Липса на достатъчно кадри, плащане на конкретни затворници и атака от страна на МВР - така обясниха стряскащите видеозаписи от затвора в Белене двама действащи надзиратели пред БТВ.

На изтеклите материали се виждат насилие, унижение и гаври между затворниците, но и как хората зад решетките имат необезпокояван достъп до външния свят, откъдето получават алкохол и наркотици.

„Съвсем отговорно твърдя, че този материал не е от бивши лишени от свобода – подозирам, че това са служители на едно друго министерство”, каза работещият в затвора в Белене Радослав Мартинчев. Той повтори думите на шефката на затворите Гергана Георгиева, че най-важното е, че участниците в записите са били наказани.

 „Налагало ли се е и знаете ли, че ако вие проведете разговор, предлагането на пари за снимане е престъпление”, попита неясно Мартинчев разследващата журналистка Мария Цънцарова, когато бе запитан дали е нормално затворниците да имат връзка с външния свят. 

Като друго оправдание за случващото се в затворите той и колегата му Ивайло Григоров от Централния софийски затвор посочиха изключително малкото надзиратели, които трябва да „удържат” местата за лишаване от свобода. Григоров посочи, че извращения се случват предимно докато килиите са заключени през нощта или когато през деня един надзирател трябва да отговаря за две групи, които не са физически близо.

Зад решетките има алкохол и наркотици, които влизат с багажа при свиждания.

„Ежедневно се предотвратяват стотици такива опити”, каза той. По думите му 10 надзиратели са уволнени за корупция само през 2015 г. у нас, а наказаните за други провинения са близо 100.

В студиото беше и Илиян Георгиев, прекарал 4 години и 7 месеца в Белене. Той призна, че е бил във всички роли – свидетел, жертва и агресор.

„Аз се мъчех да наказвам силните, за да спася по-слабите. Събирах по-слабите момчета, на база на това имах изграден авторитет", разказа той.

Георгиев се е занимавал в затвора с... поправяне на иначе забранените мобилни телефони. По думите му сред надзирателите има и „добри полицаи” като Радослав Мартинчев.

„Благодарение на тия телефони, които ги имаме, стават ясни тези конфузни неща”, отбеляза бившият затворник, като допълни, че макар да има телефон в затвора, той е непосилно скъп за лишените от свобода – с близките си те трябва да говорят за 1,80 лв. на минута.