Земетресение от 4,8 по Рихтер край Асеновград тази нощ

Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Хладилникът никога не лъже

карикатура: Иван Кутузов-Кути

Ножицата между бедни и богати у нас е разтворена дотолкова, че богатите вече дори не виждат бедните

Богатството на българите било като „Бентли“ с газова уредба – има го, но е измислено. В спора богати или бедни сме ластикът е толкова голям, че в играта с цифри лесно можеш да наредиш търсен пейзаж. От последните данни на НСИ от май 2016 г. излиза, че средната месечна работна заплата е нараснала с 8,4% през първото тримесечие на годишна база. Според статистиката на БНБ нови 417 млн. лева към депозитите си са прибавили българите, с което общата сума на спестената народна пара към момента е 43,237 милиарда лева. В България над 85% от хората притежават жилището, което обитават, и това ни поставя сред лидерите в Европейския съюз.

Отговор на въпроса кoлкo бoгaт e бългapинът търси и швeйцapcкaтa бaнкa Сrеdіt Ѕuіѕѕе в свой доклад от края на 2015 г. Aнaлизaтopитe ca cмeтнaли финaнcoвитe и нeфинaнcoвитe aктиви нa 3,4 милиapдa oт пълнoлeтнoтo нaceлeниe в света. Cмeткитe зa нaшaтa cтpaнa пoкaзвaт, че пoлoвинaтa нaceлeниe пpитeжaвa бoгaтcтвo пoд 10 000 дoлapa нa чoвeк, дpyгaтa пoлoвинa – нaд тaзи cyмa.

Манията по консуматорския „черен петък“ преди година накара 45 000 българи да станат по тъмно, за да докарат на един електронен магазин оборот от 1 милион евро само за първия час от старта на голямото пазаруване. Смартфоните и 32-инчовите телевизори свършиха за минути.

Изброявам всичко това с ясното съзнание, че рискувам много от вас в този момент, които карате 15-годишна кола стар внос, работите по 40+ часа на седмица и трудно плащате сметките си, да нямате добри чувства към твърденията, че сме богати.

Толкова за отбора на богатите. Сещам се за онази приказка за хладилника и телевизора. В нея човекът търсел логика – като слушал телевизора, хладилникът му бил пълен, като го отворил, бил празен. Той обаче вярвал винаги на хладилника, защото никога не лъжел.

През 2015 г. Евростат отчита, че България отново е лидер в списъка на най-бедните страни в ЕС. Дори повече – България се оказва една от малкото държави членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване. През 2014 г. хората в тежко материално положение са били малко над 33% от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34%. Да припомним – според Европейската статистическа служба хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

Над 600 хиляди души у нас са работещи бедни, 460 хиляди са без здравно осигуряване заради бедност, а над 303 хиляди са безработните с нисък или никакъв доход, показва изследване на сдружение „Солидарна България“, подготвено от синдиката КТ „Подкрепа“.

Пак се връщаме на пейзажа. Ножицата между бедни и богати у нас е разтворена дотолкова, че богатите вече дори не виждат бедните. Не виждат проблемите им.

Въпреки че повечето водещи икономисти признават, че има известни тенденции към покачване на доходите у нас и че парите растат по-бързо в сравнение с останалите европейски страни, проблемът е в разликата. Тя е толкова голяма,че трудно може да бъде стопена, и тези положителни тенденции в икономиката не водят до промяна в положението. Затова трябва да наваксваме още много дълго. Но ако България иска да оцелее като икономика и да наваксва бързо, би трябвало да преодолее няколко важни процеса. Един от тях е отливът на работна сила в чужбина. Според редица данни работещите зад граница са повече от тези в страната – над 2,5 млн. българи работят зад граница. Има и още по-стряскащи данни. 200 000 от тези наши сънародници вече имат деца, родени навън. Какви са причините за масовото бягство, е коментирано напоително неведнъж, но основната причина е свързана с бедност и богатство. Защото хората не бягат в Америка, Канада, Англия, Германия или Испания просто ей така.

Друг процес за преодоляване, може би свързан с предходния. На пазара на труда се получава странен парадокс – въпреки тенденцията за намаляване на безработицата показателят остава сравнително висок на фона на все по-задълбочаваща се липса на работна ръка на всички нива. И ако кризата за персонал в IT сектора не е новина, онзи ден млекопроизводители от Старозагорско се оплакаха, че няма кой да им пасе кравите при, забележете, пълен пансион и 700 лева чиста заплата. На село! Работници се търсят навсякъде – от сферата на туризма до военнослужещи. Заетите на годишна база намаляват в 9 области – Благоевград, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Софийска област и Търговище.

Близо 200 са дефицитните професии. Явно е дошъл момент за равносметка и от страна на някои работодатели. Крайно време е да разберат, че с трици маймуни не се ловят, и ако продължават да стискат кесиите, скоро ще трябва да си работят сами. Трябва да осъзнаят, че макар и със своите минуси, по-големите заплати се намират на един билет разстояние през двата терминала на летището.

Следващ проблем – средната заплата в София е осезаемо по-голяма, отколкото в останалата част от страната. Ако в столицата в края на 2015 г. тя е 1235 лева, според данни на националната статистика в Смолян тя е 658 лв., а увеличението за една година в района е 20 лв. Във Видин вземат по 622 лв. средно, като увеличението за година тук е 26 лв. Тези хора сигурно ще продължават да бягат. Защото не знам за закона, но пред глада наистина всички са равни.

Чистачка в банка един ден риторично се питаше откъде хората имали толкова пари. Питаше се и един охранител в автокъща – как е възможно за три минути покрай него да минат лимузини за 10 милиона лева? И двамата не търсеха отговори. Знаеха, че там някъде отгоре нещо се забърква и че за тях няма да има нито баница, нито боза, може би дори и студена вода. Това, което най-много ме притеснява обаче, е признанието на охранителя, че и на него да му падне, щял да вземе парите и да „избега“. И да спи спокойно. Даже бил сигурен. Нагледал се на крадци с лъскави коли и било време и той да стане богат.

Притеснява ме, че същият този охранител и много други като него ще възпитават децата си досущ като героя на Ъруин Шоу от „Богат, беден“:

„Дръж на парите. Не се оставяй някой да те измами. Дръж само на парите. Недей да вярваш на глупостите, които пишат във вестниците за разни други ценности. Това са проповедите, които богатите четат на бедните, за да могат да трупат богатства, без да си прерязват гърлата.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете