Ураганен вятър затвори ски зоната в Банско

Борисов: Зелените да знаят, че по-зелено правителство от нашето няма

Борисов: Имаме маса хеликоптери, които може да станат изцяло за Бърза помощ

Бедствено положение в община Смолян заради силен вятър

Парламентът ратифицира Договора за добросъседство с Македония

Снежна буря и катастрофи затрудниха трафика по пътя Варна-Добрич

Снегонавявания затвориха пътни участъци в община Казанлък

Кастингът на Слави за политици тръгва в началото на февруари Желание да участват са изявили 3 777 души

Цветлин Йовчев за последните убийства: Нещо се случва в подземния свят, има раздвижване

21-годишната жена, пострадала при вчерашната катастрофа край Хасково, се нуждае от кръв

Тръмп обяви „награди за фалшиви новини“

Николай Нанков: Магистрала „Струма“ ще бъде завършена през 2018 година, без участъка в Кресненското дефиле и тунела „Железница“

Арестуваха 9 души, транспортирали кокаин, скрит в ананаси

Протест в Сливен срещу увеличението на таксите за ясли и детски градини

Удължава се грипната ваканция в Пернишка област

Битови причини ли възпират БПЦ да иде в Крит наистина?

Нежеланието за диалог с православните сестри се дължи и на недостиг на академизъм

Българската православна църква отказа да участва в Светия и велик всеправославен събор. Макар, че свикването му е резултат от решение на всички православни църкви, взето от събранията на предстоятелите през март 2014 и януари 2016 г. Тогава се предлагат темите за обсъждане, датата на събитието, процедурите за провеждането му. И броени дни преди епохалния за църквата акт Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската патриаршия бият отбой. Какви са аргументите на другите църкви, е божие достояние, но за нашата православна църква основанията са повече от битово-прагматичен характер, нежели от духовно-богословско естество. Предложените за обсъждане въпроси на събора не били жизненоважни за нея. А важният проблем за втория брак на свещениците не бил сред изложените на дискусионната маса.. Препятствие за участието си Светия синод на БПЦ съзира и в съборния протокол – разположението на делегатите и гостите в залата на Критската богословска академия. И не на последно място, като се има предвид колко икономично, божем аскетично е битието на висшия клир, той намира разходите от 120 хил. евро като прекомерно разточителство.

Посветени в материята наблюдатели намират тези причини за несъстоятелни, а стратегията на църковното предстоятелство като „самостоятелно избрана маргинализация“. Нежеланието да се води диалог с православните сестри църкви, както и с останалия християнски и нехристиянски свят на различни нива е дълбоко вкоренено на историческо, културно и ментално ниво според твърдението на д-р Смилен Марков. По ред исторически причини, както обективни причини от недалечното минало и субективни от настоящето българската църковна йерархия се е сдобила с един траен недъг – оскъден опит в академичния живот и дистанцирано отношение към богословската наука. За разлика от другите православни страни ни един български митрополит с изключение на патриарх Неофит не се е посветил на преподавателска дейност в държавен университет. Луфтовете в образованието на светите отци е видна, но спотаявана причина за неохотата им да участват в задълбочени и обосновани богословски прения. И когато общуването на дипломатически висоти с чуждестранната колегия се явява неизбежност, както е при крайно засукания случай с Всеправославниясъбор, нашата църква търси упование в по-голямата си, по-учена, и по-авторитетна руска сестра.

Този своего рода „комплот“ – по-благообразна дума не ни идва подръка – гръцкият митрополит Хризостом Месинийски, председател на каноническата и догматическа комисия при Светия синод на Еладската православна църква и доктор по богословие в Атинския университет, обяснява нелицеприятно: „Не смятам, че се намираме в безизходица, но проблемите са сложни. Играят се лоши игри на надмощие. Вярвам, че някои искат да играят ролята на съорганизатори, че става дума за игри на власт и да се размаха пръст на Вселенската патриаршия: „Ти не си този, който има организаторска роля в този важен момент за свикването на Светия и велик събор.“

Съорганизаторските амбиции се приписват на Руската православна църква. Вероятно не без основание. А бойкотиращите пък подозират, че основна цел на съдбовното за православието събитие е възвеличаването на Вселенския патриарх Вартоломей. Тази позиция експресивно излага известният руски богослов проф. Андрей Кураев. Преди година-две той беше отстранен от преподавателска дейност поради научно-публицистичните си изяви в медиите. Въпреки това Кураев си остава един от най-авторитетните мислители богослови на Русия.

„Съборът е нужен в такова състояние само на един човек, на Вселенския патриарх – коментира той. – На него му е нужна фотографията, в която той е в центъра и е над всички. Тази негова потребност стана толкова очевидна, че предстоятелите на другите църкви започнаха масово да се отказват от това да послужат за фон на неговото селфи. На Вселенския патриарх до голяма степен не са нужни никакви решения на този събор. Нужен му е формат и прецедент. По-рано императорите са свиквали вселенските събори. Сега това ще стори той.“

Ако българското предстоятелство споделя руската позиция, навярно така би формулирала отказа си, ако да беше по-речовита и по-диалогична.

Интрига или бартер

Във висшите нива на църковната политика, както на всяка политика впрочем, интригата е неизбежен спътник. Тя съпровожда и предсъборните взаимоотношения. След като БПЦ отказва да пътува за Крит по интифа на Руската патриаршия (недоказуемо черно на бяло, но силно вероятно), руската страна също отказва участие на основание, че българите се дистанцират. На това някои му викат бартер.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.