Европейският човек следва модата, за да забрави миналото. Докато бурката е символ на спрялото време

Прекрасната Европа - все по-могъща и все по-благоденстваща, ще бъде вероятно неизменната гледна точка, която младежите ще ползват за основа на изпитните си съчинения, понеже са подложени единствено на агресивната пропаганда, водена от средствата за масово осведомяване и от политкоректните училищни програми.

Защо реакциите срещу ислямския дрескод са толкова бурни, защо в европейското публично пространство е налице една трудна за овладяване непоносимост към бурката?

Реакциите в западното общество срещу забулването разкриват няколко конфликтни точки, оформили се при визуализирането на исляма в това общество.

Първата конфликтна точка е стълкновението на две противоположни представи и практики за приватизиране на човешкото тяло. При стриктните последователи на исляма приватизирането на тялото означава изтегляне на тялото от публичното пространство. Жизненото, индивидуално, конкретно тяло, особено женското тяло, го има у дома и мястото му е само у дома. Неговият живот е в частния живот. Бурката има тъкмо тази задача. Тялото се опакова, за да може да излезе на улицата, без всъщност да присъства там. То остава приковано към дома. В този смисъл то е приватизирано. Но това е особена, парадоксална приватизация. В основата й стои набожността. Ислямският дрескод придава на тялото характера на своеобразна религиозна иконография.

Съвсем друга е посоката на приватизацията на тялото, която се разгръща в западната култура през последните няколко десетилетия. В основата й е положено усещането за освобождаване на тялото - освобождаване от природната и божествената му предопределеност, от принадлежността му към нацията, към расата, към съответния пол. Съвременният човек, формиран от традициите на християнството и Просвещението, започва да живее с надеждата и с прибързаната, но нарастваща самоувереност, че тялото все по-мащабно се трансформира от неотменна съдба в проект, става обект на самоличната воля и се превръща от биологически факт в проектиран артефакт. Майкъл Джексън е съвършеният знак на тази тенденция - той беше нещо като киборг, човешко тяло плюс „протеза“, изработена от естетически хирурзи, козметици, коафьори, химици, стилисти и други дизайнери на човешкото тяло.

Когато искаме да сме други, да се разграничим от онова, което сме предопределени от съдбата да бъдем, ние „ремонтираме“ тялото си. Но облеклото се поддава на по-силно манипулиране, отколкото тялото. Затова най-често предприеманият „ремонт“ на тялото е ремонт на облеклото. Дрехата е мощно средство за една общо взето невинна игра на умножаване на личността. Френският семиотик го казва така: „Строга - това сте вие; мила - това пак сте вие; с шивачите вие ще откриете, че можете да сте и едното, и другото, да водите двоен живот: това е старата тема за преобличането, същностен атрибут на боговете, полицаите и апашите. … Модата „играе“ с най-сериозната тема на човешкото съзнание (Кой съм аз?)“ (Барт 2005).

Тук стигаме до втора конфликтна точка - противоположното отношение към модата. Модата настоява миналото да бъде забравено и да не ни е толкова грижа за бъдещето. Тя съблазнително ни кара да се втренчваме в настоящето, пропускайки или пренебрегвайки другите измерения на времето.

Обратно, ислямският дрескод е антимода. Бурката е символ на спрялото време, на анахронизма, на неизменността, на вечността. Тя влиза в остро противоречие с модата като философия на обличането в западната култура. Бурката е „чуждо тяло“ в западното общество, защото символизира чужд режим на историчност. В нея се въплъщава разбирането, че настоящето следва да се вдъхновява от миналото. Бурката много трудно може да бъде „преглътната“ при такова подреждане на времената.

Третата конфликтна точка касае разбирането за границите в отвореното общество. Облеклото е сред най-интензивно използваните инструменти за символизиране на граници в публичните пространства. Твърдението, че „кралят е гол“, всъщност е метонимия, в която голотата препраща към разконспирираното политическо тяло на краля. Облеклото на владетеля - неговата пурпурна мантия, скиптърът, короната и прочие - инсценира неговото политическо тяло. Показателно е, че в продължение на векове един от най-важните ритуали - коронацията - представлявал събличане и обличане: най-напред бъдещият крал свалял обичайното си облекло, а после надявал кралските одежди.

Начинът на обличане произвежда в продължение на векове зримост на социалната структура на обществото, на границите между различните социални групи. Дрехите са били семантичен код. Те указвали ранга на човека, който ги ползвал. Носенето на нерегламентирано облекло, което не съответствало на социалното положение, се третирало като грях или като социално падение.

Дебатът за присъствието в европейското публично присъствие на жени, облечени по правилата на исляма, е до голяма степен дебат „за“ и „против“ инсценирането на граница между секуларизираното публично пространство и ислямската общност в него. Защитниците на бурката (разбирай: спазване правилата на ислямското женско облекло) виждат в нея възможност за самоидентификация на мюсюлманина. Те интерпретират забраната й като религиозна дискриминация. Обратно, онези, които са за забрана на ислямското женско облекло в публичното пространство, изтъкват, че чрез бурката се инсценира граница, служеща за самоизключване на ислямската общност от голямото общество.

Всяко общество съдържа в себе си други общества, „обществото е от общества“. Въпросът е дали тези „вътрешни“ общности са хем вътре в обществото, хем извън него, при това в негова вреда. Оттук, когато обсъждаме изпитанията на Запада като отворено общество - изпитания, предизвиквани от искането за поддържане на специфичното ислямско облекло в европейското публично пространство, - трябва да си дадем сметка за двойствеността на отвореното общество. То трябва да осигури правото на личния избор, но същевременно да не допусне самозатварянето, капсулирането на „малките общества“ в голямото общество.

* Авторът е дипломат, ръководител на катедрата „Философски и политически науки” в Югозападния университет.

(Със съкращения от сайта „Либерален преглед“)