Сценаристите на Слави Трифонов изтрещяха

Драматичните пропагандни жестове са лошо шоу

Филип Станев и Тошко Йорданов са имената на двама от сценаристите във вечерното шоу на Слави Трифонов и тези дни те поканиха присмеха и презрението на публиката с гротескното си поведение.

Сценарният дует започна седмицата с гостуване при своя шеф и атака срещу президента Росен Плевнелиев. Тошко Йорданов нарече Плевнелиев „маша на престъпната политическа класа“, Филип Станев го определи като „политически труп“ и демонстративно скъса негова снимка. Народняшкият гняв на политиканстващите производители на попфолк хумор бе предизвикан от решението на Плевнелиев да даде три от въпросите на референдума, който шоуто инициира, на Конституционния съд. Станев и Йорданов завършиха свирепия си скеч с изчитане имената на членовете на КС.

Рационалният наблюдател на политическия хабитат у нас може да критикува Плевнелиев по много различни начини, но късането на негова снимка в ефир е възможно най-слабият и отчаян опит за снабдяване със скандална репутация и отправяне на послание. Съвсем правилно и закономерно от Би Ти Ви се разграничиха от неосъзнатия сценарен гаф на Станев и Йорданов.

Целият сегмент остави изключително лош вкус и усещане за евтина политическа пропаганда, мотивирана от желанието да се продава омраза, да се композира враждебен наратив и да се копират изцепките на вече „успешни“ антиполитици като Волен Сидеров и Николай Бареков. Много е вероятно Филип Станев и Тошко Йорданов да копнеят да стъпят в обувките на бившия си шеф и колега Росен Петров, който кацна в парламента на крилете на многомилионната Барекова машина за превръщане на кеш в политическо влияние и обратно.

Станев и Йорданов са най-вокалните агитатори на „референдума на Слави“, както вече е известна тази политшоу инициатива и от известно време се изживяват като някакъв фарсов микс между ранната Барекиада и късната Сидеровизация. Те постоянно пискат за 700-те хиляди подписали се за референдума. На пръв поглед звучи масивно и впечатляващо, но дали е достатъчно да легитимира просташките драматични жестове в ефир. „Скъсаният“ от сценариста Филип Станев Росен Плевнелиев например печели президентските избори през 2011-а с 1 692 330 гласа. Сценаристите на Слави, както много други себеподобни екземпляри в политическото шоу по тези земи, обичат да заемат агресивни пози, да се тупат у гърдите, да крякат и да си мерят народното одобрение. По тяхната логика обаче дори Плевнелиев ги прави да изглеждат смешни и има цялото право на света да се подиграе с техните изображения от висотата на своите 1 692 330 гласа.

Но тяхната логика е смехотворна. Като класически количествени производители и консуматори на конформизъм те не са ангажирани с качеството на идеите. Когато аргументът ти срещу някого се изразява в това да скъсаш негова снимка, да извършиш фигуративен акт на насилие, да вандализираш изображението му, ти вече си изгубил. Филип Станев се държа като класическия гневен лузър.

През последните няколко седмици на ескалиращо публично поведение Тошко Йорданов и Филип Станев приличат на ядосани и комплексирани бета-мъже, които отчаяно искат да са в играта на алфа-мъжкарите, но нещо не им се получава. Те изглеждат разочаровани от лошото качество на собствените си шеги и може би затова са решили да пробият там, където мнозина със съмнителни таланти вече успяха да осребрят дебелокожието и безочието си – в политиката. Но е хубаво, че разкриват целия си потенциал още на старта.

Без внушителното присъствие на своя шеф Трифонов Филип Станев и Тошко Йорданов щяха да бъдат безпомощни като две по-слабички хлапета на футболно игрище, пълно с хулигани. Самозабравянето им гарантира зрелищен провал в бъдеще. Може би ще се изложат повече дори от това? Със сигурност буквалното скъсване с реалността, което двамата ни предложиха, е обещание за много епични гафове. Те действително бяха смешни, но не по начина, по който са си го представяли.

Политически пози в парламента

Преди няколко седмици Тошко Йорданов говори от трибуната на парламента по повод „референдума на Слави“ и още тогава разкри тревожна степен на еманципация от реалността. Гаврата, която той се опита да си направи с депутатите във временния им професионален дом, бе грижливо култивиран опит да се хареса на разочарованите от официалното политическо представителство граждани. И отново остави усещането за позьорщина.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи