България има значителни успехи в сферата на конфискацията на престъпни богатства, казва Ладислав Хамран

- Г-н Хамран, за първи път ли сте в България?

- За трети път. Веднъж бях по служба, а по-рано, през 2005 г. - по частен повод, на почивка. От първата ми визита до днес отчитам у вас голям прогрес. С просто око се вижда, че София се е разхубавила – красиви сгради, ресторанти и кафенета, пълни с клиенти. Научавам плюс това от моите български колеги, че имате напредък в областта на правосъдната система. Чух за голям запор на престъпни активи - обезпечение за конфискация по дело срещу български банкер – Цветан Василев, който е привлечен под отговорност за измама в размер на милиони евро. С интерес се запознах с решението. То е важно послание към обществото, че ние имаме възможност да се борим успешно с такъв вид трансгранични икономически престъпления. Аз работя над 10 години по установяването и отнемането на имущество придобито от престъпна дейност и смея да твърдя, че България има значителни успехи в тази сфера. У вас е въведена законодателно гражданската конфискация. Тя засяга и незаконни активи, до които не може да се стигне със способите на наказателното право.

- Вие пристигнахте в София за участие в конференция на Евроджъст и избрахте да говорите пред аудиторията на тема: Конфискацията на активи от трафика на хора. Защо?

- Бих искал да заостря вниманието на правоохранителните и съдебните органи върху финансовото измерение на трафика на хора - едно престъпление, което зачестява и поради бежанската криза в съвременния свят. 80% от всички престъпления се вършат с цел обогатяване. Те генерират милиарди долари и евро, а с тях престъпният свят става по-мощен. Като погледнем каква част от тези престъпни доходи са конфискувани от държавните власти, виждаме, че резултатите са много скромни в международен мащаб. Не можем да обвиним за това правоохранителните и съдебните институции, най-малкото защото модерните технологии подпомагат престъпниците в прането на пари и укриването на доходи. Престъпниците не използват традиционната банкова система, за да прехвърлят парите си от една сметка в друга. Използват кешови разплащания и системи, при които от транзакциите не остават следи. В областта на конфискацията на техните имущества има множество проблеми – и технически, и правни, и кадрови. Има например остра нужда от обучение на хората, които се занимават с финансови разследвания. Евроджъст като организация би могла да окаже на прокурорите, следователите и разследващите полицаи съществена помощ в това отношение.

- В България, извън средите на магистратите, се знае твърде малко за организацията, на която вие сте вицепрезидент. Обяснете с няколко думи на широката публика – що е то Евроджъст, какво прави и заслужава ли си средствата на европейските данъкоплатци?

- Вярно, че Евроджъст не е известен на широката общественост. Но е добре познат в правната общност – на прокурори, съдии и следователи. Всяка година расте броят на казусите, отнесени към Евроджъст от компетентните власти на държавите членки на Европейския съюз. Миналата година имаме 20% увеличение на делата, по които прокурори и следователи от различни държави, включително и от България, са поискали съдействие или съвет от нас. Ние сме 350 колеги – 69 от нас са магистрати, намираме се Хага, в кралство Нидерландия и представляваме 28 държави членки на ЕС. Имаме трима магистрати за връзка със САЩ, Норвегия и Швейцария. Разполагаме с 40 контактни точки вън от Евсосъюза. Нашата сила е в международното правно сътрудничество, тя е и причината за нашето съществуване. В ЕС все още има 30 различни правни системи - с различни изисквания по отношение на допустимостта на доказателствата в съдебните производства. Нашата роля е да окажем съдействие така, щото доказателствата за трансгранични престъпления, събрани в различни юрисдикции, да станат допустими пред юрисдикцията, където ще бъдат използвани. Ние сме един отбор – в един офис и с добрите отношения, които сме изградили помежду си, можем в рамките на няколко часа да окажем съдействие дори и в случаите, в които получаването на традиционната правна помощ би отнело години. Ето пример: Чешкото бюро помоли Евроджъст за ускорено изпълнение на молба за правна помощ – за замразяване на 7 милиона чешки крони, придобити от престъпление. Благодарение на австрийските колеги тази сума бе запорирана в Австрия една секунда преди 12 часа. А същевременно от страна на престъпниците вече имало нареден банков трансфер към друга сметка.

- Поздравления. И друг въпрос предвид това, че имате богат опит като прокурор в Словакия. Нужна ли европейска прокуратура според вас? Нали и без нея сме се оправяли досега, мърморят критично настроени магистрати.

- Писал съм статии по този въпрос. Според мен моделът на европейската прокуратура – така, както е предложен, може би няма да доведе до необходимата ефективност. Би било добре в страните членки да се анализират всички проблеми, свързани противодействието на престъпленията против финансовите интереси на ЕС. А предложението за европейска прокуратура беше публикувано без да се направи такъв прецизен анализ. И ние сега не знаем дали то кореспондира с проблемите в отделните членки.

- А знаете ли вие, че Европейската комисия държи под специално наблюдение правосъдието у нас?

- Да.

- Неотдавна български евродепутати настояха този мониторингов механизъм да отпадне. Той е дискриминационен, изтъкнаха те. Прилага се само за Румъния и България, а и много други държави-членки имат неприятности с корупцията и престъпността. Вие как смятате? Не е ли редно и за нашата страна да се прилага общият механизъм за върховенството на закона, който ЕК прилага спрямо другите, включително вашата родина?

- Въпросът ви е политически. И аз като магистрат не бих могъл да го коментирам.

- А има ли в Словакия депутати и министри, които лежат в затвора за корупция?

- През 2004 г. Словакия основа специализирана прокуратура и специализиран съд, които да водят наказателното преследване за корупционни престъпления. Няколко прокурори, съдии и влиятелни политици - в това число и министри, бяха разследвани. Няколко бяха осъдени, а други се разследват и сега. Но няма министър, който да е лишен от свобода с ефективна присъда в Словакия – нито бивш, нито настоящ.

- Нима нямате крадливи министри у вас? Или не успявате да ги заковете с доказателства?

- Едно е да има съмнения, че някой е извършил престъпление, а съвсем друго е да се съберат доказателства, които да са достатъчни за съда. В Словакия имаше няколко случая, в които прокурорите смятаха, че е извършено корупционно престъпление и злоупотреба с власт, но не успяха да докажат обвиненията в съда.

- У нас скоро ще бъде гласуван специален закон против корупцията по високите етажи. Той събира 4 закона и 4 действащи институции, призвани да преследват алчни държавници и политици. Сред тях е законът за конфискацията, който вие току що похвалихте. 

- Политиците често искат да създават закони, с което да убедят обществото, че правят всичко възможно за да спрат злоупотребите в държавния апарат. Но личното ми мнение един закон с една законодателна инициатива сам по себе си не стига, за да се пребори корупцията. Убеден съм, че за да има значими резултати в тази борба, трябва системен подход, системни решения за промени. И тези промени трябва да започнат с полицията. Разследващите полицаи трябва да имат адекватно заплащане, да имат стимули и мотивация, за да се задържат в системата, да се обучават и да вършат добре работата си - да събират доказателства, които прокурорите да внасят в съда. Полицейското разследване в повечето страни от бившия комунистически блок има едни и същи проблеми: разследващите са претрупани с дела, не са добре платени и това води до лошо качество на финансовите разследвания. Последиците са, че парите от престъпна дейност, в това число и корупционна, остават скрити. Като не могат да бъдат конфискувани, те се включват в легитимния финансов оборот в държавата и влиянието на техните собственици се увеличава.

Нашият гост

Владислав Хамран 43-годишен, словенец, прокурор от кариерата. Започва като стажант в окръжната прокуратура в Нитра през 1997 г. и постепенно се издига, така че през 2004 г. работи вече в Наказателния отдел на Главната прокуратура в Братислава като специалист по финансови престъпления и конфискация. Представител е на Словакия в международната мрежа за отнемане на престъпни богатства КАРИН (2005-2007), а после в Евроджъст, където през 2013 г. е избран за вицепрезидент с тригодишен мандат.