Протестиращи на среща с швейцарския посланик

Тонове необрано грозде гние в лозовите масиви в Търновско

Мъж почина от измръзване в Момчилград

Хашим Тачи: Решението за формиране на косовска армия е „необратимо“

Софиянец спечели Audi A3 в играта „Ловци на съкровища” в Банско Златни монети в лифта, снежни игри и концерт на Гери Никол приветстваха новия зимен сезон

Зоран Заев и Алексис Ципрас ще бъдат номинирани за Нобелова награда за мир

Община Свищов с нов проект за осигуряване на заетост Подадената заявка е за разкриване на 5 работни места

Задържаха мъжа, блъснал полицай в столицата

Откриха новите 24 км от АМ „Струма“ между Кресна и Сандански (СНИМКИ)

Разкриха нарколаборатория в Плевен, двама са задържани

Семейство даде на телефонни измамници 77 600 лева

Задържаха шестима мъже с наркотици при специализирана операция

Мъж спечели два джакпота за над 8 хиляди лева чрез измама

Мевлют Чавушоглу: Турция и САЩ работят за екстрадицията на Гюлен

Премиерът Борисов ще участва във форума на високо равнище ЕС-Африка

Кой на кого пише двойка?

Вместо за образование парламентът говори за изборен кодекс

Едни се учат как да стигнат луната, другите – как да стигнат антилопата

Най-добре зрелостниците са се представили по математика, чужди езици, химия, опазване на околната среда. Точните науки пак победиха литературата. Логично. Уравненията не признават епитети, собствено мнение, поетични своеволия. Нито едно уравнение не може да обясни „Борба” на Ботев. И Вазов тоже. И Кунева даже.

Сега хейтърите пак ще понесат обобщенията си върху образованието, ще го плюят и ще заклеймяват. Ще винят учителите. Системата. И Кунева дори.

Устремени в присъди, те ще подминат същността. Тя поне в тази си битност не се побира в нито едно министерство. Образованието е заложено дълбоко в обществото. В цялостната природа на националния духовен разчет. В ранга на ценностите, в уважението към високия културен конструкт, към минало и традиции, в отношението към просветните дейци. Уви, тяхната диагноза не обещава скорошно изцеление – обществото е толкоз болно, колкото и образованието. Нито една учебна система не е по-висока от системата на социално-икономическите стълбове и от морално-етичното ниво на държавната структура. Която и да е тя. Образованието в най-бедните африкански страни например е африканско бедно. То не може, няма как да надскочи купичката с ориз. В Оксфорд влизат богатите. В Итън – още по-богатите. Във всяко отношение. Едни се учат как да стигнат луната, другите – как да стигнат антилопата.

Двойките по български език и литература са двойки за прехода. За рухването на сигурните писти на просперитета, вярата във властта, уважението на политическия елит. Двойки за несбъднатите демократични управленски промени. За бедността на мисленето и усещането за беззаконие. Това не са двойки на училището, а на политиката. С нейните разтегливи понятия, лобистки лагери, денонощни кражби от суверена. И на милиони левове. Може и евро. И долари вървят. Само рублата нещо закъсва, ама това е приоритет на Плевнелиев.

Примерите са безкрайни като спор за ограда по българо-турската граница. Реформата в образованието така и така не иска да се случи. Сигурно не иска да изпревари реформата в съдебната система, в здравната организация или в МВР. В общество на реформи всичко се клати. Няма сигурност, защото няма управленско благородство. Играе се не за националния просперитет, а за частното партийно верую. За инвестиране в собствения интерес. Лобизъм на малцинството. Охранявано, за по-голяма сигурност, от НСО и платените медии.

Вместо да говори за образование, парламентът говори за изборен кодекс. Каква гигантска обществена – и финансова, моля! – енергия се хвърли за прословутия чл. 14. Месеци наред високодуховни депутати мелят собствените си трици. Ако триците са за мелене все пак. Вместо да говорят за икономика. Вместо да мислят и да гласуват за повече бизнес, за по-висок брутен вътрешен продукт, за облекчителни условия на иновациите, за финансовия, банковия и стоковия пазар, за по-богати трапези. Защото едно развито общество винаги успява да развие по-качествено образование. Това е следствие. Уравнение без нюанси.

Кой изстрадва социалния статус на учителя? Изборният кодекс ли е панацеята на българското здраве? Над 2000 въпроса към образователното министерство са поставили учители от страната. След седмица в зала „Армеец” на така наречения събор педагозите се надяват най-после да проумеят тази величествена реформа, която се влачи от години. Влачи несигурност. Влачи объркване. Липса на достойнство. Защо парламентът така и не пожела да съзре образованието като част от биографията на обществото? Цецка Цачева сама подбра въпросите, на които е компетентен да отговори пред трибуната премиерът. Защо Цецка Цачева не прати на поправителен Валери Симеонов? Да му смени дневния ред и да сложи пред микрофона 2000-те въпроса на учителите. Е, парламентът кове закони. Ала кой е сигурен, че в тези въпроси не се крие поне една алинея!

Наивно и неточно ще бъде да виним учениците, рекордният брой двойки едва ли ще докаже, че идва поколение с нисък умствен багаж. Че българското семейство не залага на образованието на децата. Че младата смяна се е заплеснала по интернет, че си губи времето в суета, че живее без стойностна система, че предпочита да хвърля салфетки, вместо да хвърля усилия над учебника. Първите три училища с отлични резултати по български език и литература са 91-ва немска езикова гимназия в София, гимназията с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес” и американският колеж. С това се доказва теорията, че елитните учебни заведения са центрове за повече знание, че изключенията са заложени там, където кадрите са от по-висок ранг. Че всяко училище има шанса – въпреки реформата – да състави достатъчно интелигентен образователен състав. Да, но как изключението да стане правило, когато реформата е непонятна за педагозите, когато всяка година учебниците са по-скоро ребус, а не съветник, когато програмите изхвърлят ту Ботев, ту Чинтулов, ту Димчо Дебелянов. Кой създава стабилитет, кой и как храни традициите? Как се разгражда бюрокрацията, при положение че България е на едно от първите места по брой на чиновниците. Образованието тъне в блатото на всесезонните напъни на администрацията да въвежда уж ново знание в стара машина. Софтуерът не работи, защото армията от чиновници въвежда нормативи за свое здраве, а не за здравето на българското училище. Как да се оптимизира качеството, когато чиновникът е по-вездесъщ от преподавателя? Тъй като парламентът живее повече за Изборния кодекс, а не за самочувствието на суверена и неговите болки, не за здравето на държавата, а за здравето на партийните субсидии, не за финансовия статус на учителя, а за заплатите на чиновника – кой и как всъщност храни надеждата, че властта ще се пребори с тази хилядна тунеядщина. Правителството не обявява аларма, парламентът гледа в гърба на проблематиката, чиновникът вилнее. В една бедна, нещастна, неуредена Швейцария министерският съвет е от осем души, до един експерти. В развита, демократична и икономически просперираща България всички са експерти по всичко. Затова всяка нова управленска машина изхвърля предишната. Вместо да надгражда, руши. Събаря в името на поредния отбор от специалисти – все наши момчета, все заслужили в партийните листи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.