- Г-н Григоров, „Аджъбадем” окончателно придоби болниците „Сити Клиник”, както и „Токуда”, и се финализира сделката за най-голямата здравна верига в България. В какво ще се изрази промяната за тези лечебни заведения?

- Това, което се променя всъщност, е, че има нов собственик на групите лечебни заведения „Сити Клиник” и „Токуда”. Става въпрос за общо дванадесет дружества. В тях всяка една дейност се регулира поотделно, било то при Министерството на здравеопазването или при друг регулатор. Ние имаме болници, имаме диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, аптеки, дружества за търговия с медицински изделия. Единственото, което се променя, е смяната на собственика.

- Променя ли се нещо за пациентите и за медиците, работещи в тези болници?

- От гледна точка на пациентите и на работещите нашето желание е нищо да не се променя. Напротив, самият факт, че това са двете групи (”Сити Клиник” и „Токуда” - б. р.), които са част от сделката на един такъв голям инвеститор, означава, че има неща, които вършим добре. Не предвиждаме сътресения. Основното е, първо, да се съхрани комфортът на работещите в лечебните заведения. По отношение на персонала, на лекарите, особено на медицинските сестри, всички изпитваме дефицит. По данни от последната седмица стана ясно, че не само при нас, но в цялата страна има недостиг на медицински сестри. Другото е по никакъв начин да не нарушим достъпа на пациентите, напротив. Не само че трябва да съхраним достъпа им до тези лечебни заведения, но той трябва да стане по-широк, особено в една такава по-голяма група, в която е възможно лечебните заведени да се допълват помежду си.

- С какво България привлече интереса на инвеститора г-н Мехмет Али Айдънлар, който е собственик на „Аджъбадем” и се слива с нашите две болнични групи? Свързано ли е с факта, че сме страна член на Европейския съюз?

- Да. Това е едната причина. Другата е, че България през последните 16 години има съвсем ясно структурирана система на реимбурсация. Съвсем ясна е системата, при която държавните, публичните и частните лечебни заведения имат равнопоставен достъп до Националната здравноосигурителна каса. Ясни са и механизмите както за заплащане, така и за функциониране на системата. България е в една ситуация, която е много по-добра от тази на Румъния, Унгария, Словакия, Полша. Това са държави, в които частното здравеопазване едва сега прохожда, докато у нас съвсем ясна и предвидима е системата за реимбурсация, както и движението на финансовите средства между отделните участници.

- Но и много по-лесно биха могли да бъдат привлечени пациенти от ЕС в България, отколкото в Турция.

- Да, абсолютно. Но със или без инвеститора, пациентът би могъл да направи избор на база високото качество на предлаганите услуги. Ако ние успеем да осигурим високо качество, бихме били атрактивни за граждани на ЕС, които пребивават тук като туристи и им се налага да имат достъп до медицинска услуга, както и за хора, които биха пожелали да дойдат тук за планови операции, в случаите, при които в собствените им страни има, да речем, листа на чакащите или съществуват някакви пречки и ограничения. Фактът, че разполагаме с две болници, акредитирани по най-висок стандарт, е показателен за това, че се справяме с изискванията за безопасност и качество.

- Какви са плановете за разрастване на „Аджъбадем Сити Клиник” у нас? Освен в София в кои градове ще стъпи тя?

- Във Варна и в Бургас, тъй като имаме присъствие там (”Сити Клиник” - б. р.). За останалите градове е предмет на допълнително планиране, тъй като в следващите месеци до една година ще има много работа по интеграцията на съществуващите лечебни заведения. Във Варна и в Бургас има две големи болнични структури, които също ще изискват време и усилие.

- В момента и болница „Токуда”, и болниците „Сити Клиник” работят със здравната каса. Какво ще стане сега след сливането им в „Аджъбадем Сити Клиник”? Запазват ли се съществуващите договори с НЗОК?

- „Сити Клиник” и „Токуда” вече сключиха догорите си със здравната каса за тази година както като амбулаторни лечебни заведения, така и като болнични лечебни заведения. Всяка една болница в групата е самостоятелен носител на лиценз, самостоятелно юридическо лице, съответно самостоятелен партньор на НЗОК. Бюджетът е алокиран на база съществуващата дейност. Не предвиждаме физическо сливане на болниците, да кажем, на двете в София (”Токуда” и „Сити Клиник” - б. р.).

- Т.е. и в бъдеще ще се работи с НЗОК?

- Да, категорично. НЗОК е ясно структурирана организация, която работи по ясни правила и осигурените лица следва да имат достъп до лечебни заведения, които работят със здравната каса.

- Заговорихме за възможността да се привличат чужди пациенти у нас. Как стои въпросът за възможността българските пациенти да бъдат при нужда лекувани в болници в Турция?

- Два са моментите. От една страна, е решение на пациента къде да се лекува. Понякога хората имат повече доверие на лекуващи извън България по някаква причина. Тези, които имат желание да се лекуват в Израел, например, или в Турция, ще продължат да ходят там. Но моето виждане е, че най-доброто за пациента е да се лекува близо до дома си; при положение че ние можем да осигурим адекватна услуга, съпоставима на тази в Турция; при положение че хората, които имат нужда от, да кажем, лъчелечение или химиотерапия, могат да се прибират и да спят при близките си. В много западни държави и в САЩ има онкоболни, които продължават да ходят на работа, без техните колеги да разбират за лечението им. Така че, доколкото можем да им спестим сътресението от болничната среда или от престоя в лечебно заведение в чужда страна, където имат нужда от преводач, мисля, че много пациенти ще изберат да се лекуват в България.

- Инвестицията в сливането на „Токуда” и „Сити Клиник” е сериозна. Ще има ли нови услуги като лечение и диагностика, които ще бъдат предложени на българските пациенти?

- Надявам се да можем да използваме опита на колегите от „Аджъбадем”. Ще дам пример с гама нож, една много висока технология, която стартира в Швеция и много малко хора в света работят с нея. Нашето желание е да пренесем тази технология у нас. В повечето случаи причината да не пускаме нови технологии не в това, че не можем да си ги позволим, а че няма кой да работи с тях.

- Как ще се реши този проблем в новата верига лечебни заведения у нас?

- Най-малкото хора от България могат да отидат чрез стипендии в Турция, да пребивават там и да се обучават в реална клинична среда.

- На каква стойност е изповядването на сделката?

- 125 милиона евро. Това е цялата стойност.

Нашият гост

Илиан Григоров има 14-годишен опит в инвестиции и финансово консултиране. 8 г. е бил ръководил на офиса на “Бедминстър Кепитал” (преди “Сорос Инвестмънт Кепитал”) в България. Има инвестиционен опит в сектори като телекомуникации, медии и здравеопазване. Заемал е директорски позиции в “Евроком кабел”, “Диджитал Сити Медиа” (Хърватия), “Голдън Пейджис”, “Юнайтед Медикал” и “Юнайтед Здравно Осигуряване”. Илиан Григоров е завършил УНСС и има магистърска степен по международни финанси от университета в Амстердам. Той е магистър по здравна администрация от университета на Минесота, САЩ.