Гледам на живота си като на филм за падения и възходи, признава Човекът глас

Красимир Аврамов е певец, композитор и продуцент, известен от края на 90-те години на миналия век с прозвището Човекът глас. След безброй концерти и телевизионни шоупрограми в родината Аврамов се преселва в Лос Анджелис, където успява да се наложи и да изгради кариера. Носител е на голямата награда "Суперзвезда на годината" на Музикалните награди на Лос Анджелис, както и наградата "Златен феномен 2013" от Асоциацията на феномените. През 2009 г. представя България на музикалния конкурс "Евровизия" в Москва.

Автор е на романа "Между два свята" - уникална книга, описваща премеждията и пътя на участниците към музикалния форум "Евровизия". Той е единственият българин, изнесъл самостоятелен концерт в престижната зала, където се връчват филмовите награди "Оскар" - Кодак Тиътър, и изпълнява саундтрак към автобиографичния филм за живота на Елвис Пресли - Save the king.

Красимир работи със световни композитори и музиканти, като Yanni от "Акрополис" и цигуларката Керън Бригс, с която прави поредица от концерти и записи.

- Краси, наскоро направи концерт в зала 3 на НДК. Ако съдя по отзивите в социалните мрежи, минал е при огромен успех, оприличават шоуто ти в стил Лас Вегас. Защо не го направи в зала 1?

- Това по принцип беше първият ми концерт в София от много години насам. За да бъда точен - след 18 години. Последният беше през 1998-а в зала 1 на НДК, преди заминаването ми за САЩ. След като се върнах в България, ми се случиха куп неприятни неща, включително и оплютото от колегите мое участие на "Евровизия". И тогава реших да замразя сценичните си изяви в София. По-големи участия правех в Стара Загора, Пловдив, Сливен... навсякъде другаде, но не и в София. Сега този концерт беше едно голямо предизвикателство за мен - дори и в по-малка зала исках да е на ниво, да е спектакъл.

- Но защо не в зала 1 на НДК?

- Не посмях, виждайки какво се случва с моите колеги, дори една Лара Фабиан не напълни залата. Това ме стресира. Има и друго - колегите ми изцяло поемат организацията на своите концерти, защото много от спонсорите се отдръпнаха от каузата да финансират големи прояви.

- Какво те свързва с Янка Рупкина, за да я привлечеш към твоите концерти?

- С Янка и нейната песен "Калиманко Денко" ме свързват детските години. Знаеш, че майка ми беше народна певица и двете пътуваха по концерти. Бях 8-9-годишен, когато самата Янка Рупкина ме извеждаше на сцената да пея с нея. А когато преди време запях "Калиманко Денко" в Америка на голяма сцена, публиката направо полудя. В последните пет години с Янка работим неотлъчно. Тя е такова слънце, че никога не пропускам да я каня да участва в мои концерти. Сега имаме една обща песен, в която аз рапирам, а тя пее народна песен. Страхотно е! Пътуваме из страната и Янка се забавлява страхотно заедно с целия екип.

- Наскоро за кратко време загуби баща си и баба си. Какво се откъсна от теб с тяхната смърт?

- И двамата починаха при нелепи обстоятелства и все още не мога да повярвам. С тях първо загубих най-големите си почитатели, които ми вярваха безрезервно, въпреки че навремето баща ми казваше, че да стана звезда е моя налудничава идея. Обясняваше ми, че реалното ми място е в Елпром, за да правим заедно електрически крушки - той беше началник-цех. Казвах му: "Не, баща ми, аз ще стана звезда!" И след време той видя как вървях стъпка по стъпка към голямата сцена - аз нямах зад гърба си силни чичовци и вуйчовци, семейството ми е работническо. Родителите ми се разведоха и след като с майка ми излязохме от Сливен, за да дойдем в София, сам поех своя артистичен път, завърших НАТФИЗ и от безмълвен мим се превърнах в Човека глас - минах през върхове и много падения, но и при най-големите неприятности съм си казвал: "Това ще влезе в моя филм!"

- Пътуваш много и в Азия.

- Да, известно е, че продуцентът ми Джъстин Ким е кореец и имам много турнета в Азия. Предстоят ми нови. Ще пътувам до Турция за преговори с една музикална компания. Междувременно там съдя друга, която през 2008 г. включи моя песен в сборен албум, плати ми една известна сума и край. Доколкото разбрах, този албум, в който са включени световни изпълнители на поп опера, включително Хосе Карерас, е издаден в над 2 милиона тираж.

- Построи си нова къща, как се чувстваш?

- Прекрасно, има още довършителни работи.

- А няма ли да се завърти там и някоя булка?

- Какво да ти кажа, ту се завърта, ту не. Знаеш ли, момичетата са станали много агресивни и меркантилни. Получавам например във Фейсбук директни предложения за секс, дори ми обясняват какъв точно секс очакват от мен. Загуби се романтиката, любовта... Момичетата вече ме плашат.

Димитрина Бояджиева: О, блажена беднота!

Помислете си колко хора живеят с пенсия от 280 лева, че и много по-ниска, и как оцеляват тези хора, възмущава се писателката, чиито герои най-често са от търсачите в кофите за боклук

Димитрина Бояджиева е писателка, известна със своето творчество в града на богинята на лова Диана - Ямбол, където е родена, но и в цялата страна. Най-новата си книга - "Бароковата Манолита" - тя представи в литературен клуб "Перото" в последните дни на поредния панаир на книгата в НДК. Димитрина е учила библиотекознание и e работила като библиотекар в ямболската градска библиотека "Георги Раковски". Дъщеря й, Магдалена Бояджиева, е талантлива художничка и поетеса. От нея писателката има внук Димо.

- Димитрина, кога започнахте да пишете разкази, какъв беше поводът?

- Разкази пиша от ученичка. Обичах литературата и кандидатствах българска филология в Софийския университет, но ме приеха биология (тогава имахме право да кандидатстваме с два предмета). Оказа се, че биологията не е моята специалност, и след няколко семестъра напуснах. Завърших библиотекознание, а по-късно изкарах и няколко семестъра българска филология в Пловдивския университет. Поводът да напиша първия си разказ, разбира се, беше любов. Казваше се "За да не си отидеш".

- Как подбирате сюжетите и образите си?

- Сега, след толкова години, времето, за което споменах, ми се струва далечно, почти измислено. Сякаш съм загубила реална представа за него. Дори себе си май виждам другояче. Когато почука новият живот на равносметката или на прозрението (не знам с каква дума да назова демокрацията - все едно), щом промяната се зададе, сякаш с тръба изсвири и ние ходом марш - ти наляво, ти надясно, а някои направиха кръгом. Върху най-високия блок в града ни, за който вече споменах, неоновите букви БКП-КПСС бяха заменени с реклама, а книжарници и библиотеки - ликвидирани. На тяхно място се появиха банки, приватизираха се заводи, създаваха се фирми. Мъжете се захванаха с бизнес. Подялбата на територии налагаше да се стрелят един друг. И те се стреляха. Появилите се финансови пирамиди докараха до инфаркт много хора. През всичките тези години животът кроеше и прекрояваше, шиеше и разпаряше: рояха се партии, сменяха се политици, произнасяха се красиви речи. Така се появиха милионерите и търсачите в кофите с боклук. Ето ти образи и сюжети за къс разказ.

- Как намирате днешната действителност? Какво в нея не ви харесва? А какво одобрявате?

- Минаха двайсет, че и повече години от нахлуването на демокрацията. Виждам рядко хора от него време. Не знам къде са се дянали. Всъщност знам, но какво правят там и дали са щастливи, не знам. Почти няма семейство, което да не тъгува по дъщеря или син, както и по внуци, далеч от родината. Когато свирна с тръбата демокрацията, известявайки новото време, тогава никой не знаеше на кого какво му предстои. То и сега никой не знае, но сякаш от тези, които останаха, на едни им провървя, на други не. А представяте ли си какво е да изчезне един цял народ, тъй нареченият електорат. Хората гладни, ровят из кофите, но един ден се оказва, че кофите са празни и децата на електората, тръгнали да търсят пълни кофи, ги няма и няма. А какво одобрявам от нашето време? Одобрявам, че ето н?, сега аз мога да пиша и публикувам за всичко това.

- Как намирате днешната проза? Харесва ли ви?

- Да, харесва ми. Днешната проза е необхватна, но аз си имам писатели, които следя. За радост българската литература вече не наднича зад шаренията, а достойно започна да заема своето място. Покрай лавината от заглавия се пропускат понякога книги явления като "Възвишение" на Милен Русков. Явление са разказите на Деян Енев и искам да добавя, че невинаги нашумели автори са литературно явление.

И още...

Наши звезди не щат да гледат чужди деца

Снаха на Симеон върти бизнес с българска роза

Едуард Сноудън е агент на руските служби

Елате в Съни бийч - тук ще ви довършат професионалисти

Бизнес само с пет бона? Защо не!

Георги Димитров се напивал в Рилския манастир

Чичо Стоян се жени за 16-годишна

"Пукането" на пръстите не води до артирт

Уринотерапията - древен лечебен метод или екстремизъм

Последният светски развод заприлича на крими

И животните познават вечната любов

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 15 ЮНИ!