Самотни старци подложени на нови издевателства

Изнудвачите: Замрази парите във фризера, хвърли ги от балкона!

Анета е на 72 години и прилича на повечето градски жени на нейната възраст. Живее в един от големите квартали в Сливен, като повечето съседки самотува в малък панелен апартамент. Цветята й са по-красиви от тези в магазините. Може да е клиентка на домашния социален патронаж, но винаги има подръка за гости от най-рекламираните шоколадови бонбони. Все още поддържа цвят на косата си, както навремето, когато е била млада и е работила в голям завод. Влачи хронично заболяване.

Ама има ли сбирка в пенсионерския клуб, слага ролките и отива с прическа. Не знае на кое да вярва: че се крепи благодарение на докторите или на силния си дух. Със сигурност вярва в две неща.

„Живях честно, работих много, не съм откраднала стотинка, отгледах две деца. И второ, помагала съм на децата си, помагам сега и на внуците, защото за разлика от мен растат в трудни години. Нямат работа, нямат доходи”, казва тя. Никога обаче не е предполагала, че към края на дните си ще бъде унизена, както никога досега. От три седмици не вдига стационарния си телефон, затворила се е у дома под ключ. Страхува се. „Срам ме е, но… Доверих се на телефонни измамници!”, признава тя. С подобен тон в любимия й криминален сериал „Опасни улици” съобщават за извършени убийства.

Анета е една от многото жертви на тези „модерни” престъпления. „По наше време това беше немислимо, имаше друг морал!”, казва тя. Ало измамите са толкова чести в полицейските хроники днес, че са банални за хората отстрани. Полицията в Сливен за пореден път тръгна из кварталите, в клубовете, лепи стикери по телефоните на самотниците, за да ги предпази както от престъпниците, така и от самите тях. Ясно е, че на ръка никой не трябва да дава пари - било на „доктор”, било на „полицай”, било на „митничар” или „куриер” - и веднага да звъни в полицията и на близките си. „Но възрастните са по-доверчиви, може би защото са израснали в други условия.

Престъпниците пък са отлични психолози, използват първоначалния стрес, възпитанието и естественото им желание да помогнат”, коментира инспектор Георги Топалов от полицията в града. Това, което остава скрито за публиката, е на какви гаври са подложени старците и как се преобръща собственият им живот след това.

„Дадох парите си и ме е яд. Бях ги спестила за ремонт, защото вкъщи имам теч. Вместо да ги дам пак на внуците или поне да отида на санаториум, че всичко ме боли, аз направо ги хвърлих на престъпници! За първи път в живота си крия нещо „голямо” от децата. Защото ме е срам. Нали като научат, ще попитат: Как може да си толкова глупава!? Коя майка, кой човек на моята възраст заслужава да чуе, че е глупав!? Затова ме е срам”, казва Анета.

В онзи вторник й се обадил непознат, с началнически глас. Представил се за „Стоянов от криминалната полиция”. Сега Анета е наясно, че всичко се е развило по познат сценарий. Престъпникът заявил, че из нейния квартал телефонните измамници вече тръгнали по къщите. Чувала ли била за това? Чувала. И още как. Предния ден 80-годишният съпруг на приятелката й харизал 3000 лева. Като разбрал какво е направил, изгубил съзнание, инсулт, още бил в болницата - ни на този, ни на онзи свят. Затова, когато „криминалистът” й казал, че може да помогне на МВР, тя се съгласила. Указанията били следните: измамниците щели да й позвънят на стационарния телефон, тя трябвало да се направи, че им вярва и да им пусне през балкона всичките си спестявания. А полицаите щели да ги арестуват в този момент. „Той ме накара да му продиктувам серийните номера на банкнотите, за да се знаело кои са моите пари, като ми ги връщат от МВР-то. Казах му адреса, номера на мобилния си телефон - уж за по-голяма моя лична сигурност. Дори тръгнах да тегля 4-те хил. лева, които държа в банка, от продажбите на наследствени ниви”, разказва жената.

През цялото време мобилният й апарат в джоба бил включен, без да е прекъсната връзката със „Стоянов”, по негово изрично нареждане. В банката имало много народ, тя седнала да чака реда си. Не е ясно дали Анета вярва в дядо Боже, но твърди, че в този момент станало чудо. „Само Господ ми изпрати моя позната, тя работи в МВР в Сливен. Беше дошла в същата банка по нейна си лична работа”, слепя благодарствено ръце старицата. Познатата веднага разбрала какво всъщност се случва. Още докато били в банката, се обадила на колегите си и веднага започнала полицейска операция, този път действителна. Пенсионерката сега наистина трябвало да помогне на служителите на реда, като се престори, че вярва на измамниците. „Парите от сметката не изтеглих, излъгах онзи мръсник по телефона, че съм го направила. Наложи се да пусна през балкона 1500-те лева, сложих ги в кутия от бисквити. Този, дето ги взе, успя да се измъкне. Криминалистите си имат следи, разследват. Но сърцето ми щеше да се пръсне след това, когато научих, че престъпниците вероятно са ме проследили от къщи до банката, че може и да са били вътре. Сън не ме хваща, стряскам се при всеки шум и не мога да повярвам: как има хора, които да посегнат на чуждите пари, като знам аз с каква мъка ги деля от залъка си”, казва жената.

Мислела, че всичко е минало, когато преживяла още по-голям кошмар. Пак й позвънили, този път били брутални. Директно я заплашили, че знаят къде живее, ще я намерят, изнасилят и изгорят. „Нарекоха ме „дърта к…а”, с извинение! На тези години това ли доживях!? Такива цинизми бяха, каквито не съм чувала никога. После разбрах, че същия ден са звънили и на съседка от другия блок. На нея казали, че ще нарежат половите й органи, ако не им даде парите си, че ще я…. в устата, в ушите. Такива заплахи, че ми е неудобно да ги изрека. Добре, че поне при нея живее внукът й, та е по-спокойна...”, казва още Анета.

Като повечето жертви през ум не й минава поне да сподели с приятелки в пенсионерския клуб или да потърси помощта на психолог. „Нали така всички ще разберат и как ще погледна после децата!?”

Вратата на входа й вече се заключва. Но не може да спре стационарния си телефон, защото договорът му щял да изтече чак след година. При всяко позвъняване подскача и се връща към преживения кошмар. Приема близки след предварителна уговорка по мобилния си апарат.

Почти по същото време, когато е започнал терорът спрямо Анета, в капана на измамниците попаднала и по-млада пенсионерка, бивша счетоводителка на 65 години. Обадили й се мними служители на енергото. Съседи уж крали хиляди киловатчаса ток през нейния електромер, за десетки хиляди левове. Можело да се отърве от съд, ако плати на „служител” 5000 лева, пък после, ако иска, да съди комшиите. Разкарвали я часове наред по стълбите към мазето, където е таблото на блока, държали я и на стационарния, и на мобилния телефон. Накрая им дала исканите пари. „Винаги без никакво закъснение съм си плащала всички сметки. Не съм допускала, че е възможно някой да злоупотреби точно с мен”, обяснила после тя. И друга пенсионерка била подложена на отвратителна гавра. И тя се съгласила да помогне уж на МВР да залови бандитите. И колкото да не е за вярване, нея пък я накарали, преди да си хвърли парите от балкона, да ги… замрази за половин час във фризера. Така после „криминалистите” щели да разберат, че вледенените банкноти са нейни, да ги отделят от останалите и да й ги върнат. Тя също не е споделила с близките, че е останала без пукната стотинка. Друга сливенка, на 82 години, харизала над 6 хил. лева. После директно заплашила полицаите, че ще ги съди, ако кажат на децата й. За доверчивостта си някои от старците плащат жестока цена. Освен че получават трудно преодолим стрес и здравето им се влошава още повече, изпадат в изолация в собствената си фамилия - разказа психоложка . Това се случва, когато са крили, че въобще имат спестявания - било за черни дни, било за погребение. Синовете и дъщерите им разбират за големите суми от хиляди левове едва след като са ги дали на престъпниците. „Защо бе, тате! Аз ти пращам всеки месец по 500 лева, за да живееш спокойно и да не се лишаваш от нищо. А ти не само си имал пари, ами си ги дал за онзи, дето духа!”, ядосал се в коридорите на полицията мъж на средна възраст, дошъл да прибере баща си. Друг пък взел заем, за да купи дърва за огрев за 1100 лева, защото майка му получавала мизерна пенсийка. После онемял, когато научил, че е хвърлила на бандити 3200 лева. „Тези ситуации са най-тежки, защото тогава в шок и стрес са и близките. Може би не толкова заради изгубените пари, а заради обидата”, казаха специалисти.

Един-единствен дядо се отървал без щети. „Те ми се обадиха, приказваха ми нещо, ама аз не чувам добре, защото съм бивш военен, артилерист. Още в казармата изгубих слуха си наполовина. Треснах им слушалката”, разказал глухият късметлия. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.