Старопечатни еврейски книги и първата ни пътешественица Люба Кутинчева излизат от находищата на ЦДА

Вчера Централният държавен архив отбеляза световния ден на архивите с представянето на две удивителни експозиции: колекцията „Старопечатни еврейски книги“ и и изложбата „Мис пътешественик“, документираща със снимки, ръкописи и предмети невероятния живот на малко известната наша пътешественица Люба Кутинчева (1910-1998).

„Колекцията съдържа около 10 000 книги и документи, събрани след Втората световна война, притежание на еврейски семейства, най-вече на равини и на еврейските общини в страната. Става дума за книги от ХVІ, ХVІІ до началото на ХХ век, голяма част от които са на библейски иврит. Те дават сведения и за българската история, и за историята на еврейската общност на Балканите. При обработката на тези книги една от дървените подвързии се откъсна и под нея се оказа кирилски текст от ХVІІ век... Има книги с миниатюри, с гравюри. Показваме ги за първи път на публиката. По мое мнение като историк това е колекция със световно значение. Не само за специалистите, които се занимават с историята на еврейското книжовно наследство“ - обяснява доц. д-р Михаил Груев, директор на ЦДА.

След войната (от 1947 до 1951 г.) близо 42 хил. български евреи заминават за Израел. Решават всичко тяхно, свързано с България, да си остане тук. И се разделят със скъпоценни документи и свещени книги. В архива те постъпват през 1979 г., но вече не се намират хора, които да ги разчетат. Чак през 1996 г. интерес към тях проявява британският колекционер Джак Лунзер, представител на фондация „Валмадона тръст лайбрери“. Той дава началния старт, преглежда екпонатите, подбира най-доброто и го подрежда по центрове на печат. Познанията на Мартин Коен и страстта към старопечатните книги се дължи на него.

„Отначало започнах да работя като хамалин, да му помагам с кутиите, постепенно започнах да му задавам въпроси, той видя, че проявявам интерес, и ми подари каталог на всички стари еврейски книги, отпечатани някога по света. Той се отнасяше към книгата като към жена. Веднъж, държейки в ръце една книга, възторжено извика: Бързо, ела, ела! Целуни я!“ - спомня си доброволецът.

Уникалното при старопечатната еврейска литература е, че освен религиозни книги, разсъждения и коментари върху Тора, Талмуда и пр. има и един особен вид, който се нарича „Въпроси и отговори“. Още преди книгопечатането всеки евреин в спорна ситуация се обръща към равина на общността, който му дава отговор, базиран на предишни казуси. С появата на книгопечатането решават, че тази информация е много полезна. И започва издаването на „Въпроси и отговори“... Тъй като големите равини били в Солун и Константинопол, към тях се обръщали най-често с въпросите си евреите на Балканите.

Впрочем след откритието на Гутенберг през 1443 г. първи в книгопечатането се включват евреите. Само 20-ина години по-късно се появяват техни печатници. Смятат, че отпечатаното стига много по-бързо до хората. Докато католическата църква още в зората на печатното производство прави индекс на забранените книги. А за евреите работата на печатаря е венец на всички занаяти, свещено дело.

Уникалната колекция представя всички създадени на Балканите и Европа печатни центрове с най-доброто от тях. „Всяка книга обикновено крие тайна в себе си. Колкото пъти сме ги прелиствали, толкова пъти е изпадало някое листче, писмо, поздравителни картички, благотворителни покани. Ето тук се вижда как книгата минава през десетки ръце – няма значение през кой век е“ - обяснява Ваня Гезенко, за която изложбата увенчава 20-годишния й труд.

„Първата книга, отпечатана в османската империя, е еврейска книга. За разлика от католическа Европа при султаните няма цензура. Ние притежаваме една, която е от 1520 г. Книгите от този период са от естествени материали, няма химия. Още тогава се използват и водни знаци. Ето тук има изображение на лъв, който е първият типографски знак, използван от евреите, отпечатан през 1580 г. в Испания“ - посочва наивната ранна украса уредничката.

Цяла секция от изложбата е посветена на Даниел Бомберг. За тази историческа в полиграфията личност разказва Мартин Коен: „Той не е евреин, от Антверпен, от богато семейство, банкерско. Дават му пари да отвори клон на банката във Венеция. Там се запознава с покръстен евреин, приел фиктивно християнството, който го насърчава да отпечата еврейски книги. И той е първият неевреин, който отпечатва еврейска книга там. Печатницата му работи с невероятно качество. Книга на 500 години и до днес е напълно запазена. Той въвежда наборните полета и пагинацията (номерацията на страниците), винетките, различните шрифтове, потопените карета.

В началото на ХVІІІ век цената на хартията се повишава и за уплътнение на корицата се използват страници от стари книги. Пълнежът често се използвал за съхранение на ценни документи... По онова време никой не унищожавал т.нар. брак. Считан бил за нещо свято. А при евреите книгите не се унищожават. Те се погребват. Заглеждам се в две гъсто изписани страници на френски. Оказва се писмо от Солун по време на чумата, открито в стара книга...

А изложбата в съседство е изумителен сюрприз. Първата българска пътешественица Люба Кутинчева едва 19-годишна поема към Изтока, за близо 10 години пропътува целия Близък и Далечен изток и Северна Африка, стига чак до Южен Сахалин и Мадагаскар. Изучава нравите и обичаите на страните, през които минава - десетки на брой. Пътешественичката е полиглот - владее френски, румънски, руски, турски, научава арабски и есперанто. По пътя се издържа, като поднася сказки за България, за която там не били и чували. Носела трикольор на шапката си. Припечелвала някоя пара, като се трудела редом с местните. Беряла банани, смокини, лимони, портокали... В началото на ХХ век младата жена пътува с каквото й е под ръка - кораби, влакове, коли, каруци, камили или пеш. Среща се с владетели, духовници, политици, учени... С емира на Йордания, с краля на Ирак, със султана на Маскат и Оман, с махараджата на Барода, с митрополити, владици... Със самия Махатма Ганди, с чиято сестра се е снимала. Всички срещи и гледки по дългия си път тя е увековечила с фотоапарата си. Изложбата е осъществена със съдействието на семейство Нели и Робърт Гипсън, оценили подвига на невероятната българка...

Според доц. Груев обществото трябва да бъде надлежно информирано как архивите съхраняват и популяризират документалното наследство. Да бъдат убедени, че нещата, които дават, не потъват, а точно обратното - получават публичност и са използваеми и за науката, и за медиите, за гражданите.