Погледната от чужбина, българската наука изглежда по-добре, отколкото я виждаме у нас, зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов пред "Фокус". Той разясни, че според европейския комисар за наука, изследвания и иновации Карлош Моедаш в страната ни се развиват няколко научни направления, които са повод за гордост, сред тях са блестящата школа по математика и информатика, постиженията в областта на селскостопанските науки, както и развитието на нанотехнологиите са направленията, с които българската наука може да се гордее.

„Нашите учени бяха сред инициаторите на създаването на българска програма за „грид“ и облачните технологии. В момента в Брюксел много се говори за т. нар. „отворена наука“ – научен облак, където научните постижения да са общодостъпни“, обясни проф. Иван Димов.

Според него родната наука има с какво да се похвали.

„Има основа, върху която да поискаме и да реализираме увеличаването на процента от БВП за наука. Мисля, че в момента има разбиране това да се случи, има синергия между науката, бизнеса и висшето образование, защото само така възникват сериозни иновативни продукти“, каза заместник просветеният министър.

Проф. Иван Димов разясни още, че по Програмата „Образование и наука за интелигентен растеж“ е предвидено създаването на 4 центъра за интелигентен растеж и 8 – за компетентност. В тях ще участват учени от БАН и висшите училища. По думите му това е изключително добър шанс за младите учени, но броят на младите, които се връщат в България, за да работят по проектите, не е достатъчен.

Осигурено е атрактивно заплащане, което да привлича младите учени, добави зам.-просветният министър.