В Галиче е време разделно. Докато кметът лежи в ареста, в селото се надвикват пред репортерите:

„Злодей е Ценко!“

„Благодетел е!“

Някой се врежда до микрофона и казва: „Там, дето почва Галиче, свършва държавата!“ Новинари повтарят това папагалски.

Ако имаше конкурс за най-голяма глупост, изречена в кадър, тая сигурно щеше да вземе първото място.

Галиче било извън държавата! Ама, разбира се, че е в нея, бе, братя! Всички сме в нея. В тая държава, където съдбата на човека се определя не от институциите, а еднолично – от кмета, от премиера, от министъра, от някой по-дребен чиновник или по-едър бандит. Където не хващат или не наказват крадците. Където властта създава проблемите и после ги преодолява за сметка на населението. Където още много, много работи не са за приказка – че да не се излагаме пред чужденците.