По кината тръгва студентският проект на Елица Попова, проследяващ бунта на новото поколение, което отказва да се съобразява с хорското мнение.

Лентата спечели награди на „Берлинаре“ и „София филм фест“.

„Жалейка“ е една много българска и в същото време сякаш не българска история. Автентичен разказ, с внимание към детайлите, за последиците от страха „какво ще кажат хората“, който проваля много животи. Дебютната лента на Елица Попова, студентка от Берлинската академия за кино и телевизия, разказва личните й преживявания от бунтът на младостта, която отказва да се съобрази с остарелите разбирания на поколенията преди нея. Филмът е илюстрация за онова, което на днешните млади им се струва, че никога не е било, но което всъщност и до днес е в много от опустяващите села в България, и не само.

Филм на млад и ексцентричен автор, заснет изцяло в България, който без да са залагани много надежди, постигна завиден успех. Немско-българският студентски проект, със скромния бюджет от 10 000 долара, получи едната от двете награди на официалното жури в секцията 14+ от конкурсната програма „Поколения“ на 66-ото „Берлинале“. Лентата грабна и голямата награда за най-добър филм на 20-тото издание на международния фестивал „София Филм Фест“.

Историята е за 17-годишната Лора, която губи баща си и бива задължена на живее в скръб след смъртта му. Действието се развива в планинското село Пирин, някъде между Гоце Делчев и Сандански, а всички, които са били скоро в този регион ще разберат, че стряскащите предразсъдъци там никак не са художествената измислица.

„Жалейка“ е борбата за музика, радост и танц на едно момиче, принудено от затвореното общество да тъне в скръб и черни дрехи. Главната героиня събира сили да продължи напред, обаче страхът какво ще кажат хората, така познат на българите, я спира.

Авторката Елица Попова разказа пред „Труд“, че сама е изпитала много от преживяванията на своята Лора и знае колко е тежък натискът да трябва да играеш ролята на жертва, когато не се чувстваш такава. 32-годишната режисьорка израства без баща, който почива в нейното ранно детство, а по-късно губи и сестра си. И от нея всички очакват да е завинаги тъжна.

Елица си спомня, че по време на снимките, продължили месец и половина, с очите си видяла осиротели вдовици, които цял живот остават в черно.

Тя казва, че темата е универсална и макар на фокус да е траурът, всъщност се описва огромното противоречие между две генерации в малките градове и селата, където хорското мнение е основен коректив.

В главната роля влиза студентката от колеж „Любен Гройс“Анна Манолова, която е отхвърлена пет пъти от НАТФИЗ, но авторката я харесва веднага измежду 40 кандидатки. За ролята на майката пък се спира на Снежина Петрова след като я гледа в една постановка и остава впечатлена от присъствието й на сцената.

„Жалейка“ е един филм, който носи студентски ентусиазъм, без много блясък и стремеж към комерсиалност, който и без това рядко може да се открие във фестивалните родни ленти. Авторката казва, че досега чужденците, пред които го е показвала, не само са го разбрали достатъчно добре, но и с изненада разбрали, че има една друга България, различна от Слънчев бряг и Златни Пясъци. Дали ще се хареса и на българската публика предстои да разберем.