„Левски“ има трима собственици от 2015-а насам, но реално само един от тях дава вид на лидер - Иво Тонев. Неслучайно неговата оставка от управителния съвет в понеделник провокира катаклизми в клуба. Направи го за втори път, откакто е на „Герена“, но сега едва ли ще склони да се върне да вади кестените от огъня. Така както се случи преди с „момчето си отива“ през 2013-а, за да се върне като собственик през 2015-а.

Кариерата на футболния управленец Иво Тонев стартира през 1994-та в „Локо“ (Сф). Клубът току-що се е сдобил с нов и финансово силен президент в лицето на Николай Гигов. Заедно с бизнесмена на стадиона в „Надежда“ идват Бойчо Величков и Румен Горанов. Към тях се присъединява и Иво Тонев. И докато Величков и Горанов са с аурата на легенди, 24-годишният младеж току-що е прекратил кариерата си след тежко счупване на крак. В предходните години като футболист не слиза от „Локомотив“-и - родния от София, после в Дряново и Мездра. Статутът му на „втора класа“ на терена се подпечатва още и в “Миньор“ (Перник), и в „Янтра“ (Габрово).

В годината на златното американско лято, Тонев започва като секретар при „железничарите“. И първата му задача е да избяга от сянката на баща си, защото феновете в „Надежда“ коментират, че Иво е в любимия им клуб благодарение на Атанас Тонев, генерален директор на БДЖ по това време. В отговор Тонев-младши започва да навлиза в материята и само 2 години по-късно е повишен като технически директор. А през 2003-та е вече изпълнителен директор.

За най-силния му ход се счита привличането на Цветан Генков. Офанзивният играч се превръща в основна фигура в „Локо“ и по-късно е продаден в „Динамо“ (Москва) за над 2 млн. евро. Но като цяло управлението на Тонев е приемано със смесени чувства. Запалянковците коментират, че той е виновен за уволнението на Стефан Грозданов - треньор, който тотално промени облика на тима и го превърна в непобедим в Европа. Година по-късно Драгомир Окука, наследникът на Грозданов, намеква, че изпълнителният директор е виновен клубът да изпусне евроквотите за сметка на „Левски“.

По ирония на съдбата през 2011-а, след цели 17 години в „Надежда“, Тонев пристига на „Герена“ в ролята на председател на надзорния съвет. И с репутацията на любимец на властта в държавата. Заради ангажиментите си към „Левски“ обаче се принуждава да напусне поста общински съветник на София от групата на ГЕРБ.

Следва може би най-трудният период в кариерата на Тонев. На „Герена“ той определено не е приет добре от феновете. Следва серия от спорни решения на председателя, които довеждат до първата му „синя“ оставка. След серия от обрати в първенството „сините“ стигат на една победа от титлата. Последен мач в шампионата - на „Герена“ срещу „Славия“. Преди двубоя се изстудява шампанско, а препълнения „Аспарухов“ прави невиждана хореография за триумфа. Спечелването на титлата се смята за формалност. Уви, след автогол и шокиращо 1:1 всичко потъва в тишина и мрак. Еуфорията е заменена от агония.

"Ще остана близко до "Левски", защото имам определен ангажимент към изграждането на сектор "А" - казва на раздяла Тонев. - Догодина трябва да е готов за 100-годишнината на клуба".

Уви, обещанието не е като завещанието. Трибуната я няма, но въпреки това председателят се завръща на бял кон на „Герена“ - вече като собственик. Рокадата поставя под съмнения собствеността на „Левски“, но привържениците преглъщат промените в името на това Тодор Батков да е аут. Заедно с Тонев управлението се поема от Александър Ангелов и Николай Иванов.

„Няма да има никакви спекулации! А на всеки три месеца ще има одит и ще се качва информация на сайта на „Левски“ - обещава Тонев на при повторното му представяне.

Година по-късно нещата в „Левски“ са всичко друго, но не и прозрачни. Тонев хвърли оставка №2 заради човек, с когото не можел да работи в управата. Не го назова, но се твърди, че е шефът на фенския тръст „Синя България“ Васил Колев. А оставката отново е съмнителна предвид факта, че в качеството си на собственик Тонев все пак остава в клуба. Явно истината пак не е казана докрай.