„Винарството е древен занаят за тези земи. Виното, както българската роза, е онзи уникален продукт, който те слага на една маса с Европа”. Това заяви Ана Дундакова, организатор на единствения и уникалния по рода си Фестивал на виното розе, който се проведе по време на Празника на розата 2016 в град Казанлък.

„Преди 6 години решихме, че долината на розите и въобще България се нуждае от един празник на розето. Розето не е временен каприз на пазара, а е един устойчив продукт. През последните години розето и българското вино като цяло направи голяма крачка. Никога не е било на по-високо технологично ниво”.

Самият фестивал на розето в основата си е национален конкурс за най-добро розе на България, който е единствен по рода си не само за страната. Има само един такъв международен конкурс – Мондиал Де Розе в Кан.

„Виното е жив организъм. То следва динамиката на живота ни. Изискванията към него се променят. Новият потребител желае да си консумира виното по всяко време на денонощието с всякаква храна. Розето е вино хамелеон, което отговаря на това. Розето се прави от червени сортове и носи вкусовата характеристика на червения сорт, но няма вещества, които натоварват рецепторите”, разказва Дундакова.

Самата тя е организатор на Фестивала на виното розе вече шеста подред година. По образование Ана Дундакова е ландшафтен архитект, но в зряла възраст тя открива страстта си към виното. Заедно със съпруга си те решават да създадат „празник” на виното, който да е първи в България.

„Събитие като това трябва да се случи за цялото българско вино като общо. На международните форуми се представя държавата. А в нашия случай държавата липсва. Тя трябва да е елемента, който обединява всички. Ти представяш себе си чрез виното. Винарството не присъства в програмите, финансирани с европейски пари за стимулиране на селските райони”, оплаква се Дундакова.

На въпрос защо Фестивала на розето се провежда именно по време на Празника на розата в Казанлък, Ана Дундакова отговаря: „Защото това е един земеделски празник. Независимо че през годините акцента се измества към миски. Но да не забравяме, че това е празник на земята, на богатството на земята и на уникалните ни трудови практики, които ние сме усвоили и пренесли през годините”.