Призивите не вадят очите на конкуренцията, а изписват веждите й

В началото на летния сезон министърката на туризма Николина Ангелкова направи опит за реклама на Българското Черноморие, като го сравни с гръцкото в негов ущърб. И вместо да избоде очите на конкуренцията, тя й изписа веждите. Отзвукът беше във вариации между осмиване, възмущение и негодувание. Опитите в нейна подкрепа на Димитър Канариев, председател на Националната асоциация „Българско Черноморие“ да опише по Нова тв непосилните изисквания, на които е подложен нашият туристическият бранш, се оказаха безуспешни. Публиката така и не получи приемливо обяснение защо при либералните гръцки наредби курортите им превъзхождат по чистота, цени и услуги, а тукашните „драконовски“ мерки удрят в гредата? Обикновено разискванията върху този парадокс довеждат до извода, че се дължи на простотията и бедността като нейно органично следствие. Не че гърците са един през друг Сократ, Питагор, Платон, Аристотел и пр. фундаментални мислители, всеки народ си има простотията.

Разликата е, че простият грък си обича морето, почита го, милее за него, докато българският простак - не! То за него е нещо, от което да извлича полза, добив. Морето за него е добиче, дума производна на добивам. Доиш морската крава, докато вимето й пресъхне, впрягаш я тежкотоварно, шибаш я неуморно, а накрая я псуваш, че станала яловица. Простият българин от земеделски произход в момента, в който се ограждани, изтрива генетичната си памет и нехае, че добитъкът иска грижи, внимание, поддръжка. Да го щадиш иска...

Старите рибари до днес вярват, че на Илинден (2 август) лодката се вади на суша, в морето не се нагазва, а най-уважителните към благодатната стихия дори не поглеждат към нея. Извръщат глава. Защото на този ден морето си иска дължимото от човека и си взема жертва. Така си обясняват те и повечето удавници на този ден. Отнася в дълбините си безразсъдните, които не тачат неведомите му повели. При такива случки морските хора тежко въздишат: „Морето много дава, но и много взема.“

А тукашният пишман бизнес по крайбрежието ламти много да взема и нищо да не дава. Да не дава за пречиствателни съоръжения, за интелигентно, а не дивашко застрояване, за опазване на местната флора и фауна. И затова морето му става ялово и вместо да си скубе косите (Акъл море, глава - кофа, аслъ!), той се зъби на комшията. Ама гъркът, аланкоолу, е стопанин на морето си, а ти си му душманин. Гъркът и към летовника се държи почтително, както към своето море. Защото от него също се препитава. И като го затисна кризата, на един плаж на остров Корфу гъркът поставил табела: „Съжаляваме, че сме бедни, скъпи туристи, но нищо не се е променило в отношението ни към вас. Добре дошли сте!“ Докато нашата неписана табела носи посланието: „Съжаляваме, че сме бедни, и затова се налага да ви одерем кожите, а за отношенията хич не ни еня!“

Като възпява Бялото море, гъркът се прощава от кораба „Санта Мария“ със своята Пенелопа, която му маха от пристанището. А той й се врича в любов, като римува просто „Санта Мария“ със „сагапо кирия“. И тя ще чака любимия си мореплавател, ще надзърта често през прозорчето на горния кат дали „Санта Мария“ не се завръща. Понеже къщата е с изглед към морето. Да се следи всяко движение в него - на вълните, ветровете, рибите, птиците. Докато нашите едновремешни къщи в крайбрежните села са с гръб към него. От една страна - да не духа от прозорците, от друга - важна е видимостта към двора, обора, бахчата, лозето... На нашия, божем морски жител, и шлагерът му е такъв един „Ой, ти Черно море, защо тъй ревеш? Нашта буйна, буйна младост, ще я погребеш!“ Даже и любовната тематика носи мрачна мистика: „За мен ти си морска сирена, морякът удавник съм аз!“

Като почнем с възпяването и свършим със застрояването, нагледна е последователната враждебност към природното ни богатство. И повече да не сме чули изблик, какъвто си позволи преди миналия сезон уважаваният Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация: „Стига с тази Гърция! Иде ми да си скъсам ризата!“

Сега министър Ангелкова подема същия рефрен. Няма стига! Напротив, да се учим от гърците! Да уважаваме дълголетния им опит. Да им подражаваме, друго ако не.

Да се сравнява е опасно

Отношенията с туристите по нашето Черноморие не са концентрирани в ценоразписите на курортите, а в цялостното възприятие на летовника и стратегия за цялостно стопанисване на крайбрежието. Сравненията с южните ни съседки са в тяхна полза, затова целесъобразно е да се избягват. Както са рекли древните гърци: „Всичко се познава в сравнение.“