж, от другата страна на Айфеловата кула през Марсово поле група колеги я посетиха, за да я попитат дали е видяла какво е сторила „Ислямска държава” с музея в Мосул. По онова време беше необичайно да слушаш за умишлено унищожаване на обекти на културно наследство в Близкия изток и тъй като Бокова е генерален директор на организацията и имаше натоварен график от срещи и заседания, тя отговори, че ще разгледа случая в края на деня.

„Не, не, не, не, това е нещо наистина сериозно” – казаха й те. И тя отиде в близкия офис, за да намери компютър.

Бокова определя този момент като един от най-болезнените сред скорошните унищожавания на паметници, които носят световно културно наследство – монументи, които тя повече от всеки друг е отговорна да защитава.

Списъкът на изгубените или унищожени паметници е дълъг и включва джамията на пророка Юнус, построена върху руините на Древна Ниневия в Ирак и взривена от ИД през юли 2014 г., останките на 3000 г. в Нимруд и Древна Хатра, които са срутени през март 2015 г. Джихадистите не са единствените виновници – големи части от Сана в Йемен са унищожени от въздушни удари, а либийските артефакти са откраднати – но ЮНЕСКО се притеснява най-много за Сирия. Всички шест културни паметника от световно значение на Сирия са застрашени, а има и десетки други с второстепенно „предполагаемо” световно културно наследство. „Ние най-вероятно не знаем и за половината артефакти – казва Джонатан Тъб, пазител на колекцията от Близкия изток в Британския музей в Лондон. – Има много области на Сирия, за които просто нямаме никаква информация.”

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура надали трябва да бъде изпратена на фронтовата линия срещу „Ислямска държава”. ЮНЕСКО е създадена през 1945 година с идеалистичното намерение да предотвратява бъдещи войни чрез културен обмен. (Нейният учредителен договор гласи: „Тъй като войните започват в съзнанието на хората, то именно там трябва да бъдат изградени и защитните сили на мира.”)

Бокова, слаба, деликатна, с пронизващи синьо-зелени очи и с огърлица от перли, е придружавана бързо през тези пространства от енергичната си асистентка Снежана, която има облак от яркочервена коса на главата си. През двата дни, които прекарах с нея, Бокова беше направо френетична – започва сутринта, като открива кръгла маса на два езика – френски и английски, с български акцент, преди да се изплъзне за телевизионно интервю, а после посреща и поздравява дълга редица от делегации – от Франция, Сенегал, Латвия, Антиохия (Турция), ръкува се пред камерите на фона на световната карта и флага на ООН. Обядът се провежда в ресторант на седмия етаж (гледка към Айфеловата кула и златния купол на Дома на инвалидите) с посланиците на добра воля на ЮНЕСКО, чийто председател е електронният музикант Жан-Мишел Жар. Следобедът й е изпълнен с още конференции и срещи (с Конго, АСЕАН, Еквадор), а вечерта открива изложба „Карикатуристи за мир”. В пукнатините на този натоварен график тя ми разказва за ЮНЕСКО, за унищожаването на културно наследство и за своето желание да заеме мястото на Бан Ки Мун като генерален секретар на ООН.

Нейният най-голям успех обаче дойде под формата на три параграфа, вкарани в Резолюция 2199 на ООН. Тази резолюция, приета през февруари миналата година, имаше за цел да отреже приходите на джихадистите, които идваха от нефт и отвличания. Бокова успя да включи и проблема с незаконния трафик на антики. „Предизвикателството беше да бъде призната значимостта на историческото наследство, както и нуждата то да се опази – казва тя. – Текстовете натоварват нас и Интерпол да създадем платформа за борба срещу трафика.”

Когато „Ислямска държава” превзема през май миналата година град Палмира, нейни членове събарят част от руините, включително храма на Бел, паметник, описан от сирийския директор на античното наследство Маамун Абдулкарим като „най-красивия символ на цяла Сирия”. Освен това обират и унищожават музея. И обезглавяват 82-годишния сирийски археолог Халед ал Асаад, посветил живота си на Палмира, увесват тялото му на улична лампа, обвинявайки го, че пази колекция от „идоли”.

Питам Бокова дали може да си представи какво минава през ума на млад човек, който унищожава артефакт на 3000 г. Тя твърди, че се е опитала, но не е успяла. „Те искат да представят себе си като някакви герои, но са просто престъпници и трябва да бъдат третирани като такива.”

Надпреварата за поста генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето това лято зад затворените врати на Съвета за сигурност, в опит всичко да стане по-прозрачно се провеждат предизборни кампании. Всеки кандидат се пържи пред телевизионните камери. Изборът на новия секретар вероятно ще се сведе до компромис между Вашингтон и Москва, но в момента Бокова е една от любимките на букмейкърите. Ако я изберат, тя ще бъде едновременно първата жена и първата източноевропейка, която ще оглави Организацията на обединените нации. Кое от двете, попитах аз, ще я накара да се чувства най-горда?

„Източноевропейка – отговаря тя. – Мисля, че в момента има голямо желание да се избере жена и вярвам, че ще се избере жена, но Източна Европа все някак се подминава. България например винаги е била в „периферията”, уловена между велики сили.”

През 2011 г. държавите членки гласуват с огромно мнозинство Палестина да се превърне в пълноправен член на ЮНЕСКО против волята на САЩ и Израел. Бокова не е имала последната дума при решението, но то доведе до гласуването на американски закон, който автоматично отряза финансирането на организации, които признават палестинската държава. Една трета от бюджета на ЮНЕСКО изчезна за една нощ и Бокова беше принудена да започне брутално съкращаване на разходите. Четиристотин работни места бяха изгубени.

Това, че Бокова се справи с кризата, се използва от нейните привърженици като доказателство, че тя е готова за висшия пост.

Не всички са на нейна страна обаче. Редица репортажи и материали в британските медии го доказват. „Разточителната ЮНЕСКО е на прицел. Великобритания прави съкращения на бюджета от 180 милиона паунда” – това заглавие излезе наскоро в „Сънди таймс” над текст, в който се споменава, че Департаментът за международно развитие има намерение да ореже бюджета на ЮНЕСКО, защото не върши нужната за толкова отпуснати пари работа. Бокова ми казва, че статията е подвеждаща, и посочва скорошно изследване на Националната английска комисия за ЮНЕСКО, според което организацията носи сто милиона долара годишно на британската икономика срещу годишна субсидия от само 14?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.