Поне двама български инженери имат принос в развитието на американската космонавтика. Нийл Армстронг го е потвърдил, макар фактът да не е широко известен у нас.

Единият е Асен Йорданов /1896-1967/, конструирал първия български самолет и след това емигрирал в САЩ, където е работил за националната сигурност по време на Втората световна война.Той е бил и летец изпитател, и каскадьор в Холивуд, и изобретател в няколко области – включително в автомобилостроенето: негова идея е защитната жилетка, предшестваща въздушните възглавници в колите. Пак в САЩ Йорданов е основал школа за пилоти и е написал няколко книги за летенето, една от които се смята за „библията“ в тази сфера. За нашенеца Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, е казал, че учителят му по авиация – и на него, и на „всички американски пилоти“.

Но Армстронг можеше и да не стигне до знаменитата фраза „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“, ако не беше друг талантлив българин. Иван Ночев /1916-1991/ съвсем буквално е улеснил кацането на Луната: той е изобретателят на двигателите на модула Eagle, с който става прилуняването по време на „Аполо 11“.

Всички интересни подробности около живота на Йорданов и Ночев вече може да се прочетат в новата книга на Венелин Митев „Прогонените гении на България“ /„Книгомания“/. В нея са събрани историите на общо 28 наши сънародници, станали световноизвестни, след като са напуснали страната. Сред героите на книгата има не само учени и изобретатели, но и музиканти, певци, художници и поети като Пиер дьо Ронсар, Борис Христов, Елена Николай, Васко Абаджиев, Давид Перец, Жорж Папазов. Между тях намираме и една очарователна френска поетеса с български корени – Анна дьо Ноай, праправнучка на Софроний Врачански, приятелка на Сара Бернар и… яростна защитничка на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.