Верижна катастрофа затвори тунел Топли дол на „Хемус“, има пострадали

10 000 лв. печалба от декар шафран

Монтана е пред грипна епидемия

Градският транспорт в София се движи нормално, трасетата са обработени срещу заледявания

Владимир Чуков: Турската офанзива в Сирия говори за преразпределение на влиянието

Дейвид Макалистър: България може да допринесе за решаване на спора между Атина и Скопие за името

МРРБ дава 4,1 млн. лв. за общи устройствени планове на общините

БЛС: Личните лекари нямат техническа готовност да се отчитат с касови бележки през НЗОК

Британец спря Григор Димитров на четвъртфинала в Мелбърн Българският тенисист загуби от Кайл Едмънд в четирисетов мач

Ресторант изгоря в София

МВФ: Петролът ще поскъпва заради намаляването на добивите, договорено от Русия и ОПЕК

Северна Корея ще проведе военен парад преди зимната Олимпиада в Пьончан

Руски изтребители тренираха въздушен бой в стратосферата

Фейсбук: Социалните мрежи могат да са опасни за демокрацията

Започва Световният икономически форум в Давос

Топ 10 на най-големите футболни загуби на България

В книжовния български език има следната последователност – загуба, голяма загуба, погром. В разговорния обаче има една специфична дума – резил. Българският национален отбор по футбол вече има солидна колекция от премеждия, които влизат в графата резил. Дори прекалено много за една футболна нация. Традицията да се губят тежко мачове датира от далечната 1933 година, когато това не е било чак такава трагедия. През 2016 година обаче да загубиш с 2:7 е трагедия. Е, не чак национална, но наистина си е класически резил като този на националите срещу Япония.

1

Испания – България 13:0

На 21.05.1933 г. на стадион “Чамартин” в Мадрид, Испания, разгромява безпомощния тим на България с 13:0 пред 60 000 зрители, повечето от които фенове на “Реал”. “Чамартин” е първото име на “Сантяго Бернабеу”. Това е първият и последен мач на нашия национален отбор на това съоръжение в центъра на испанската столица. В този двубой е регистриран още един рекорд – Едуардо Гонзалес Чако нанизва цели 6 гола в нашата врата, което не е правено от никой друг след това. Три гола вкарва легендата на “Атлетико” Хулио Антонио Елисеги. Испанците явно са ни взели на подбив, защото две от попаденията бележи защитникът Луис Рекейро, по онова време бранителите не са минавали центъра. В нашия тим са играли звездите Любо Ангелов, Мими Байкушев, Мишо Лозанов, Асен Пешев – цветът на българския футбол преди Втората световна война.

2

Унгария – България 9:0

Резилът срещу Испания изглежда забравен, когато на 17 август 1947 година на стадиона на “Ференцварош” в Будапеща Унгария ни размазва с 9:0. До този момент маджарите тотално доминират в мачовете срещу нас, но ни вкарват по 4 гола във всеки от първите три двубоя. Хеттрик бележи легендата Нандор Хидегкути, а 4 една друга позабравена в наши дни звезда Ференц Деяк. В българския тим е Апостол Соколов на вратата, който и до днес е считан за най-добрия ни вратар за всички времена. В защитата е Стефан Божков, в състава са още Стоян Орманджиев, Васил Спасов, Стою Недялков. За защита на нашите играчи може да послужи фактът, че това са същите унгарци, които постигат размазващи резултати в турнето си на Острова, променило футбола завинаги.

3

Унгария – България 6:1

Нови 15 години минават безметежно до трети голям резил на националния отбор по футбол на България. И в този случай отново са замесени основните ни душмани по онова време – маджарите. Без най-големите си звезди, избягали от страната покрай събитията през 1956-а, Унгария ни побеждава с 6:1 на световното в Чили през 1962-ра. Датата е 13 юни, но не е било петък. На стадион “Хуан Гардесабал Гарай” има само 7000 зрители. В 12-ата минута вече е 4-0 за унгарците. На почивката тандемът от треньори, който води нашия тим, нарежда на подопечните да излязат и да обърнат резултата. Е, все пак има някакъв смисъл от техните наставления, защото унгарците вкарват само още 2 гола. При 5-0 Георги Аспарухов отбелязва красив гол, който е малка утеха. Все пак това е първото ни попадение на световно първенство.

4

Белгия – България 5:0

Явно на това суперталантливо поколение му е било писано да твори велики дела, но и уникални резили. На 27.10.1965 г. на стадиона на “Андерлехт” Белгия ни пребива с 5:0. Това налага трети мач на неутрален терен във Флоренция. Двубоят е игран точно между Коледа и Нова година и е описан възторжено. Но през октомври настроението съвсем не е било такова. Пред 14 000 зрители Белгия вкарва пет безответни гола, три от които дело на тяхната вечна легенда Пол ван Химст. Нашият звезден състав се води от капитана Диев, Георги Аспарухов, армейците Гаганелов, Пенев, Дебърски и Котков, за мача на “Комунале” остават само Гунди и Гаганелов. Чистката облагодетелства Димитър Ларгов, Якимов, Вуцов, Иван Колев, Петър Жеков, Теко Абаджиев…

5

Италия – България 6:1

Същата генерация регистрира още един класически резил, но в приятелски мач. На 14.06.1966 г. дни преди заминаването за второто ни участие на световно, гостуваме на Италия и това е първият ни официален мач с “адзурите”. На иначе много тачения от нас стадион “Комунале” в Болоня, където 4 години по-рано сме извоювали първото си класиране на световно, този път търпим унижението от загуба с 1:6. В този мач два гола ни вкарва анонимникът Франческо Ризо, а това са и единствените му попадения със синята фланелка. На почивката той заменя Джани Ривера. Този път погромът изцяло е изработен през второто полувреме, през първото се държим долу-горе за 0-2. Аспарухов намалява на 1-2 в 53-тата минута и вместо изравняване последват нови 4 пробойни рани за нашите.

6

Испания – България 6:1

Цели 32 години националите без разгроми. Перу ни вкарва пет в контрола през 1970-а, но ние им отговаряме с 3. През 1998-а в залеза на боговете, които ние наричаме “четвърти в света” или “златното поколение”, отново Испания ни заши здрав шамар – 6:1. Случката е на стадиона в град Ланс пред 40 000 зрители. Откритият урок започна с два гола през първото полувреме и продължи с нови 4 през втората част. Емил Костадинов междувременно се разписа за единствения си гол на световно. Нещата спокойно можеха да спрат до 4-1, но в последните минути демонът Кико отбеляза, за да ни остави горчив спомен от последния ни мач на световно засега. В раздирания от скандали наш тим бяха Трифон Иванов, Христо Стоичков, Балъков, Ивайло Йорданов, Боримиров…

7

Чехия – България 6:0

Не мина много време и цифрата 6 отново се фиксира на таблото, този път в Прага. Националите отново играят в неравностоен сблъсък. На 6 октомври 2001 година при победа над Чехия България се класираше на световните финали в Южна Корея и Япония. Накрая обаче светеше срамното 6:0, заради което тогавашният треньор Стойчо Младенов бе уволнен буквално от летището. Явно оттогава му тръгна на шестици първо с отрицателен, след това с положителен знак. Младият по онова време Росицки ни заши две попадения. Недвед ни опука с още две, разпределени равномерно в двете полувремена. Добре, че чехите спряха да играят 15 минути преди края, че можеше да си стигне до още по-голяма трагедия. Българите бяха трогателно безпомощни, тъжен край за великия Красимир Балъков!

8

Швеция – България 5:0

Съвсем скоро България преживя още една тежка нощ, след като преди това видя погрома ни от Швеция на 14.06.2004 г. на европейските финали в Португалия. В този ден прошка нямаше 5:0 и шведите играха до последно за разлика от мача за третото място в САЩ. До 32-рата минута нищо не предвещаваше разгром, опълченската ни тактика действаше добре и отбиваше атаките на “жълто-сините”. Все пак Люнберг успя да отбележи. През второто полувреме нещата станаха страшни, разигра се душманинът Хенрих Ларсон и за две минути разликата набъбна на 3-0. Бъдещата мегазвезда Златан Ибрахимович също се разписа, а в последните секунди на мача безполезното унижение бе довършено от Албак. Лошото е, че се задават нови двубои с Швеция.

9

Шотландия – България 5:1

Предпоследното голямо българско унижение пряко кореспондира с това, което ни се случи срещу Япония преди няколко дни. Турнирът бе пак “Кирин къп”, но преди 10 г. Стоичков бе завел своята чета с голяма кошница, която шотландците напълниха с пет гола. Това ни се случи на 11.05.2006 г. пред 50 000 зрители в Осака. България падна с 1:5, което не е най-голямото поражение, но е доста срамно. Да те бият Италия и Испания е едно, да те отнесе Шотландия друго. По два гола ни вкараха анонимните дърводелци Бойд и Бърк, играчи, които в момента измъчват топката в шотландското първенство. И двамата се казват Крис, а на втория това са единствените му два гола с екипа на “гайдарите”. Както се вижда, урокът не бе научен и отново турнирът “Кирин къп” се оказа място за още по-потресаващ резил.

10

Сърбия – България 6:1

Преди 2:7 срещу Япония като последен резил в графата стоеше 1:6 срещу Сърбия в Белград на 19.11.2008 г. Уж отидохме за веселба по случай бенефиса на Саво Милошевич, а при връщането от Белград вече хвърчаха глави. Падна тази на треньора Пламен Марков. Пламен Марков е единственият треньор с две участия в тази “престижна” класация. Светила като Бонев, Младенов, Стоичков, Витлачил се разминаха само с по едно присъствие. Иван Славков и Боби Михайлов пък водят убедително при президентите с по цели 3 резила. Видно е от класацията, че българският национален отбор е позволявал често да бъде унижаван. И някак не е никак добър атестат толкова много пъти да си надскачал психологическата граница от 4 гола пасив.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.